Tag Archive | приказка

Веселият кейк

Имало едно време в едно царство-господарство на име Кухнята едно яйце. С жълтък, с белтък, с кафява черупка, яйце за чудо и приказ. Един ден господарката на царството извадила яйцето от хладилника, където то кротко живеело редом до пет други яйца, чукнала го в един остър ръб и го изсипала в купичка. Харесало му на яйцето, разплуло се хубавичко, протегнало белтък докъдето могло и си казало, че ей сега ще го изпържат и ще му стане хубаво, та хубаво. Но било сбъркало. Осъзнало грешката си, когато дочуло караницата, която се носела от една по-голяма купа. В нея, както се оказало, били сложени бяла захар и размекнато масло. Захарта пискала, че маслото ще я изцапа, а то дуднело, че без него хич никаква я няма и за нищо не става.

– Аз съм рафинирана, ти разбираш ли? Не мога да се омърсявам с някаква си мазнина. Боже, къде попаднах! – нареждала захарта.

– Гле’й си работата, рафинирана била. И какво от това? Добре, че ме размекнаха, иначе щях да ти покажа това-онова.

Заслушало се яйцето и дочуло и друг разговор. В трета купа, до другите две, господарката била смесила брашно, бакпулвер и малко сол. В момента те водели дълбокомъдър спор относно степените на белия цвят. Нали и трите били бели, чудели се кой от тях е най-бял.

– Вижте, колега, аз разбирам на какво се основава защитата ви на снежнобялото, но съгласете се, че то твърде бързо се превръща в мръснобяло. – изказало се брашното.

– Това и за теб важи, бакпулвере. – през смях отбелязала солта.

– Ти пък си безцветна. – троснал се бакпулверът. Спорът продължил, макар че тези тримата поне не се карали като захарта и маслото, помислило си яйцето.

Поразсеяло се от разговорите за малко, защото господарката го разбила с вилица, а когато отново можело да чува, установило, че първият спор е прераснал в сериозен скандал, защото към сместа се била присъединила нова съставка – кафявата захар. Как само си крещели двата вида захар – обиждали се на произход, с реплики като “Баба ти е била буца цвекло!” “А твоята суха пръчка тръстика!”, обиждали се на сладост, на външен вид, не млъквали. Ето че и яйцето се присъединило към сместа с тревога в душата, защото се бояло да не скочат и срещу него. Двете порции захар, обаче, били твърде вглъбени в собствения си спор.

-Виж ги само, примадони! – измърморило маслото, след което миксерът се захванал да разбива съдържанието на купата и всички временно млъкнали. Изведнъж се чуло палаво бълбукане – към компанията се присъединило прясното мляко.

– Ха добър ден, добър ден на всички! Как сте днес? – поздравило то.

– Кристалите ми! Кристалите ми си отиват! – писнала бялата захар.

– Разтваряй се най-сетне, та да млъкнеш! – изсъскала кафявата.

Млякото се разсмяло толкова силно, че се пресекло и обгърнало всяко захарно кристалче. Яйцето вдигнало поглед и видяло да се приближават тримата бели умници.

– Е, значи се разбрахме, нали така? Превъзходната степен на бялото се нарича “леля Мария”, и изхождайки от това…

Не се разбрало къде се стига, изхождайки от това, защото господарката енергично разбъркала сместа, прехвърлила я във формата за сладкиши и я пъхнала във фурната.

– Това е Адът, това е Адът! – пищели двата вида захар, докато окончателно се разтапяли.

– Ах, рай! – казало си яйцето, усещайки как започва да се стяга, а бадемите, с които бил наръсен сладкишът, си сложили тъмни очила и се протегнали, че да се изпекат хубавичко.

Advertisements

Трите мечета и бухалчето

Живеели нявга вдън гори тилилейски три меченца с баща си. Имената им били Ръб, Чук и Зок (съкратено от Зокум, любимото цвете на майка им). Майка им ги била кръстила така, тъй като страдала от краен буквализъм на възприятията. Нейното име било Цолумба с всички произтичащи от това последици. Баща им Феодосий пък бил много благ мечок и само тихичко въздишал, докато жена му взимала решенията вкъщи. Един ден обаче госпожа Цолумба решила, че й се ергенува и напуснала уютната семейна бърлога в търсене на силни усещания. Ето как Феодосий и тримата му сина се озовали сам самички и трябвало дса се научат да готвят.

Готвенето си е готвене, все някак ще се справиш с ежедневния манджилък, колкото и да ти пречат ръцете, ала в сладкарското изкуство хич ги нямало и четиримата. За щастие, недалеч от мечата бърлога живеело приятелско семейство бухали, женската половина на което много обичала да пече сладкиши, а нямало кой да й ги яде у дома, защото, знайно е, бухалите сладко не ядат.

И така, един ден, след изрична покана, Феодосий, Ръб, Чук и Зок се отправили към дъбовото дърво, в чийто буен листак се гушела хралупата на бухалите, за да похапнат портокалов сладкиш и лимонада от теменужки в компанията на малкото бухалче Киф. Родителите й били отишли да купят за вечеря специална порода мишки, които се продавали за ограничено време и на промоция – петнайсет на цената на дузина, затова тя изпълнявала ролята на домакиня.

Може би някому се вижда чудно как едно крехко младо бухалче ще домакинства на трима млади мечи непрокопсаника, че и на татко им, но семействата били близки от дълги години, още преди бухалката Пуця да снесе яйцето, от което се излюпила Киф. Както нерядко се случва в приказките, таткото на Киф, Киро, бил помогнал на Феодосий в труден момент – извадил му трън от лапата с клюна си, тъй като ноктите на самия Феодосий били твърде дебели и груби за подобни фини операции.

И така, в този слънчев четвъртък следобед, Ръб, Чук, Зок и татко им Феодосий прекосили полянката, която деляла мечата бърлога от бухалската хралупа и позвънили на звънеца с форма на магарешка опашка (Пуця много харесвала “Мечо Пух”).

– А, дойдохте най-сетне! – изчуруликала Киф и пляснала с крилца гостоприемно от прозореца на втория етаж (гоялам хралупа си имали). – Мама каза да сложим масата отвън, че не се знае колко ще се задържи хубавото време.

– Хайде, момчета, бягайте да донесете масата и столовете. – подканил ги Феодосий.

Тук някой ще се зачуди за какво са им на бухалите маса и столове, а по-досетливите ще му отговорят – ами за гости!

За нула време меченцата наредили масата, донесли чинийки и чашки за чай и лимонада, а за Киф – съдче за масло, в което да се настани. Харесвала си го, удобно й било в него. Централно място на трапезата, разбира се, заемал портокаловият сладкиш – той бил пълен с късчета обелени портокали между какаови блатове, сиропирани със сок от грейпфрут, покрит с плътен крем от сметана и щедро поръсен с шоколадови стружки (натурален шоколад 70% какао, Пуця друг не ползвала). И бил огромен, за направата му отишли 10 портокала, но пък и меченцата имат завиден апетит.

– Мама каза всичко да се изяде, а татко каза, да си оставите място и за вечеря. Вие си решавайте кого да послушате. – казала Киф на един дъх и потопила човчица в чашата си с теменужена лимонада, която баща й правел по тайна рецепта.

– Фного фкусно. – изфъфлил Ръб с пълна уста. Преглътнал хапката си и добавил. – Никакъв проблем да го ометем, че и място за вечеря да си оставим.

Братята му шумно изразили съгласието си с потракване на лъжичките по ръбовете на чинийките си.

– Хайде, хайде, момчета, няма да досаждаме и за вечеря. – казал Феодосий, сръбнал чай и си запалил лулата.

– Не, не, чичо Феодосий, татко каза да останете. Щял да ти донесе от магазина специална изненада.

– Хм, какво ли е намислил пак този бухал. –измърморил Феодосий и в този момент се чул плясък на два чифта криле и бухалите се приземили на масата, всеки с по един хартиен плик в клюна.

– Изненада! – обявил Киро и извадил от своя плик консерва, която метнал към Феодосий. – Едно птиченце ми каза, че са заредили няколко бройки, затова побързах да взема, знам колко го обичаш.

– А стига бе! – изпуснал Феодосий този грубоватичък израз. – Пастет от чихуахуа!

– И към него… – започнала Пуця, ровейки в своята торба. – Моля! Бира от куркума. Деца, марш да си играете докато стане време за вечеря.

Киф изхвръкнала от съдинката си за масло и закръжила над масата.

– Може ли да играем на “хвани бухала”? А? А?

– Да, та да ни измориш и после да изядеш всичко, нали. – замърморил Чук, който бил мудничък и не обичал много-много да тича.

– Умората подобрява апетита. – заявила му Киф и направила още две кръгчета над главите на мечетата. – Който ме хване, има право на едно желание. Хайде де! – тя се стрелнала към полянката.

– Аз няма да играя. – заявил Чук и се изтегнал под дъба на Бухалови. – Ще си храносмеля сладкиша, че да имам място за вечерята.

Зок се бил поотдалечил да разглежда цветя и храсталаци, той си бил такъв. Ръб се затичал след Киф със закани да си пожелае нещо много, ама много гадно, ако я хване.

Час по-късно мечето се завърнало триумфално, носейки в ръка Киф за краката. Тя била скръстила крилца и мърморела, че не било честно, Ръб бил пораснал тайно и напук на нея.

– И сега какво? Измисли ли каква гадост трябва да направя?

– Да. Да изядеш едно парче сладкиш.

– Че вие не го ли изплюскахте? – говорела така невъзпитано от яд.

– Да, но майка ти ми каза, че има и друг, за след вечеря.

– Няма си работа, та само пече неща, които не ям. – продължило да мърмори бухалчето с тежка въздишка.

И така, мечките и бухалите яли, пили и се веселили, а Киф изяла цяло парче специален медовик с топченца, който Пуця била направила за мечоците. Видяхте ли, всички оцеляха!

%d bloggers like this: