Тая работа с четенето

Посвещение (със закъснение, ама рано беше): На Ем, един нормален човек.

Тая работа с четенето се оказва голяма сложност, чувам. Не било само до четенето, не и до четенето с разбиране, ами и до четене с определено разбиране.

“Перлите на Ади Ландау”. Бях там и видях.

Вече съм спокойна. Душевният ми баланс е възстановен и вече няма да се потискам от мисълта, че тук няма кой да напише книга или книги еквивалентни на Джейн Смайлиевата сага за семейство Лангдън. Ура!

“Убиец.” На ръба съм.

Внимание: Текстът по-долу съдържа вулгарни думи и изрази, освен това разкрива финала на книгата. Да си знаете.

Помня колко се възмутих от “Аномалия”,

“Деликатност” — красота или истина

Кое е по-важно: да кажеш нещо красиво или да го кажеш трогателно? Може ли красивият изказ да трогва или е рисковано? Тук, струва ми се, е било рисковано и при мен трогването по никакъв начин не се получи.

“Нестинарка”, или как не бива

Покрай истерията с “50 нюанса сиво” си помислих, че това е дъното на литературната перверзия, по-надолу не може и няма какво да ме изненада в областта на писането, макар че точно за този вид писане си има друга дума. Е, по-дълбоко може и да не може, но пък това дъно е явно необятно широко, както се убедих след “Нестинарка”.

Ние, лъжците

Хм, да видим сега. Имаме бедно, малко богато момиче и нейното извънредно дисфункционално семейство. Да добавим щедра доза първа любов и щипка социално неравенство и расизъм. Честно казано, звучи като банален блудкаж, какъвто тази книга не е, затова ще подходя малко по иначе.

Последните думи на Р. И. Финикс

О, каква великолепна книга!, каза тя развълнувано. И блестящо преведена!, добави с по едно маниакално пламъче във всяко око.

От Космоса с любов — алелуя!

Седя си и се ядосвам, че толкова години вече няма кой да напише книга, в която да се усеща една жизненонеобходима дистанция към периода до 89-а и съответстващата оплаквация.

Когато шепне, лъже. Но не съвсем.

 Напоследък, след “При кучетата”, “Когато шепне, лъже” и една телевизионна продукция*, усещам, че съм започнала да изпитвам нежни чувства към Дания.

“При кучетата” – радост в ленивия следобед

Лято, жега, пот и гняс, знаете. Морето е далече, климатикът е развален, животът е скапан. А “При кучетата” е януари, при това в Дания.