Мисия: Котка

Първата си котка, София, получих през 1988. Оттогава винаги сме имали минимум две котки (и максимум три). Допреди две години, когато котешката династия Деневи-Слав свърши с края на котка Виктор (1999-2018). За пръв път от цял един човешки живот бях без котка. Read More…

Загубеняк ниво Мастърпро

Много съм добра в губенето. Губила съм се в Дианабад, където ходех на училище десет години. Губила съм се в Студентски град, където живеех преди да се превърне в пълноценно лабиринтен жилишен квартал. Губила съм се във Витоша (квартала), където живея. Губила съм се и в Зона Б-5, където не бях стъпвала, докато не се изгубих. Губила съм се в Англия, а миналата седмица се изгубих в Италия. Така се изгубих, че бях започнала да свиквам с мисълта, че ще прекарам остатъка от живота си на паркинга пред селския мол срещу летището в Бергамо. Изобщо не преувеличавам. Read More…

Формули! Иииии!

Извадила снощи Екатерина една книга да я разглежда. “Науката и човечеството”, голяма, с твърди корици, внушителна, издание 1976 година. Тръгва да разлиства, попада на снимка на лунен кратер. “Ииии!” Прелиства нататък, химически формули. “ИИИИИИ!” Read More…

Къде си, Красимире

Историята, която ще остане в семейните анали с името “Пижамената сага”, започна съвсем невинно преди около три седмици. Осъзнала, че от пижамата по-удобно няма, изпълних едно от деветнайсетте си реалистични новогодишни решения и си поръчах три пижами, за работа. Поръчах си ги от Спортс Дайрект, откъдето не бях пазарувала преди, с известно притеснение, наистина, но сравнително леко. Оказа се, че има защо да се притеснявам. Read More…

Мило дневниче, днес крещях на непознат

Мило дневниче, днес за пръв път в живота си крещях на непознат. Пресичахме с Кица Симеоновско шосе, мило дневниче, на зелен светофар, а човекът, на когото предстоеше да кресна, правеше ляв завой от пресечката за Студентски град към същото това Симеоновско. Знаеш я, нали? Read More…

Update for English-Speaking Followers

Dear all, for reasons of congenital stupidity I’ve listed this blog as my primary site when commenting on English-language blogs but as you can see it’s mostly in Bulgarian and I’m not really that active on it, regretfully, since days only have 24 hours. Of course, you’re free to use a translation tool of your choice for the blogs I write here or you could switch to my now primary blog, De-Zombify. Thank you and apologies for the confusion, which was bound to arise. What was I thinking, making not two, not three, but four blogs? I wasn’t. It’s congenital, as I said.

До Дания и обратно – 3

Щем, не щем (не щяхме), стигна се и до завръщане.  Read More…

До Дания и обратно: Копенхаген

Да започнем с нещо по-невинно, става ли? С времето. Времето, с две думи, не е за слънцелюбиви организми. Е, вярно, един съсед ми каза, че човек не можел да му има вяра, че се променяло непрекъснато, че като цяло се държало безобразно, но аз не му повярвах. Read More…

До Дания и обратно – 1

За пръв път в живота си бях турист миналата седмица, когато след години кумене най-сетне се взехме семейно в ръце и си организирахме пътуване до Дания. Защо Дания? Ами защото ни беше интересно и искахме да видим Моста. Видяхме го, от самолета и от брега, но за това по-късно. Read More…

Планове?

Мразя дългосрочните планове. Много ги мразя, защото се страхувам от тях. Само като си помисля колко неща мога да се объркат в едно дългосрочие, започва да ми пада косата. Затова гледам да гледам максимум две седмици напред и то само ако в тези две седмици има нещо неотложно за свършване. Не и тази година. Read More…

%d bloggers like this: