Tag Archive | роман

Тая работа с четенето

Посвещение (със закъснение, ама рано беше): На Ем, един нормален човек.

Тая работа с четенето се оказва голяма сложност, чувам. Не било само до четенето, не и до четенето с разбиране, ами и до четене с определено разбиране. Read More…

“Перлите на Ади Ландау”. Бях там и видях.

Вече съм спокойна. Душевният ми баланс е възстановен и вече няма да се потискам от мисълта, че тук няма кой да напише книга или книги еквивалентни на Джейн Смайлиевата сага за семейство Лангдън. Ура!

Read More…

“Убиец.” На ръба съм.

Внимание: Текстът по-долу съдържа вулгарни думи и изрази, освен това разкрива финала на книгата. Да си знаете.

Помня колко се възмутих от “Аномалия”, Read More…

“Деликатност” — красота или истина

Кое е по-важно: да кажеш нещо красиво или да го кажеш трогателно? Може ли красивият изказ да трогва или е рисковано? Тук, струва ми се, е било рисковано и при мен трогването по никакъв начин не се получи. Read More…

“Нестинарка”, или как не бива

Покрай истерията с “50 нюанса сиво” си помислих, че това е дъното на литературната перверзия, по-надолу не може и няма какво да ме изненада в областта на писането, макар че точно за този вид писане си има друга дума. Е, по-дълбоко може и да не може, но пък това дъно е явно необятно широко, както се убедих след “Нестинарка”. Read More…

Ние, лъжците

Хм, да видим сега. Имаме бедно, малко богато момиче и нейното извънредно дисфункционално семейство. Да добавим щедра доза първа любов и щипка социално неравенство и расизъм. Честно казано, звучи като банален блудкаж, какъвто тази книга не е, затова ще подходя малко по иначе. Read More…

Последните думи на Р. И. Финикс

О, каква великолепна книга!, каза тя развълнувано. И блестящо преведена!, добави с по едно маниакално пламъче във всяко око. Read More…

От Космоса с любов — алелуя!

Седя си и се ядосвам, че толкова години вече няма кой да напише книга, в която да се усеща една жизненонеобходима дистанция към периода до 89-а и съответстващата оплаквация. Read More…

Когато шепне, лъже. Но не съвсем.

 Напоследък, след “При кучетата”, “Когато шепне, лъже” и една телевизионна продукция*, усещам, че съм започнала да изпитвам нежни чувства към Дания. Read More…

“При кучетата” – радост в ленивия следобед

Лято, жега, пот и гняс, знаете. Морето е далече, климатикът е развален, животът е скапан. А “При кучетата” е януари, при това в Дания.  Read More…

%d bloggers like this: