Tag Archive | Здрач

Да си вземеме сбогом със Онази Сага

Това е. Кой ревал – ревал, Сагата свърши. Сагата, която преобърна живота на толкова милиони и накара много други милиони да се съмняват в смисъла от същия тоя живот, щом в него могат да съществуват подобни продукции и не само да съществуват, а и да се харесват. Масово. Read More…

Моите пет гроша по вселенската тема “Истинска кръв” срещу “Здрач”

Разбира се, всички знаем, че това е най-монументалното противопоставяне на две продукции в историята на киното, съответно е немислимо точно аз да не се изкажа по горещата тема. Тъй като основните линии на противопоставяне се предъвкват непрестанно, искрено ваша Пуци Мечо няма да се занимава с тях. Пояснявам: секс – безсексие, насилие – ненасилие, похот – викторианска сантименталност няма да са сред темите, на които ще благоволя да се спра. Вместо това ще дам воля на логореята си върху три теми, които сякаш остават встрани, а пък не са никак маловажни. Разбира се, в името на феновете, ще разкостя и основните актьори, това си е неизбежно.

И така, да започнем с

Екологията

Ха! Изблещихте ли се? Най-отговорно ви заявявам, че екологичният аспект не бива да се пренебрегва! Ето какво имам предвид: в ИК добрите вампири пият бутилирана синтетична кръв, а в Здрач унищожават фауната. Това е положението и хич да не ми приказват разни заздрачени, че, разбираш ли, Кълънови не ловували редки видове. Хайде де, популацията на пумите в САЩ със сигурност не е това, което е била преди 100 години. Ами мечките? Ами сърните? Прекрасните златооки кръвопийци убиват роднините на Бамби, не си затваряйте очите пред истината, другар(к)и заздрачени! И не са само те, и върколаците имат солидно участие в унищожението на живата природа. Разбирам, че е трудно от финансова гледна точка да се изхранват подрастващи вълкомомчета, но това не е оправдание!

В ИК екологичните щети са съсредоточени върху представителите на човешкия род, даже не съм сигурна, че е редно да се наричат ‘екологични’. Колкото и да са жадни вампирите, не посягат на животно. Е, да, това едва ли е поради жалост и грижа за природата, но все пак е факт. И още веднъж, е, да, съвсем не всички пият синтентична кръв, но и тези, които карат на човешки хемоглобин, съвсем невинаги го правят с фатални последици за жертвата.

Религията

Неизбежно е, темата присъства и в ИК, и в Здрач. Ще се опитам да напиша две сериозни изречения, преди пак да се отплесна. Ето ги и тях: “Истинска кръв” третира фанатизма и ужасяващия капацитет на организираната религия да промива мозъци. В “Здрач” религиозният аспект се заключава в подкрепа на ценностите, изповядвани от така наречения “Библейски пояс” (Bible Belt). Не съм толкова крайна, че да се присъединя към критиката, че авторката, бидейки мормонка, използва книгите си (че и филмите), за да индоктринира. Не, индоктринация няма, само безкрайно досадни намеци, които, с ръка на сърцето признавам, във филмите са заглушени до някаква поносима степен. (Бел. Пуц. А може и просто така да ми се струва, но не мисля.)

Хуморът

В ИК, освен брилянтните реплики между героите, се откроява един колос, колосът Джейсън Стакхаус, безценния контейнер на толкова много южняшка мъдрост! Шапки долу, о, вий, ентелегенти! Джейсън може да е тъп, но е оригинално тъп, с всеки следващ сезон все по-оригинално и все по-тъп. Незабравим ще остане в историята въпросът “[Щом и върколаците съществуват] дали и Йети е истински? Ами Дядо Коледа?” След като отдадох дължимото на Джейсън, да изръкопляскам на великолепната ирония, тази бляскава нишка, която върви през целия диалог (Като срещна ирония ставам поетична…). И, на всичкото отгоре, диалогът става все по-добър и по-добър. Гръмки аплодисменти, Алън Бол и компания.

Добре, ясно е, че “Здрач” не е замислен като модерна драма с хумористични елементи. Все пак, нескромното ми мнение е, че, смехът бидейки здраве, нямаше да навреди ако Мелиса Розънбърг (вече съм й сложила проклятие да хване кърлеж) и досегашното трио режисьори Хардуик, Уайц и Слейд бяха помислили малко повече по въпроса, все пак в литературния оригинал има смешки, макар и не особено оригинални. При все това, не могат да се отрекат очебийни бисери, макар за поне един да се съмнявам, че е нарочен – Джейкъб свалящ цялата си тениска с цел избърсване на кръвта от кухата лейка, пардон, главата на Бела.

Слагайте щиковете, монтирайте оптиката на снайперите, защото започвам да говоря за мъже. И за две жени, но съм наясно с публиката.

“Ссссссссуке!” срещу “Бела…”

Или иначе казано, Стивън Мойър срещу Робърт Патинсън. Да видим… Не е лесна работа, да ви кажа. Като начало, добре, че и двамата са англичани, иначе изобщо нямаше за какво да се хабя да пиша – аз може и да се стремя да съм обективна, но понякога просто се поддавам на слабостите си.

Между двамата герои има като че ли само едно общо нещо – силната любов към съответните им партньорки. А, и отказът от традиционния начин на хранене, макар че героят на Мойър, Бил Комптън, има някои залитания в тази посока, докато Еди Кълън е железен в това отношение (и в някои други, в които Бил не е, но казах, че “оная работа” няма да я коментирам). Мисля, че Мойър е най-добрият избор за Бил, както и Патинсън е най-добрият избор за Едуард. Какви ги говоря, ако бяха избрали друг за Едуард, “Здрач” нямаше да е това, което е. Това е положението, не съм субективна.

За да не се превърне настоящият напън в 100-страничен научен труд, ще се огранича до два въпроса: Би ли могъл Мойър да изиграе Едуард (преди 10-15 години, предвид възрастовата разлика)? Би ли могъл Патинсън да изиграе Бил (след 10 години)? Аз отговарям с “може би” и “да, определено”. Обективността не е лесна работа, признавам. Кой е субективния елемент, който ме накара да си отговоря така на въпросите? Ами фактът, че Стивън Мойър едва ли би могъл да ми причини кататонен ступор, лишил ме от дар слово (труднопостижимо нещо) за повече от 1 минута. (Важно пояснение: Не, не Едуард Кълън ме вкара в ступор, но това е подробност.) Толкова по този въпрос.

“Бьееееел!” срещу “Едуард…мхъх” (буквосъчетанието изразява характерното придихание)

Вероятно крайните застъпници на един от двата филма ще измърморят “какво сравнение!”. Ами такова, неравностойно, но необходимо. При това категорично елиминирам от размислите си Оскара на Ана Пакуин, защото той не доказва абсолютно нищо – колко некадърници са получавали Оскари.

Некадърници бол, но Пакуин не е сред тях. Отново ще се изразя лаконично, защото знам, че ми се удава: Когато гледам Пакуин в ИК, виждам Суки Стакхаус. Когато гледам Кристен Стюарт в “Здрач”-сагата (по-точно в “Новолуние” и “Затъмнение”), виждам Кристен Стюарт, не Бела Суон. И наистина ми е неприятно да го кажа. Харесвам по-равностойните сравнения, но какво да се прави.

Тук възрастовата разлика между актрисите не е толкова голяма, ако въпросния фактор изобщо би могъл да бъде аргумент. Ех, трудно е, трудно, е това сравнение, но стискам зъби. Пакуин виртуозно пресъздава развитието на Суки от началото на сериала до момента, а развитие има, хич да не е, все пак. От простовата сервитьорка с парапсихичен проблем, до не-толкова-простовата вампирска годеница, която прави пари от въпросния проблем, казано най-накратко.

С прискърбие трябва да кажа, че със Стюарт това не се случва. Бела не търпи развитие и това си е! Стартът й беше силен, но с втория и третия филм немощта й става все по-видима. (Нещо пак станах много сериозна, ама това момиче ми развали удоволствието от “Затъмнение” и сега си го връщам) Не е възможно да пресъздаваш героиня дотолкова разкъсвана от емоционални (и хормонални) противоречия с 3 (три изражения) – усмихнато, стреснато, обичайно дървено. Да, знам, грубо е, но безизразността е нещото, което не търпя и не ми казвайте, че така я режисират, защото не е вярно!

Да задам ли пак въпросите за смяна на ролите? За мен отговорът е очевиден…

“Аааааз съм друуууугият…”

Аха, да, точно така! Нищо свято няма за мен, в състояние съм да сравнявам Александър Скарсгод с Тейлър Лаутнър без всякакви угризения, пък който иска, да ме стреля.

Като начало, тук въпросът за смяна на ролите е излишен, защото отговорът е “няма начин”. Чисто и просто персонажите са почти диаметрално противоположни (да не говорим за сюжетните разлики на двете литературни произведения). И все пак. Да видим: донякъде ситуацията е сходна с тази на Мойър/Патинсън, но само донякъде. Да, Скарсгод е актьор с опит и съответното образование, Лаутнър наскоро стана пълнолетен. Въпреки това ще си позволя да предположа, че вторият има по-голям потенциал. Базирам предположението си единствено на ролята му на Джейкъб, докато за Скарсгод съдя по ИК и “Поколение убийци” (който гледах до средата на втори епизод, но ми направи силно впечатление).

И двамата са много добри. И двамата рискуват да се превърнат в типажни актьори, с малко лош късмет. Надявам се да не им се случи. При все това ще си кажа, че според мен ролята на Лаутнър е забележимо по-трудна от тази на Скарсгод, без значение кой филм като цяло е по-добрия. За един мачо е лесно да се превъплъти в мачо, сигурна съм, докато за 18 годишно момче (при това не представител на английската школа на мислене, поведение и актьорско майсторство) да изиграе трагически герой, това го казвам съвсем сериозно, като че ли не е толкова просто. Няма да обсъждам на кого физиката е по-впечатляваща, изобщо не ме грее. Видяхте ли, съвсем съм обективна! (Особено като се има предвид, че в чисто визуален аспект предпочитам да лицезрея Ерик пред Джейк).

%d bloggers like this: