Нефт и газ за начинаещи

Забелязвам напоследък, че темата за енергетиката като цяло и тази за нефта и газа в частност е много актуална, по редица очевидни причини. Толкова е актуална тази тема, че по нея се изказват фигури от настоящото управление на страната, на които нито енергетиката им е ресор, нито, както се забелязва с просто око, имат дори зачатъчни знания за нея.

Черното е бяло

Черното е бяло. Вижте прелестните синкави оттенъци по искрящата белота. Може би ви се струва, че са всъщност отблясъци в черното, но се лъжете. Лъжете се, защото нямате достатъчно информация, но ние имаме. Ние имаме данни от специалните служби, заключения на експерти със стогодишен стаж и резултатите от компютърни модели разработени от най-ярките мозъци в науката.

Как ни лъжат медиите

Вероятно всички грамотни хора от една възраст нагоре са чели правилата на манипулацията на Ноам Чомски. Ако не са, трябва. Аз обаче няма да повтарям тези правила, а ще се спра на някои техни по-конкретни проявления. След шестнайсет години в новинарския бизнес (да, новините са бизнес, а не мисия) и особено през последните две години, мисля, че съм видяла и прочела почти всичко.

Афтори, преводачове, редактори

Виждам, че съм създала този блог преди две години. Знам и защо.

Онази изложба

Дружеско предупреждение: Текстът, който следва, може да съдържа описания, неприемливи за хора с чувствителна нервна система и такива, които изпитват искрено преклонение пред човешкото тяло, било поради религиозни или морални причини.

Класика? Класика.

Занимава ме от време на време въпросът какво се влага в думите “Това е класика”. За литературата говоря, в другите форми на изкуство съм чистопробен лаик. Въпросът занимава и околни мозъци, и понякога го чепкаме, стигайки не до единодушие, ами до спорове най-често. Та сега тук ще си поразмишлявам колкото си искам самостоятелно, пък после който иска да дъвче темата или друг мозък.

Еднокриминолози, педки и други фантастични създания

До неотдавна наивно си мислех, че родните правописни правила дотолкова отразяват произношението на думите, че възможностите за грешки са доста по-ограничени от тези в английския, например, или френския, който в моите очи е едно пиршество за фантазията в това отношение. Е, от известно време насам се уверявам, че съм била твърде, твърде наивна. Изобретателната неграмотност винаги си намира начини да избие на повърхността.

България – Румъния 10:10

Като редовен посетител на югоизточната част на Румъния отдавна ми се искаше да подредя някакво сравнение, например в 10 точки:) Предварително казвам, на всичко долупосочено съм била пряк наблюдател/жертва, тоест сравненията са изцяло субективни.

За разлика от тях, обаче, фактът, че румънците живеят по-добре от нас като цяло става все по-обективен и по-обективен…Не всички сравнения са за един и същ аспект от живота, но това е положението.

Та:

БГ – Шофьорите, да бг шофьорите, са по-възпитани от румънските. Бях шокирана от това откритие, но няма как да не го отбележа. Румънската секунда изглежда е по-кратка и от нюйоркската, в задръстване всеки клаксонира като бесен, не дава път на никого, псува всички и то в десетократно по-голям мащаб от нашенци.

РУМ – Обаче стъпи ли човек на пешеходна пътека всички, ама всички спират. Първите няколко пъти силно се стресирах от тази дисциплина.

БГ – В България има пропорционално повече магистрали отколкото в Румъния. Ние вече си имаме половин Тракия и стотина (или някъде толкова) км от Хемус, те са построили някаква отсечка от забравих къде до забравих къде, ама не е половината:)

РУМ – За сметка на това, второкласните им пътища са по-хубави от нашите. Или поне тия около южното им Черноморие и до Букурещ, сравнени със София-Варна и Варна-Дуранкулак.

БГ – У нас има чудесно развит междуградски автобусен транспорт. Във Влашко такова животно нема, там, освен с кола, се пътува или с влак, или с маршрутки, тръгващи в произволен час, като се напълнят.

РУМ – От друга страна, хм, ще го кажа с една дума: метро.

БГ – В България е пълно със заведения – кафенета, пицарии, бирарии, всичко и навсякъде. На една отсечка от 100 метра, например от улица Шишман в София, можеш да се наядеш 5 пъти. В Букурещ в центъра се налага да трамбоваш 40 минути, за да се добереш до срамежливо скритичко кафененценце. Тук за Румъния не намерих добра дума. Оообаче:

РУМ – Румънската телевизия е на несравнимо по-високо ниво от нашата, това много обидено го приемам. И технически, като програма, и визуално, като студиа и водещи, и съдържателно, по-скоро като организация на съдържанието и изпълнение. Не заекват, не си връзват езика на фльонги, щото не могат да четат кюто и т.н. Нова и бТВ приличат на някоя местна кабеларка до Антена 1,2,3 и ПроТВ, примерно

БГ – Порциите манджа в гостилниците у нас са средно по-големи. В една нормална кръчма тук и салатата си е салата и яденето – ядене. В една от най-посещаваните пицокръчми в Констанца салатата (шопска, но нагло прекръстена на salata romaneasca) беше около 50 грама, а някакъв картофен специалитет представляваше две дребни картофенца, изпечени в алуминиево фолио, толкоз. За бесни пари, обаче, щот’ сезон, разбирате ли.

РУМ – От другата страна са режийните: Газификацията в Румъния има дълга история. Огромната част от домакинствата не харчат луди пари за ток, щото са газифицирани. Телефоните са по-евтини, защото няма монопол като тук. Мобилни апарати се раздаваха без пари още преди 4 години, тук мобилните оператори скубят ли скубят. Поне аз не съм чула някоя фирма да дава апаратите за 0.00 лв.

БГ – Ъммм, българската черноморска плажна ивица е по-дълга и по-красива (остатъците от нея) от румънската. Не е наша заслугата, ама си е плюс, все пак.

РУМ – От друга страна, румънците още не са застроили до водата наличната си плажна ивица, което предизвиква адмирациите ми.

БГ – Винетките! Тук знаците за тях са едва ли не на всеки километър, слабоумен да е шофьора ще разбере, че трябва да си закупи. Пише го подробно и ясно от българската страна на Дуранкулак. В Румъния трябва да имаш предварителна информация за този феномен, а и се продават само в една верига бензиностанции. Ако са свършили, караш без винетка и толкоз.

РУМ – Обаче пътната им маркировка и другите означения са безупречни. Във всеки един момент ти напомнят по кой път караш, няма прораснали храсталаци върху знаците и непрекъсната линия си е непрекъсната линия по платното.

БГ – И това го знаем вече всички, там “потребителската кошница” е по-скъпа. Кило свински котлети е около 12 лева, тук е 9. Примерно.

РУМ – И заплатите им са по-високи, съответно.
Да…не успях да ги докарам до 10, но ако бях включила темата за нашия и техния железопътен транспорт това щеше да стане роман с продължения. Запазвам си правото за него да пиша отделно.

Щамът Антирусия

Тази зараза се разнася из световното пространството от доста време, но напоследък явно се е изострила, най-вече в САЩ, и трайните увреждания, които нанася стават толкова абсурдни, че не мога да се въздържа да не ги изкоментирам.

Ето две новинки от вчера:

1. Алън Грийнспан, бившия шеф на Федералния резерв, обяснил, че според него настоящата ипотечна криза в Щатите, която е на път да разкатае фамилията на купища банки и други финансови институции не само в страната, е предизвикана от…няма да познаете, разпада на Съветския съюз. Сред посочените причини е засилването на икономиките на източноевропейските държави след 1989, което по някакъв мистичен начин 17 години по-късно довело до настоящия жилищен хаос в САЩ. Жал да му стане на човек, но сигурно толкова години като шеф на централната банка не прощават.

2. Тази е много сладка, четох я в Класа: бъдещият президент Медведев подражавал на Путин (според неназовани експерти, незнайно по какво). Ето и цитат “използва същата „путинска походка“, неговите „меки маниери и тих глас“. Медведев копира също риторическите похвати и също като ментора си подчертава важните моменти в речта си.” Задавих се от смях. После се замислих, че този материал, който не беше подписан от автора си, изглежда или като упражнение по тенденциозност a la CNN или като съчинение на човек, страдащ от параноя. Между другото, Класа от два дни сякаш за друго освен за руските избори, Путин и Медведев не пишат. А започна токова добре вестникът…Както и да е.

Щамът Антирусия, очеизвадно е, се разпространява най-ефективно по медиите, медиите от САЩ основно, и европейските им филиали. За щастие, не всички европейски медии са зависими от Отвъдатлантическия-Голям-Брат, та се чуват и трезви гласове, ненатоварени от параночни видения.

Тъй като някой от четящите със сигурност ще си каже, че аз страдам от параноя, бързам да си призная, да, силно съм предпазлива и също толкова силно съм недоверчива към това, което чета и гледам под формата на новини, и руски и англоезични. Търся логиката, с други думи. Според тази моя логика, единствената заплаха, която Русия може да отправи към Европа (но не и към САЩ) е да спре кранчето на газа. Веднъж го направиха, естествено е ЕС да тръпне да не му се случи пак. Поради което и логично се търсят алтернативни доставки от Средна Азия, примерно.

Повтарям, това е единственото, което Русия би могла да направи на Европа, но не мисля, че би имала изгода от подобно действие. В енергийно отношение обаче Русия нищо, ама нищичко лошо не може да направи на САЩ. Руският нефтен износ за САЩ към момента е пренебрежимо малък. Нещата може да се променят с развитието на Сахалинските проекти, но дотогава има време. От американска страна обаче идва такъв силен вой, че енергийните гиганти не осигуряват на техните нефтени компании безусловен и неограничен достъп до залежите си, че на човек му иде да повярва на онзи “дневник на американския тийнейджър”, в който пишеше, че “в Русия има огромни залежи американски нефт и газ”…Според моята логика всяка държава/компания има право да избира с кого да бъде партньор. Ето, Роснефт си избра японци и китайци за някои от Сахалинските проекти, даже Шел участва в един, че и Ексон. Газпром пък реши, че Статойл и Тотал ще са му по-добри партньори от американците за Щокман. Логично? За мен и други хора да, но за настоящото американско управление този избор бе приет като проява на тоталитаризъм. Така де, потъпкаха им свободното право да злоупотребяват с ресурсите на чужди държави. Накратко, щом една държава иска да разполага със собствените си ресурси, значи тази държава е тоталитарна диктатура (този израз ми намирисва на тавтология, но изглежда красиво).

Покрай парламентарните избори в Русия многогласния хор се увеличи – не били допуснали не знам си колко чужди наблюдатели. Е, защо пък трябва да ги допускат всичките? И 1,000 наблюдатели да бяха допуснали голяма част от тях пак щяха да ореват света, че били манипулирани изборите. А, стига бе, в САЩ изобщо не са манипулирани, че и направо фалшифицирани, последните. Угода явно няма. Ама всичките телевизии, радиа и пр. били под контрола на Кремъл. Хайде, де. НТВ, например, не е. А ако този контрол беше толкова задушаващ дали руснаците нямаше да изпротестират, а? Те принципно не са толкова податливи на мозъчни промивки, колкото американците. Но изглежда си мълчат. От ‘западните’ ‘анализи’ на обстановката в Русия излиза, че едва ли не след всеки гражданин върви милиционер. Айде бе, те на детска градина са го обърнали явно.

Какви са фактите? Факт е, че Путин има мечтан от много политици рейтинг сред народа. Факт е, че доверието, което отразява този рейтинг, се изгради през двата му мандата, през които качеството на живот на повечето руснаци осезаемо се покачи. Нормално е това доверие да се прехвърли към партията, която той представлява. Логично е, даже. Горчивият факт за САЩ е влизането на есктремиста Жириновски в парламента и оставането извън борда на Каспаровата Друга Русия, което показа, че усилията им за поредната ‘нежна’ революция, подобна на тези в Украина и Грузия, нещо не успяват. То се видя какво стана с тези две ‘демократични промени’, де. Тази в Грузия беше особено демократична.:)

Следвайки логиката си, мисля, че колкото и да се децентрализира властта в Русия, никога няма да е достатъчно демократична за САЩ. Освен ако не се разпадне, разбира се, което се надявам, че няма да стане. Прекалената децентрализация (защото именно съсредоточаването на властта в един човек/група го наричат недемократично) не може да е полезна за държава с територия 17 милиона, повтарям, 17 милиона кв км и население 140 милиона. Няма да правя сравнение със Щатите, които са се формирали по абсолютно различен начин и териториално, и социално, което е дало отражение на манталитета и начина на управление на държавата.

Да, Русия има много сериозни проблеми и икономически, и социално. Обаче на държавниците им е ясно, че не може една икономика да се гради само на нефта, те не са тъпи. Сигурно също така им е ясно, че контрола върху медиите би могъл да бъде ‘охлабен’, но също така сигурно е, че си има време за това.

Външата й политика не е особено нежна, но откъде накъде пък трябва да е такава? Русия не заплашва никого с война, за разлика от познайте кого, не прави планове за инсталиране на противоракетен щит срещу, примерно, Аржентина, в Англия, пак за разлика от…

За финал ще си позволя (доста) свободен цитат на Ноам Чомски относно подобните на Антирусия щамове, промиващи мозъка на хората: ‘най-важното нещо е да се опиташ да си създадеш собствено мнение, а не да вярваш на всичко, което ти се казва’.

Закъснително

Вероятно е от възрастта, но забелязвам, че напоследък ставам все по-малко толерантна към закъсненията на околните. Особено ако става дума за служебни ангажименти, тогава направо ми иде да ръмжа.

Не понасям да закъснявам и аз. От малка ми е втълпено, че трябва да съм точна на срещи, защото обратното би било неучтиво. Като следствие се нервирам почти всеки път, когато по причини независещи от мен – неочаквано задръстване, спиране на тока, ерго, на трамвая, и т.н. – закъснявам за някъде. Уточних почти, защото ако знам, че имам среща с някой от породата на вечно закъсняващите, като сестра ми например, съвестта ми спи спокойно – при всички случаи аз ще стигна по-рано.

Имам подозрението, че липсата на усет към времето засега си остава характерна за нас като народ. Презентации, конференции, на ВСИЧКИ събития от този тип, на коит съм присъствала най-малко кафе-паузата се удължава с 10 минути над предвидените по график. А тези събития, предполага се, са структурирани върху строги времеви рамки, та да могат участниците да си организират останалата работа. Да бе! В поста за Цигов чарк вече писах как се обучавахме от 9 до 7, но не помня дали споменах, че ВСЕКИ път някой трябваше да подсеща преподаващата, че е време за почивка. А тя, предполага се, е тренирана да си излага идеите за определено време, все пак обучението беше за презентационни умения.

Всъщност, бидейки общо взето търпеливо муле, си давам сметка, че съм чакала чашата да прелее, за да седна да пиша по въпроса. Е, преля снощи. В 18.45.

Предварително започвам с пояснението, че мразя, ама много мразя да се прибирам късно вечер след работа и да нямам „домашно“ време, защото трябва да лягам, за да ставам рано и т.н. Чудесно е, че работното ми време е принципно до 16.00. Да, ама вече не. Фирмата направи курс по холандски и ми беше препоръчано да се включа. На драго сърце, още един език и то сравнително рядък, казах си аз. Обаче курсът е от 18.00 до 20.30, защото преподавателят само тогава може. Хубаво, стиснах зъби, айде аман от егоизъм, не може всичко както аз искам. И тъй, в мир със себе си започнах курса в петък.

Човекът дойде навреме, беше забавен, полезен и т.н. Докато не видях, че е станало 20.30 и започнах сериозно да нервнича, защото автобуса ми до вкъщи минава на половин час, а до автобуса имам трамвай, който не знам как минава по това време. На въпроса ми: Нали бяхме до осем и половина, този тъй мило човек махна с ръка и каза: Е, и 35 е, дочитаме и свършваме. Дочетохме. Тръгнах си с най-висока скорост, само за да видя как с весело подрънкване и двата възможни трамвая ме подминават. Следващите-след половин час, според таблото. Без излишни подробности ще спомена, че стигнах вкъщи в 10. Мъжът ми, силно притеснен, ме чакаше на спирката, защото и телефона ми беше решил точно в този период да отказва да се чува. За разнообразие на другата сутрин трябваше да ставаме рано, а преди 1 не можахме да се успокоим от излишните нерви.

Такааа. Вторият урок беше вчера. В 18.00 нямаше ни преподавател, ни дявол. В 18.30 продължаваше да няма. Заклокочих и мисля, че само присъствието на също изнервените ми колеги ме спря да прекипя, когато господинът се появи точно в седем без петнайсет. Всъщност, от словесно насилие ме удържа веселия поглед на единия от колегите, видял зверската ми физиономия след изслушване на преподавателското извинение.

Той закъснял, защото чакал да си вземе някакъв хонорар за превод! Той, на когото разбира се този пропуснат час е бил платен надлежно, е висял 45 минути да чака някаква си счетоводителка (при това в извънработно време, май) ! И сподели горкия възмутата си от несериозността на въпросната фирма.

Е, това вече ми беше в повече.

Разбирам яда му, разбирам, че сигурно е имал нужда от тези пари. НО – няма фирма, която да изплаща хонорари в един и само един определен момент, просто няма. Тоест, би могъл да иде да си го вземе утре, а не по време, в което е ангажиран с нещо друго, за което също му се плаща. Разбира се, беше с нагласата да стоим колкото трябва, за да си ‘вземем материала’, но не му се получи. Изненадващо се оказа, че не само аз бързам за вкъщи.:)

Как се прибрах? Чудесно и без излишно чакане. Все пак вече знам разписанието на трамваите.