С деца на път. Ама дълъг.

Обичайният маршрут – София-Констанца, обаче този път с отприсък в процес на прохождане и обзавеждане със зъби, което предполага едно значително увеличение на развлекателния потенциал на начинанието.

Лошо, по-лошо, “Аномалия”

Неприятно ми е да пиша настоящото. Неприятно, защото искам да съм оптимист за родната популярна литература, а тази книга подейства потискащо на ентусиазма ми. Неприятно и защото се чувствам кофти, че си я купих. А си я купих, защото “Стъклени съдби” ми хареса. И досега ми харесва. “Аномалия” обаче е друга бира. Не, тя даже не е бира, а оцветена водичка.