Tag Archive | Румъния

Ходене по езиците

Учила съм дразнещо много езици по една или друга причина, но от тях само един съм успяла досега да науча като хората. Най-лесният. Read More…

Advertisements

Една хубава книга: “Как да забравиш една жена”

Учудващо или не, това ми е първият румънски роман. Пробвах се с “Тялото” на Картареску, но категорично не ми се получи – организмът ми реагира с отхвърляне на този вид постмодернизъм или може би пост-постмодернизъм. Книгата на Лунгу обаче се оказа страшно приятна изненада, не на последно място заради някои от темите, които авторът е разчепкал. Read More…

България – Румъния 10:10

Като редовен посетител на югоизточната част на Румъния отдавна ми се искаше да подредя някакво сравнение, например в 10 точки:) Предварително казвам, на всичко долупосочено съм била пряк наблюдател/жертва, тоест сравненията са изцяло субективни.

За разлика от тях, обаче, фактът, че румънците живеят по-добре от нас като цяло става все по-обективен и по-обективен…Не всички сравнения са за един и същ аспект от живота, но това е положението.

Та:

БГ – Шофьорите, да бг шофьорите, са по-възпитани от румънските. Бях шокирана от това откритие, но няма как да не го отбележа. Румънската секунда изглежда е по-кратка и от нюйоркската, в задръстване всеки клаксонира като бесен, не дава път на никого, псува всички и то в десетократно по-голям мащаб от нашенци.

РУМ – Обаче стъпи ли човек на пешеходна пътека всички, ама всички спират. Първите няколко пъти силно се стресирах от тази дисциплина.

БГ – В България има пропорционално повече магистрали отколкото в Румъния. Ние вече си имаме половин Тракия и стотина (или някъде толкова) км от Хемус, те са построили някаква отсечка от забравих къде до забравих къде, ама не е половината:)

РУМ – За сметка на това, второкласните им пътища са по-хубави от нашите. Или поне тия около южното им Черноморие и до Букурещ, сравнени със София-Варна и Варна-Дуранкулак.

БГ – У нас има чудесно развит междуградски автобусен транспорт. Във Влашко такова животно нема, там, освен с кола, се пътува или с влак, или с маршрутки, тръгващи в произволен час, като се напълнят.

РУМ – От друга страна, хм, ще го кажа с една дума: метро.

БГ – В България е пълно със заведения – кафенета, пицарии, бирарии, всичко и навсякъде. На една отсечка от 100 метра, например от улица Шишман в София, можеш да се наядеш 5 пъти. В Букурещ в центъра се налага да трамбоваш 40 минути, за да се добереш до срамежливо скритичко кафененценце. Тук за Румъния не намерих добра дума. Оообаче:

РУМ – Румънската телевизия е на несравнимо по-високо ниво от нашата, това много обидено го приемам. И технически, като програма, и визуално, като студиа и водещи, и съдържателно, по-скоро като организация на съдържанието и изпълнение. Не заекват, не си връзват езика на фльонги, щото не могат да четат кюто и т.н. Нова и бТВ приличат на някоя местна кабеларка до Антена 1,2,3 и ПроТВ, примерно

БГ – Порциите манджа в гостилниците у нас са средно по-големи. В една нормална кръчма тук и салатата си е салата и яденето – ядене. В една от най-посещаваните пицокръчми в Констанца салатата (шопска, но нагло прекръстена на salata romaneasca) беше около 50 грама, а някакъв картофен специалитет представляваше две дребни картофенца, изпечени в алуминиево фолио, толкоз. За бесни пари, обаче, щот’ сезон, разбирате ли.

РУМ – От другата страна са режийните: Газификацията в Румъния има дълга история. Огромната част от домакинствата не харчат луди пари за ток, щото са газифицирани. Телефоните са по-евтини, защото няма монопол като тук. Мобилни апарати се раздаваха без пари още преди 4 години, тук мобилните оператори скубят ли скубят. Поне аз не съм чула някоя фирма да дава апаратите за 0.00 лв.

БГ – Ъммм, българската черноморска плажна ивица е по-дълга и по-красива (остатъците от нея) от румънската. Не е наша заслугата, ама си е плюс, все пак.

РУМ – От друга страна, румънците още не са застроили до водата наличната си плажна ивица, което предизвиква адмирациите ми.

БГ – Винетките! Тук знаците за тях са едва ли не на всеки километър, слабоумен да е шофьора ще разбере, че трябва да си закупи. Пише го подробно и ясно от българската страна на Дуранкулак. В Румъния трябва да имаш предварителна информация за този феномен, а и се продават само в една верига бензиностанции. Ако са свършили, караш без винетка и толкоз.

РУМ – Обаче пътната им маркировка и другите означения са безупречни. Във всеки един момент ти напомнят по кой път караш, няма прораснали храсталаци върху знаците и непрекъсната линия си е непрекъсната линия по платното.

БГ – И това го знаем вече всички, там “потребителската кошница” е по-скъпа. Кило свински котлети е около 12 лева, тук е 9. Примерно.

РУМ – И заплатите им са по-високи, съответно.
Да…не успях да ги докарам до 10, но ако бях включила темата за нашия и техния железопътен транспорт това щеше да стане роман с продължения. Запазвам си правото за него да пиша отделно.

Приказка за вагон 473 София-Букурещ

Както предупредих, навлизам в спомените си за 6 (шест) години регулярно друсане в международния вагон по маршрута София-Букурещ, и по местния Букурещ-Констанца.

Ще се опитам да представя обобщена картинка за начина, по който се пътува по въпросните трасета, а по-нататък ще споделя и два отделни случая, които калиха психиката ми и ме превърнаха във философ.

О, да, все пак да поясня причината за тези пътувания, мъжът ми е от Констанца, ходим на гости на фамилията там. Тъй.

Цялото приключение от софийското вкъщи до крайморското вкъщи отнема средно 18 часа, с чакането, с всичкото му. Влакът за Русе, съответно Букурещ, от години си има твърдо разписание: 19.45 и някакъв сутрешен час, който нас не ни вълнува. Та в 19.45 влакът чинно потегля от Централна гара, возещ освен всичко друго и някакви недоразумения в международен вагон. Най-голямото забавление до Русе е броенето на тунелите, седем, ако си спомням правилно.

гара Русе – около 02:00 ч.

До този момент обикновено сме в полутечно състояние, нормално. Българска гранична проверка, няма добро утро,има смръщени вежди в 90% от случаите, митническа проверка да не сме скрили нещо под седалките и се започва. Чакането. Чакане, защото трябва да се смени локомотива, да се откачат/прикачат вагони, пък и по разписание в Букурещ се стига в 6.30, а разстоянието е по-малко от 100 км дотам.

Тук ще направя отклонение към най-колоритния елемент (вече несъществуващ, за щастие) по този маршрут – куфарните търговци. Първият път страшно се уплаших. От полупразен, вагонът за 2 (две) минути беше напълнен до тавана с множествени лели, чичовци, та даже баби, със средно тегло 100 кг (много странен феномен) и по три от ония четвъртитите раирани торбища в ръка. Като скакалци, буквално! Но обикновено в нашето купе се падаха симпатични и немиризливи представители на вида. Част от този вид слизаше в Гюргево, повечето продължаваха за Букурещ. Стоката им на пръв поглед се състоеше от шипки за пране, гъбки за миене, но очевидно под нея имаше и други неща, цигари, например, заради които се раздаваха редовни подкупи. Преди 4-5 години и от двете страни митничарите стегнаха редици и се справиха с тях.

Та, до 04:30 се виси на гара Русе, пием бири, ако имаме сили (аз винаги имам, де) и пушим като за последно, щото от средата на Дунав мост е Румъния, а в нея е забранено всякакво пушене вътре в купетата. Пуши се в коридора и толкоз. Иначе глобяват. Само да спомена как се познава, че си вече в румънската част на моста: влакът почва да друса яко и сваля скоростта на 5 км/ч, щото братята не са си ремонтирали въпросната част.

гара Гюргево, наричано също Джурджу – към 05:30

Нито можем да се движим, нито можем да мислим. Румънците са най-често любезни, но имаха доскоро адски гадния навик да минат през целия влак (недай си боже да сме попаднали на този до Москва), да съберат всички паспорти и да слязат, за да си правят проверките на място. Очевидно са пестяли от радиостанции, обаче в един случай тока на гарата изгасна. Висяхме познайте колко. Да, точно този път бяхме на московския влак, естествено.

Букурещ – евентуално към 6:30

Винаги, ама винаги е адски студ на тая гара! Първо, защото по това време обикновено е студено, и второ, защото проклетата гара е открита в по-голямата си част. И се почва: търси отворен чейндж, търси разписанието на влаците за Констанца, чакай да отворят касите, чакай за място…Ей това така и не можах да го проумея: в Румъния запазеното място формира 2/3 от цената на билета. А разпределението на местата ги пускат на касиерките 30 минути преди да тръгне влака. Бясна работа, докарвала неведнъж пяна на иначе спокойната ми уста.

Букурещ-Мангалия-Констанца – между 10:30 и 13:30 (стига да не ремонтират релсите)

Вече сме в Европа, поне във влака. Чист, миришещ на чисто, с по 6 седалки в купенце, с пепелници в коридора, безукорна тоалетна. И безкрайните добруджански поля, на чийто фон така хубаво се спи:) В Констанца е ден, или е горещо или още по-студено, добре че ла фамилия живее на 15 минути пеша от спретнатата гара:) Бира, бира, бира! Цигари, цигари, цигари, по инерция… И след 10 дена по обратния път.

%d bloggers like this: