Екстремни спортове: “Срещи в Пирин планина”

Бързам да кажа, че заглавието е подвеждащо. Подвеждащо за тези, които свързват екстремните спортове със заснежени склонове, главозамайващи височини и други подобни клишета. Екстремен спорт в случая е четенето на книга, чието заглавие предполага безкрайни пейзажни описания и възторгване от – тук ще кажа мръсна дума, туристически маршрути.

Естествено, възниква въпроса защо антитурист като мен би се захванал да чете подобно произведение. Причините са две: първата е, че книгата ми е подарък от скъп другар (не като проява на дебелашки хумор), а втората е, че съм любопитна. Толкова съм любопитна, че даже няколко страници от “Алхимикът” съм чела. От “Дзифт” също, но любопитството ми бе надвито от фината ми душевност преди средата на това нещо. Но да не се отплесвам.

Конкретното любопитство в случая на “Срещите” касаеше факта, че авторът е германец, женен за българка и описващ в книжката разни битовизми, които винаги са ми интересни, предадени от гледната точка на чужбинец. Забавно е някак да гледаш как се потрисат външните хора от разни гнуснички неща в ежедневието ни, с които много или малко сме свикнали. Смях през сълзи, разбира се, или най-малкото през крива усмивка.

Та така, германец, професор по физика (на всичкото отгоре), се жени за българка и решава да си построи къща нейде из Пирин (забравих името на селото, но май и преди съм го чувала). Строежът се съпътства от обичайните за подобни начинания декорации, най-вече поведението напоследък станало известно като “усвояване на средства”. С тях строителят и на себе си построил къща. Как да не му се възхитиш? На всичкото отгоре, двойката главни герои не го отсвирила след това, ами отишли да полеят къщата. Ега ти! Тарикатът не само те измамва, ами и така ти влиза под кожата, че ходиш да му отпразнуваш откраднатото. Найс, а?

Общо взето, книжката описва подобни случки и да, има и пейзажни описания на туристически маршрути, но щом я изчетох цялата, значи се търпят. Езикът е съвсем семпъл, точно какъвто бих очаквала от научен работник (нехуманитарен, от хуманитаристите очаквам орнамент връз орнамента и рядко оставам излъгана в тези си очаквания) произхождащ от държава, която не е от тези, известни с чувството си за хумор. Преводът е направен от съпругата (също научен работник), поради което бях снизходителна към стилистичните грешки. Още повече, че липсваха множество печатни такива, което днес явно е рядкост.

Много искам да похваля издателството за оформлението на книгите им – отдавна не бях се радвала толкова на корица. Та – браво. Принципно не съм човек, който обръща особено внимание на опаковката, но явно след дълги години мачкане на полупрозрачни страници, които на всичкото отгоре се отлепят при лек натиск (да, прегъвам гръбчетата, глейте си работата), съм развила някаква взискателност по темата.

Също така, не бих имала нищо против да се поразходя из Пирин. За малко, де.

ПП Рожен се казвало селото. Изчервих се.

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: