Tag Archive | влак

Талант по рождение

Някои хора имат скромен талант в ориентацията, като мен, и се губят по общо взето приемлив начин. Други, обаче, са надарени с такъв талант, че успяват да сбъркат… Ами вижте какво успяват да сбъркат. Историята, която следва, ми биде разказана от пострадавшата, Весела Станимирова, човек иначе правещ впечатление на стабилна, разумна личност без проблеми със зрението, точно така, както я публикувам тук. 

Read More…

Advertisements

Приказка за вагон 473 София-Букурещ

Както предупредих, навлизам в спомените си за 6 (шест) години регулярно друсане в международния вагон по маршрута София-Букурещ, и по местния Букурещ-Констанца.

Ще се опитам да представя обобщена картинка за начина, по който се пътува по въпросните трасета, а по-нататък ще споделя и два отделни случая, които калиха психиката ми и ме превърнаха във философ.

О, да, все пак да поясня причината за тези пътувания, мъжът ми е от Констанца, ходим на гости на фамилията там. Тъй.

Цялото приключение от софийското вкъщи до крайморското вкъщи отнема средно 18 часа, с чакането, с всичкото му. Влакът за Русе, съответно Букурещ, от години си има твърдо разписание: 19.45 и някакъв сутрешен час, който нас не ни вълнува. Та в 19.45 влакът чинно потегля от Централна гара, возещ освен всичко друго и някакви недоразумения в международен вагон. Най-голямото забавление до Русе е броенето на тунелите, седем, ако си спомням правилно.

гара Русе – около 02:00 ч.

До този момент обикновено сме в полутечно състояние, нормално. Българска гранична проверка, няма добро утро,има смръщени вежди в 90% от случаите, митническа проверка да не сме скрили нещо под седалките и се започва. Чакането. Чакане, защото трябва да се смени локомотива, да се откачат/прикачат вагони, пък и по разписание в Букурещ се стига в 6.30, а разстоянието е по-малко от 100 км дотам.

Тук ще направя отклонение към най-колоритния елемент (вече несъществуващ, за щастие) по този маршрут – куфарните търговци. Първият път страшно се уплаших. От полупразен, вагонът за 2 (две) минути беше напълнен до тавана с множествени лели, чичовци, та даже баби, със средно тегло 100 кг (много странен феномен) и по три от ония четвъртитите раирани торбища в ръка. Като скакалци, буквално! Но обикновено в нашето купе се падаха симпатични и немиризливи представители на вида. Част от този вид слизаше в Гюргево, повечето продължаваха за Букурещ. Стоката им на пръв поглед се състоеше от шипки за пране, гъбки за миене, но очевидно под нея имаше и други неща, цигари, например, заради които се раздаваха редовни подкупи. Преди 4-5 години и от двете страни митничарите стегнаха редици и се справиха с тях.

Та, до 04:30 се виси на гара Русе, пием бири, ако имаме сили (аз винаги имам, де) и пушим като за последно, щото от средата на Дунав мост е Румъния, а в нея е забранено всякакво пушене вътре в купетата. Пуши се в коридора и толкоз. Иначе глобяват. Само да спомена как се познава, че си вече в румънската част на моста: влакът почва да друса яко и сваля скоростта на 5 км/ч, щото братята не са си ремонтирали въпросната част.

гара Гюргево, наричано също Джурджу – към 05:30

Нито можем да се движим, нито можем да мислим. Румънците са най-често любезни, но имаха доскоро адски гадния навик да минат през целия влак (недай си боже да сме попаднали на този до Москва), да съберат всички паспорти и да слязат, за да си правят проверките на място. Очевидно са пестяли от радиостанции, обаче в един случай тока на гарата изгасна. Висяхме познайте колко. Да, точно този път бяхме на московския влак, естествено.

Букурещ – евентуално към 6:30

Винаги, ама винаги е адски студ на тая гара! Първо, защото по това време обикновено е студено, и второ, защото проклетата гара е открита в по-голямата си част. И се почва: търси отворен чейндж, търси разписанието на влаците за Констанца, чакай да отворят касите, чакай за място…Ей това така и не можах да го проумея: в Румъния запазеното място формира 2/3 от цената на билета. А разпределението на местата ги пускат на касиерките 30 минути преди да тръгне влака. Бясна работа, докарвала неведнъж пяна на иначе спокойната ми уста.

Букурещ-Мангалия-Констанца – между 10:30 и 13:30 (стига да не ремонтират релсите)

Вече сме в Европа, поне във влака. Чист, миришещ на чисто, с по 6 седалки в купенце, с пепелници в коридора, безукорна тоалетна. И безкрайните добруджански поля, на чийто фон така хубаво се спи:) В Констанца е ден, или е горещо или още по-студено, добре че ла фамилия живее на 15 минути пеша от спретнатата гара:) Бира, бира, бира! Цигари, цигари, цигари, по инерция… И след 10 дена по обратния път.

%d bloggers like this: