Tag Archive | кейк

Веселият кейк

Имало едно време в едно царство-господарство на име Кухнята едно яйце. С жълтък, с белтък, с кафява черупка, яйце за чудо и приказ. Един ден господарката на царството извадила яйцето от хладилника, където то кротко живеело редом до пет други яйца, чукнала го в един остър ръб и го изсипала в купичка. Харесало му на яйцето, разплуло се хубавичко, протегнало белтък докъдето могло и си казало, че ей сега ще го изпържат и ще му стане хубаво, та хубаво. Но било сбъркало. Осъзнало грешката си, когато дочуло караницата, която се носела от една по-голяма купа. В нея, както се оказало, били сложени бяла захар и размекнато масло. Захарта пискала, че маслото ще я изцапа, а то дуднело, че без него хич никаква я няма и за нищо не става.

– Аз съм рафинирана, ти разбираш ли? Не мога да се омърсявам с някаква си мазнина. Боже, къде попаднах! – нареждала захарта.

– Гле’й си работата, рафинирана била. И какво от това? Добре, че ме размекнаха, иначе щях да ти покажа това-онова.

Заслушало се яйцето и дочуло и друг разговор. В трета купа, до другите две, господарката била смесила брашно, бакпулвер и малко сол. В момента те водели дълбокомъдър спор относно степените на белия цвят. Нали и трите били бели, чудели се кой от тях е най-бял.

– Вижте, колега, аз разбирам на какво се основава защитата ви на снежнобялото, но съгласете се, че то твърде бързо се превръща в мръснобяло. – изказало се брашното.

– Това и за теб важи, бакпулвере. – през смях отбелязала солта.

– Ти пък си безцветна. – троснал се бакпулверът. Спорът продължил, макар че тези тримата поне не се карали като захарта и маслото, помислило си яйцето.

Поразсеяло се от разговорите за малко, защото господарката го разбила с вилица, а когато отново можело да чува, установило, че първият спор е прераснал в сериозен скандал, защото към сместа се била присъединила нова съставка – кафявата захар. Как само си крещели двата вида захар – обиждали се на произход, с реплики като “Баба ти е била буца цвекло!” “А твоята суха пръчка тръстика!”, обиждали се на сладост, на външен вид, не млъквали. Ето че и яйцето се присъединило към сместа с тревога в душата, защото се бояло да не скочат и срещу него. Двете порции захар, обаче, били твърде вглъбени в собствения си спор.

-Виж ги само, примадони! – измърморило маслото, след което миксерът се захванал да разбива съдържанието на купата и всички временно млъкнали. Изведнъж се чуло палаво бълбукане – към компанията се присъединило прясното мляко.

– Ха добър ден, добър ден на всички! Как сте днес? – поздравило то.

– Кристалите ми! Кристалите ми си отиват! – писнала бялата захар.

– Разтваряй се най-сетне, та да млъкнеш! – изсъскала кафявата.

Млякото се разсмяло толкова силно, че се пресекло и обгърнало всяко захарно кристалче. Яйцето вдигнало поглед и видяло да се приближават тримата бели умници.

– Е, значи се разбрахме, нали така? Превъзходната степен на бялото се нарича “леля Мария”, и изхождайки от това…

Не се разбрало къде се стига, изхождайки от това, защото господарката енергично разбъркала сместа, прехвърлила я във формата за сладкиши и я пъхнала във фурната.

– Това е Адът, това е Адът! – пищели двата вида захар, докато окончателно се разтапяли.

– Ах, рай! – казало си яйцето, усещайки как започва да се стяга, а бадемите, с които бил наръсен сладкишът, си сложили тъмни очила и се протегнали, че да се изпекат хубавичко.

Кратка хроника на едно епично кулинарно начинание – операция “Christmas cake” – 3

Удивително е какви неща може да открие човек (разпилян, хаотичен човек) в кое да е помещение на дома си. В моя случай това са две (2) форми за торта, едната от които мислех да хвърлям, а за съществуването на другата не подозирах. Накратко – открих съкровище. Формата, която мислех да хвърлям се оказва само с 2 см по-широка от препоръчаната, от което изпитвам силно задоволство – пушка съм просто! С чувство, близко до благоговението, пристъпвам към заключителния етап: смесване на съставките и полагането им във фурната, гостоприемно загрята на 150 С.
Е, тук реалността взима връх и ми напомня, че аз съм аз, в края на краищата. Първо, забравям да извадя маслото да омекне и съм принудена да чакам, докато го топля на радиатора. Второ, става разминавка между мен и собственика на петмеза. Плюя на петмеза, замествам с мармалад. Трето, вече в хода на Забъркването, установявам две неща: че съм подценила фактора на лепкавост в комбинацията средностудено масло+тъмнокафява захар, и че явно аз и БиБиСи имаме различна представа какво е “ефирно и пухкаво”, щото няма начин тая смес да се нарече ефирна и пухкава, мяза на фъстъчено масло. След добавянето на яйцата (леко разбити, добавят се малко по малко, не грубиянската, ангро), нещата започвам да придобиват наистина пухкав вид и ме обзема надеждица, че май ще ми се получи, ура, ура… Четвърто, категорично убедена, че кухнята ми е пълна с ванилия не правя предварителна проверка. Текущата проверка показва, че о, чудо, няма ванилия, но за сметка на това откривам две пакетчета бакпулвер и допълнително пакетче канела. Майната й на ванилията, и без това канелата, индийското орехче и кориандъра са достатъчно миризливи, ама ха!
Имаме тесто, в мизерно количество на фона на килото сушени плодове, отровнозелени мараскинки, разполовени надлежно, прелестни захаросани корички и кълцани бадеми. Привидно простата задача да се съединят тези две смески се оказва чиста проба хамалогия – днес цял ден имам усещането, че ми се е поразвинтила дясната раменна става. Тестото е лепкаво, плодовете са лепкави, а целта е някак да поразпределя първото по вторите сравнително равномерно. След това цялото чудо, което хич не е леко, биде пресипано с необходимото уважение във формата, понатиснато тук-там за уплътняване на съставките (но не достатъчно, както се оказа след като се изпече) и, най-мистериозното, натиснато в центъра с цел оформяне на лека вдлъбнатина. Последваха три часа блаженство от добре свършената работа, редовно надничане и един кратък изблик на смях, когато видях как са се издули стафидите, останали на повърхността – честна дума, приличаха на охранени черни бръмбари.
Мигът на истината не донесе неприятни изненади, като изключим лекия недостатък с уплътнението – имаше леки хлътинки тук и там. Изглеждаше точно както трябва, а именно като кръгла тъмнокафява тухла с черни и зелени орнаментчета тук и там и миришеше… великолепно, наистина великолепно. Последният щрих беше добавен с последните остатъци от ентусиазъм – обливане с няколко лъжици бренди, и Епичният Кейк бе завит грижовно в три ката фолио и два найлонови плика (поради липса на подходящ метален/пластмасов съд), и положен да отлежава на единственото място, за което имаше семеен консенсус, че е хем хладно, хем сухо.
П.П. Защо няма снимки ли? Защо ли? Ами защото стана кристално ясно, че мозъкът ми не е в състояние да се концентрира върху твърде много неща едновременно. Снимки другата седмица.

Кратка хроника на едно епично кулинарно начинание – операция “Christmas cake” – 2

Ден втори минава под знака на портокалови, лимонови и грейпфрутови корички, захарен сироп и бланширани бадеми. След енергично изтъркване на плодовете с четка, плюс миене с гъба, за всеки случай (щото понякога съм разумна и се вслушвам в съвети) си имам два прекрасни чисти грейпфрута, два прекрасни чисти портокала и един прекрасен чист лимон.

Адски е странно да миеш цитруси – все едно да беля череши или кайсии, примерно. Сега единствения проблем е да успея някак да преценя колко са 100 гр. корички. В светъл пристъп на умност решавам да изсипя вече изчистените корички до момента в пликче и да ги претегля в една ръка, докато в другата (контролна) ръка държа пликче с отмерени 100 гр. сушени боровинки. Оказва се, че съм подценила теглото на корите и в резултат оставам с два изключително чисти и неодрани грейпфрута. Жалко, исках три вида корички, но вече бях одрала портокалите, така че оставам с тях.

Варя, да падне горчилката. След това трябва да кипна захарен сироп, в който да сложа коричките докато поемат максимално. Изобщо леко и приятно занимание. Докато се варят в сиропа, обаче, следва да съблека вече накиснатите бадеми. Това вече е леко досадно, добре, че са само 90 гр. За 10 грама няма да се тръшкам, по рецепта са 100, ама не ми пука. Пускам си за акомпанимент Blackadder goes forth и отпочвам беленето. Един час беля, бадем по бадем, то няма друг начин. Лошо няма, щом въпросната дейност ме държи далече от цигарите. Междувременно коричките са поели сиропче и са с изключително красив златист цвят. Красота, само дето вече не може да се различи кое е лимон, кое е портокал. Докато не гризна някоя. Попадам на лимонова, учудващо вкусна, между другото – хем сладка, хем леко кисело-горчива, както си е присъщо на въпросните кори. Следва изваждане на коричките от остатъка от сиропа, и накълцване на бадемите, с което работата за деня приключва. Остава едиствено да събера всички съставки и да ги изпека. В 20-сантиметрова тортена форма. Не съм си мерила формата, но ако се окаже по-голяма от 20 см, вероятно ще трябва да се обеся на лампата в кухнята в знак на протест срещу несправдливостта на живота и наличната кулинарна посуда.

Кратка хроника на едно епично кулинарно начинание – операция “Christmas cake” – 1

Ден 1
Бележка: Епично начинанието не е поради някаква свръхсложна технология, а поради факта, че съдържа повече от 5 съставки, които могат да се набавят от най-близката бакалия. Та, денят на събиране на съставките.
   С простотии като брашно, яйца, канела и тъмнокафява захар проблем няма. Обаче рецептата (от BBC Food, щото там са написани като за идиоти, тоест като за мен) съдържа и неща като петмез (да, петмез), mixed peel (за пръв път в живота си го срещам, прибегнах до Гугъл за дефиниция) и glace cherries (за които с успокоение, сравнително, открих, че са почти същите като мараскино черешите). О, да, и към кило сушени плодове, желателно разнообразни.
Без всякаква надежда, че е възможно да се докопам до петмез (пък и не държа, мисля, че веднъж съм опитвала, гаден е и не ща да давам пари за нещо, от което ще употребя само една супена лъжица), запитах по скайп най-близкия (е, добре де, единствения близък) англичанин-кулинар дали мога да го заместя с нещо и с какво (с мармалад, например, който също присъства в рецептата). О, чудеса! Оказа се, че не е нужно да замествам, защото той има в хладилника си именно петмез и ме покани на дегустация, да реша дали е твърде гаден за понасяне. Отдъх веднъж.
   “Mixed peel” се оказва чисто и просто смес от захаросани кори на цитрусови плодове. Хубаво, ама откъде да ги намеря. От Халите, казват ми. Лошо, защото по-рано днес съм минала именно покрай Халите, даже два пъти, но тъй като не си нося рецептата в джоба нон-стоп, хич и не съм се сетила за въпросната смеска или, че във въпросното място се намира. Гугъл на помощ – случайно мервам коментарче на един сайт как сами да си направим mixed peel в домашни условия. Е, като ще е гарга, да е рошава, т.е., като ще е английски кейк, ще е английски кейк. То се е видяло, че ще варя портокалови корички в захарен сироп. Признавам си, че нямаше да се навия, ако технологията беше по-сложна от това, авантюризмът ми вирее в много тесни граници.
   Остават проклетите череши, за които по някаква не особено ясна причина съм решила, че са екзотичен продукт, който се намира единствено в специализирани магазини за алкохол. Въпреки това, все още в лапите на първоначалния ентусиазъм решавам да направя последен напън – най-близкото “Фантастико”, което е голямшко и кой знае, може би… Какво ти може би! Зелени череши мараскино, сини череши мараскино, каквото душа иска, ура! Взех зелени, естествено (луди ли са да правят сини, за бога, синя храна няма! И не ми говорете за синьото сирене, то не е баш синьо на цвят). Ура втори път за значителното разнообразие от сушени плодове – вишни, бели, черни череши, че и боровинки (5 кинта за 100 гр., ама веднъж ми се случва). Грабя и пресмятам до 800 гр., общото количество на сушените плодове.

Излизам си горда – насъбрала съм 5 вида сушености, закупила съм 2 портокала с приемливо гладки кори и 2 грейпфрута с направо чудесни кори. Сега остава да измъдря как точно ще измеря 100 гр от въпросните кори, но това остава за утре, ден 2, когато корите ще се варят и захаросват, и ще се дегустира петмез. А, да, и ще се бланшират и събличат бадеми, щото що да е лесно, като може да е И с бланширани бадеми!

%d bloggers like this: