Tag Archive | София

През девет планини в десета

И преди съм разказвала за постиженията си в дисциплината “Градско ориентиране”. Read More…

Приказка за вагон 473 София-Букурещ

Както предупредих, навлизам в спомените си за 6 (шест) години регулярно друсане в международния вагон по маршрута София-Букурещ, и по местния Букурещ-Констанца.

Ще се опитам да представя обобщена картинка за начина, по който се пътува по въпросните трасета, а по-нататък ще споделя и два отделни случая, които калиха психиката ми и ме превърнаха във философ.

О, да, все пак да поясня причината за тези пътувания, мъжът ми е от Констанца, ходим на гости на фамилията там. Тъй.

Цялото приключение от софийското вкъщи до крайморското вкъщи отнема средно 18 часа, с чакането, с всичкото му. Влакът за Русе, съответно Букурещ, от години си има твърдо разписание: 19.45 и някакъв сутрешен час, който нас не ни вълнува. Та в 19.45 влакът чинно потегля от Централна гара, возещ освен всичко друго и някакви недоразумения в международен вагон. Най-голямото забавление до Русе е броенето на тунелите, седем, ако си спомням правилно.

гара Русе – около 02:00 ч.

До този момент обикновено сме в полутечно състояние, нормално. Българска гранична проверка, няма добро утро,има смръщени вежди в 90% от случаите, митническа проверка да не сме скрили нещо под седалките и се започва. Чакането. Чакане, защото трябва да се смени локомотива, да се откачат/прикачат вагони, пък и по разписание в Букурещ се стига в 6.30, а разстоянието е по-малко от 100 км дотам.

Тук ще направя отклонение към най-колоритния елемент (вече несъществуващ, за щастие) по този маршрут – куфарните търговци. Първият път страшно се уплаших. От полупразен, вагонът за 2 (две) минути беше напълнен до тавана с множествени лели, чичовци, та даже баби, със средно тегло 100 кг (много странен феномен) и по три от ония четвъртитите раирани торбища в ръка. Като скакалци, буквално! Но обикновено в нашето купе се падаха симпатични и немиризливи представители на вида. Част от този вид слизаше в Гюргево, повечето продължаваха за Букурещ. Стоката им на пръв поглед се състоеше от шипки за пране, гъбки за миене, но очевидно под нея имаше и други неща, цигари, например, заради които се раздаваха редовни подкупи. Преди 4-5 години и от двете страни митничарите стегнаха редици и се справиха с тях.

Та, до 04:30 се виси на гара Русе, пием бири, ако имаме сили (аз винаги имам, де) и пушим като за последно, щото от средата на Дунав мост е Румъния, а в нея е забранено всякакво пушене вътре в купетата. Пуши се в коридора и толкоз. Иначе глобяват. Само да спомена как се познава, че си вече в румънската част на моста: влакът почва да друса яко и сваля скоростта на 5 км/ч, щото братята не са си ремонтирали въпросната част.

гара Гюргево, наричано също Джурджу – към 05:30

Нито можем да се движим, нито можем да мислим. Румънците са най-често любезни, но имаха доскоро адски гадния навик да минат през целия влак (недай си боже да сме попаднали на този до Москва), да съберат всички паспорти и да слязат, за да си правят проверките на място. Очевидно са пестяли от радиостанции, обаче в един случай тока на гарата изгасна. Висяхме познайте колко. Да, точно този път бяхме на московския влак, естествено.

Букурещ – евентуално към 6:30

Винаги, ама винаги е адски студ на тая гара! Първо, защото по това време обикновено е студено, и второ, защото проклетата гара е открита в по-голямата си част. И се почва: търси отворен чейндж, търси разписанието на влаците за Констанца, чакай да отворят касите, чакай за място…Ей това така и не можах да го проумея: в Румъния запазеното място формира 2/3 от цената на билета. А разпределението на местата ги пускат на касиерките 30 минути преди да тръгне влака. Бясна работа, докарвала неведнъж пяна на иначе спокойната ми уста.

Букурещ-Мангалия-Констанца – между 10:30 и 13:30 (стига да не ремонтират релсите)

Вече сме в Европа, поне във влака. Чист, миришещ на чисто, с по 6 седалки в купенце, с пепелници в коридора, безукорна тоалетна. И безкрайните добруджански поля, на чийто фон така хубаво се спи:) В Констанца е ден, или е горещо или още по-студено, добре че ла фамилия живее на 15 минути пеша от спретнатата гара:) Бира, бира, бира! Цигари, цигари, цигари, по инерция… И след 10 дена по обратния път.

Софиянци/несофиянци – оле, майко!

Ей сега четох коментарите по новината за задръстванията в София в dnes.bg и за пореден път бях склонна да не вярвам на ушите си, да не говорим за очите – противопоставянето столица-нестолична територия приема направо апокалиптични размери! Поне във виртуалното пространство, ама съм сигурна, че не си остава там.

-Техните нашественически коли допринасят за задръстванията

-Те са тези, които си хвърлят боклука през прозореца и превръщат града в кочина

-Те “подбиват цените на работните места и на жилищата” (това го прочетох ей-сега, цитирам го почти дословно)

Дали обаче извънсофиянци са точно и единствено ‘мръсни, тъпи, комплексирани (много важна характеристика!) нашественици’? Подборът на епитети е съвършено произволен.

Мръсотията е въпрос на лична хигиена и възпитание, според мен, както и на културни различия. Изхвърлянето на боклука през прозореца е някакъв уникален феномен, за чийто корен мога само да гадая; не е ‘селски’ навик, защото мисля че на село хората не си хвърлят боклука през прозореца. Не съм сигурна, защото не съм живяла на село, но при кратките ми пребивавания в две-три села не съм ставала свидетел на подобна практика. Подозирам, че е по-скоро свързано с панелното строителство и вродения мързел на голяма част от населението на ВСИЧКИ ГРАДОВЕ, където съществуват подобни сгради.

Тъпотата като състояние на духа е, мисля, субективна категория. Немалко люде, които за мен са от тъпи по-тъпи, за други са представители на световния интелектуален елит. Вероятно под тъпота тук трябва да се разбира ограниченост на мненията, интересите и умствените възможности. Хъм. Фактите за хората, които ме заобикалят в някаква степен на близост категорично сочат, че извънсофияродените са хора по-амбициозни и по-решени да успеят, като това успяване не е необходимо да става на всяка цена в София. Странно, но наистина успяват; някои в София, други в северозападна, трети в още по-западна посока. Софияродените също имат амбиция за успех, но у тях се долавя лек мирис, който бих обрисувала като ‘бе, аз съм по-умен/на от тия, щото все пак съм си оттука, нали, ‘се пак’. Тук честно ще си призная, че и аз съм изпитвала леко (моментно) снизходително превъзходство над някои свои колеги в началото на студентската си практика. Не за друго, а защото аз съм си вкъщи, знам си кое къде е (с изключение на някои централни пешеходни трасета, ама айде сега), а те, милите, тепърва трябва да ги научават и, ах, сигурно се чувстват стреснати от светлините на големия град. Стреснати дрън-дрън. Оправиха се идеално, докато някои от софияродените даже не завършиха.

Сега, за “подбиването на работните места”, което вероятно означава, че извънсофияродените са готови да работят за по-малко пари от софияродените. Да, бе! Мисля, че вече живеем във време когато реалните изисквания на пазара се концентрират повече върху качеството на работната ръка, отколкото върху претенциите й за заплащане. Поне в сферата, в която работя аз е така. И, между другото, никога, ама никога не съм попадала на таксиджия с източен,западен или южен акцент. Мне, всичките са софийски аборигени. Съзнавам, че с последната дума издадох не изцяло нежните чувства, които изпитвам към населението на София-област, но и аз съм човек, податлив на субективни предпочитания.

За последно ще добавя, че повечето ми приятели са хора, които не са родени в София, така се стекоха обстоятелствата. Никой от тях не би желал да се нарича софиянец, съвсем напротив. Но пък и никой от тях не плюе нас, ‘местните’, с фрази от типа “ей, по-големи селяни от софиянци няма, бе!”.

Е, както и да е. Мислех още неща да пиша, стана и без това твърде дълго и, боя се, не достатъчно свързано. Все ми е тая. Да, от написаното изглежда, че харесвам и уважавам повече хората, родени ‘в провинцията’. Не е така, ще отбележа. Харесвам и уважавам ХОРАТА, не понасям подобията на човешки същества, чиито глави служат единствено с декоративна цел. Туйто.

%d bloggers like this: