Tag Archive | вампирещица

Денят на една вампирещица – 8

Петък – Олджърнън настоя да пристигна ден по-рано и да отседна в къщата му, за да “се видим на спокойствие”. Самата невинност – сякаш не помня с каква сума ме завлече през 76-та, когато беше решил да създава “автомобила на бъдещето”. Окей, обещах на всички, че няма да съм мнителна, че няма да позволявам да ми личи социопатията (както се изрази Бонита, аз лично не съм съгласна, че съм социопат, просто съм предпазлива) и че ще се забавлявам, без да подозирам всеки срещнат в подли замисли, целящи да ми навредят по какъвто и да е начин. Лоренцо, триумфално завърнал се с нова прическа, петнайсетина подозрителни рецепти за човешкия отдел и нова любов, ме посъветва да си запиша всичко това под формата на мантра и да си го повтарям в напрегнати моменти. Колко са мили, нали?

В моменти като този се уверявам, че когато човек най-много го сърби да се заяде с някого, да вдигне скандал, за да изпусне малко пара, няма за какво да се хване. Днес е от тези дни – таксито идва навреме, шофьорът е любезен, на летището не срещам пречки, ВСИЧКИ СА ЛЮБЕЗНИ. Съответно стискам зъби, какво друго ми остава? Ще си го изкарам на Олджи. И дано не е решил да ме изненада с общи познати от близкото минало – нямам никакво желание да се срещам с общи познати от близкото или далечно минало. Хм, може пък и да съм станала социопат…

Денят на една вампирещица – 7

Вторник – Удивително спокойно е, нервирам се. От вчера няма никакви дребни проблеми, “блещукащия” въпрос е разрешен (Все пак се спряхме на микропайети, в края на краищата не мога да седна да имплантирам диаманти подкожно, пък и подкожно няма да блестят.), всички от екипа са мили и добри, липсват клиенти с безумни претенции… И ми е нервно! Ситуацията не е нормална, ама изобщо не е. Не ме свърта на едно място, сякаш съм седнала на бодил. Да не е някакво интуитивно притеснение…

– Какъв е този лисичарник?! – Човечето ме проверява. Сигурна съм, че с Кайо си споделят повече, отколкото ми е приятно. – Отвори поне прозореца, ще ни издушиш. Реших, че има пожар.

– Лисичарник или не, мой си е. Отваряйте си вашите прозорци. – смачквам цигарата и забелязвам, че в пепелника се е образувало подобие на пирамидка от фасове. Добре, де, добре…

– Крива си, защото няма никакви належащи проблеми, нали? – след това прозрение, Катя се връцва и излиза. В същия момент иззънява телефонът.

– Наса, съкровище!

Ето! Ето! Знаех си, че е интуиция – любимият сър Олджи.

– Олджи. Всичко е подготвено, в момента танцьорите ти са с хореографа, до петък ще са готови. (Силно се надявам!)

– Благодаря ти, скъпа, не съм се съмнявал. За друго се обаждам – официално те каня на съботното парти. Толкова отдавна не сме се виждали.

?!?! Какъв е този изблик на дружелюбие? Много добре знае, че от 20 години не ходя по партита. Или има скрити намерения…

– Удивена съм, Олджи. Знаеш, че не ходя по партита.

– Не, знам, че много отдавна не си ходила на парти и мисля, че е време да се поразнообразиш. Хайде, хайде, знам колко обичаш да идваш насам.

– В страната по принцип, не на партита.

– Е, направи леко изключение. Хайде, де, Нас, не сме се виждали от… откога?

– Не помня. Добре, Олджи, ще си помисля.

Какво му става? Какво е това настояване? Определено започвам да храня подозрения, въпреки че не виждам какви скрити намерения би могъл да има сър Олджърнън. Хм. Е, да видим.

– Кате? Провери, моля те, дали паспортът ми още е годен.

– Ъ?

– Паспортът, паспортът. Ще пътувам.

– Боже опази, нещо спешно ли се е случило?

– Не, отивам на парти.

Денят на една вампирещица – 6

Събота вечер:

– Cara mia! Ужасно ли беше днес?

– Не ми се лигави, Кайо, съсухрена съм от изживяното.

– Чашка?

– Бутилка.

– Томас?

– Той беше последната капка. Предупреждавам те, че не съм в настроение да ми отгатваш мислите в момента.

– Ясно. Ще си измисля интимна среща след час и те оставям.

Не мога повече! С Кайо сме родени на една и съща дата, в една и съща година (е, поне последните две цифри са същите). За какъв дявол ми трябваше да го превръщам! Защото ме умоляваше, ето защо.

– Кайо?

– Махам се, махам се, само да се преоблека!

Мрачно надигам бутилката, която е пълна, е, беше пълна, с 0+, а не с 0-, но нямам сили да се заяждам. Нямам сили да се заяждам?! Помощ!

– Кайо?

– Не плачи, cara.

– Че аз не плача.

– Нима?

Прав е.

– Мамка му и проклет добитък! Не може да ми прави това чак от майната си в Бразилия, нали?

– Хм. – скръства ръце в познатата ми до болка “поучаваща” поза. – Видно е, че може.

– От пет години съм на диета – изръмжавам – Не виждам как ще успее.

– Слънце мое, аз ли да ти обяснявам как? Или не подбира, ако е в запой, което не е изключено, или нарочно търси…

– А+ – измърморвам. Като нищо. Проклетият Томас е единственият, чийто инат не съм успяла да преборя до момента. По-дразнещото е, че не виждам ПРИЧИНА да ми се прави на интересен от половин свят разстояние.

Кайо, милият ми той, ме погалва по главата и имитира туптящо сърце с ръце пред гърдите.

– Нито ти, нито аз тупкаме, скъпи ми Кайо. – ако ще да пламна, няма да се разхленча. Ха!

– Той обаче тупка, мила ми госпожо. Пардон, госпожице.

– Госпожо…Хъ! Няма нужда.

– Е, Стефан ме чака. Оставям те на… Кога я изпи?!

– Бабината ти, Кайо!

– В хладилника има още една бутилка. А+ е.

Колко мило!

Денят на една вампирещица – 5

Събота – 50 парчета. Петдесет. Бяха 53, но понеже обичам кръглите числа, последните трима ги отсвирих само по снимка. Дори и закръглени, обаче, кандидат-блещукащите ще ми отнемат целия ден, че и част от следващия. На всичкото отгоре снощи получих внезапен пристъп на носталгия по миналото и в резултат днес съм много далеч от бяла и добра. Събирам сили за изпитанието, наречено кастинг.

Музиката, която някои от така наречените танцьори са си донесли за акомпанимент е направо потресаваща вероятно с цел да ме впечатлят. Ами впечатлена съм! Какво ти, направо съм ужасена от етюди като например частичен стриптийз под звуците на Stripped, каква неочаквана оригиналност! Или някакво подобие на балетно соло на фона на Desolation Row в изпълнение на My Chemical Romance. “Етюдът” логично завършва с изкълчения глезен на изпълнителя… Мисля, че до довечера ще затъпея безвъзвратно…

27 мазни намигвания, 33 приканващи погледа и, имам чувството, около 10,000 клиширани комплимента по-късно, съм успяла да отсея 11 не толкова некадърни кандидати. С безценната помощ на Човечето и Бонита, трябва да призная. Ако не бяха те, нямаше да има нито един финалист. Засега имаме шестима човека и петима вампирушника. В претоварената ми глава се вихрят ужасяващи образи на блещукащия ансамбъл. Да не говорим, че още не сме измислили как да ги “облестим”. Може би да ги налепим с микропайети… В момента не виждам друг начин.

Бонита, милата, решава да ме подкрепи с бисквитки от телешки черен дроб и коктейл с водка, този път полска. Не одобрявам, шведската беше по-вкусна. Телефонът…

Само това ми липсваше, бившият ми мъж.

– Наси? Ъъъ, Том се обажда.

– Радвам се.

– В Бразилия съм и си мислех за теб.

– Радвам се.

– Кхъм, как си?

Това няма да го удостоявам с отговор.

– Ъъ, всъщност се обаждам да питам за онова твое лекарство против ъъ махмурлук. Снощи малко прекалих с местните питиета и ъъ…

– Радвам се. Посмучи Мериън, може да ти мине.

– Не съм с Мериън.

– Радвам се. Ще приключваме ли този разговор, или искаш да ме радваш още?

Глух смях. Ако си мисли, че ще предизвика съчувствие, лъже се. Е, всъщност не се лъже, но това си го знам само аз.

– Как вървят нещата при теб? Отдавна не сме се виждали…

Мда. Явно освен махмурлия, Томас Барнс е и идиот.

– Затварям, Томас, не ми се говори с теб повече.

– Нас, минаха десет години, няма ли шанс да…

Край, писна ми. Затварям му насред изречението, и без това знам как ще свърши. И при хора, и при вампири, Y-хромозомата очевадно не прощава – дали някой е правил изследвание за връзката между нея и свойственото на въпросните индивиди слабоумие?

– Том? – Бонита.

– Том. –изпръхтявам.

– Ъъъ… смея ли да попитам?

– Не, не смееш.

Що за ден, що за ден!

Денят на една вампирещица – 4

Петък – Хвана ли я някъде тая Стефани Майър, ще я одера жива! Но първо ще я оскубя косъм по косъм! Сериозно! Тази ми ти незнайна женица е направила куп пари от може би най-дебилния вампирски сюжет. Не, поправям се, не ‘вероятно’, а ‘със сигурност’! и заради нея сега трябва да си блускам главата как да накарам петима вампири, при това с танцьорски умения, да блестят! Фактът, че сутрешната дегустация се състоеше от кубчета лихтенщайнска А- върху канапе от Б- (не питайте за канапето) никак не допринася за по-доброто ми настроение. Ще трябва да се обадя на сър Олджърнън, да му прехвърля поне част от раздразнението си.

–         Анастасия, съкровище!

–         Здрасти, Олджи. (Ще му дам аз съкровище!)

–         Надявам се, че поръчката ми не е неизпълнима?

Следващият път като го видя, ще го фрасна, честна дума!

–         Съвсем не, скъпи, но веднага ще ти кажа, че дори лошият вкус трябва да има някакви граници.

Загъргори. Това при него минава за смях. След още 10 минути дрънканици се оказа, че за следващата събота трябва да намеря трима руси (защо, о, защо!!!) и двама кестеняви “танцьори”, които да блещукат!

–         Искаш ли да ти донеса филмите, а да видиш точно как да блестят?

Проклетото Човече! Замерих я с писалката. Добре, че ми е свикнала, но все пак трябва да призная, че рефлексите й се развиват твърде задоволитено – вече беше затворила вратата зад себе си, когато писалката стигна до нея.

Късно обаждане от Лоренцо, вече познат във фирмата като Ромео-Едуард. Заслужил си го е. С треперещ от ентусиазъм глас ми съобщи, че е записал някои нови идеи за обогатяване на менюто. О, да, и косата му е израснала. Е, няма да се върне преди да си излежи ваканцията, макар че, ако трябва да съм честна, започва да ми липсва. Заместникът му, Руди, сякаш не е толкова добър в скоростта, но поне е чувал за бирата от моркови и се старае максимално. Приятно е, някак.

Утре предстои първия етап от кастинга за “танцьори”. Понякога си мисля, че имам бедно въображение…

Денят на една вампирещица – 3

Четвъртък – Пфю! Качих Лоренцо на самолета за Якутия, като преди това му натрих толкова сол (ще прощавате) на главата, че ваканцията ще се окаже направо полезна – по-добре да не се показва сред хора (и сред нас), докато не му поникне косата. Към края на разговора ми стана направо смешно.

Влюбил се в човек. Разбирам. Наистина разбирам, правила съм го стотина пъти. Общо взето, след всеки път си казвам, че по-добре би било да се влюбя в морков или тиквичка. Казах му и на него. Бях го предупредила! Но не! Е, сега ще пие бира от моркови (образно казано) до второ нареждане. А второто нареждане ще дойде след една седмица. Както и да го гледам, вампирушникът ми трябва.

Мдааам, четвъртък. Преди малко Човечето, личната ми асистентка, ми предаде една от най-странните поръчки, които сме получавали. Коктейл за 50 души, с развлекателна програма от петима балетисти (!?!). И да блещукали?!

Без срам признавам, че зяпнах съвсем буквално. Е, затворих си устата, когато Човечето (иначе се казва Катя) ми съобщи името на клиента – сър Олджърнън, естествено. Освен всичко друго, обича да забавлява хора. Ха, ако знаехте какви поръчки е правил точно този ненормалник… Идеята за балета била вдъхновена от някаква особено актуална книга за вампири. Жива да не бях! (така де).

–         Книга?

–         Аха. Всъщност четири книги. В тях вампирите блестят. Има и три филма…

–         Блестят?

Човечето избухна в смях и не спря, докато не се просълзи.

–         Ще ти ги донеса да ги прочетеш.

О, чудно! Мразя, ама много мразя да чета книги за вампири, а дочувам, че напоследък има нещо като лавина в този “жанр”. Е, ако четенето на тази плява ми помага за удовлетворяване на нуждите на клиентите, ще се жертвам, какво да се прави. Имам нужда от питие.

 

Денят на една вампирещица – 2

Вторник – Един от асистентите ми май не е наред. Хили се като пача, а повярвайте ми, знам как се хили прасето преди да стане на пача. Е, признавам, хили се поради някои химикали, но какво пък, нали е по-хуманно да се възнесе щастливо?

 

Та така. Лоренцо се лензи като необработена пача и започва сериозно да ме нервира. Ето на! Знаех си! Скапа салатата от една важна поръчка! Заявката беше за 0-, А+ и АВ-. Изрично бях наредила АВ- да е с пакистански произход. Но не, нашият хубавец решил да си спести труда и намерил някакъв местен… хм, афробългарин. И ми мънка за доброволност! Ще му дам доброволно да се самоглоби, като знае толкова!

 

Е, това беше, след последната си издънка Лоренцо получава билет за Якутия! И всичките три провинения в един ден, макар последната издънка да е станала вчера…

Тъкмо си почивах следобедно, обади се един от най-големите ми клиенти:

 

–         Скъпа ми мадам Мечо, опасявам се, че имам леека забележка във връзка с вчерашната ви доставка.

–         Слушам ви, синьор Гнуди. (Да, естествено, че недоволния клиент е средиземноморец, ха!)

–         Изрично бях поръчал предястието да е от самоубийствено настроени банкери, но с печал трябва да ви споделя, че по мнението на гостите ми използваните банкери са били само леко до средно депресирани…

–         Хиляди извинения, синьор Гнуди, изрично наредих на колегата да използва материал от Сосиете Женерал. За жалост щатният ни психиатричен консултант е в отпуск. Гарантирам ви, че случката няма да се повтори.

–         Искрено се надявам, мадам Мечо, искрено се надявам. Сама разбирате, парти за 100 души и такъв недостатък…

–         Надявам се, че нямате оплаквания от останалата част?

–         Не, не, всичко останало беше превъзходно, както винаги. Но този пропуск… (Разбрах те, мамка му!) Е, да се надяваме, че няма да се случи отново.

–         Лично ще се занимая със следващата ви поръчка, обещавам.

Ще му извадя душичката с пинсета преди да го кача на самолета тоя идиот!

Бах! И Бетовен, и Моцарт, и Хайдн, и Шопен! Той бил ВЛЮБЕН, разбирате ли! Ей сега ме осведоми Бонита, с която са си приятелчета. Ако имах кръвно, сега щеше да е вдигнато извън скалата! Крайно време е да си сипя нещо по-силничко преди да проведа нужния разговор с влюбения, в противен случай може да му скоча, а от този сблъсък ще има само един оцелял. А е само вторник…

Денят на една вампирещица – 1

Понеделник – Хм. Тъпо. Денят започна с американски банкери – безвкусни, както и предполагах, но нищо не мога да направя по въпроса, изборът не беше мой. Обичам испанско, особено днес (снощи станаха световни шампиони по футбол), но, хм, явно цялата държава още спи, след всичкия снощен адреналин. За какво са ми испанци без адреналин, питам аз. Снощи му беше времето, ама нали е неделя, нямаше кого да пратя да съберем запас. Е, както и да е.

Мъката продължава, по обяд трябваше да се задоволя с микс от италианско, френско и немско, подправено, слава богу, с малко английско. Какъв е смисълът? Жабари… Дали си дават сметка колко са неприятни? Да, включително клиентите от съответните страни. Добре, че беше леката подправка, иначе да съм станала черноока от отврата. О, да, единствения светъл лъч беше, че съчетах средиземноморския микс с руски коктейл – милионер с водка и шампанско. Не е лошо, трябва да го запомня за друг път, може би да го включим в менюто… Интересно, обаче, дали не-руските милионери ще са със същия привкус в компанията на водка? Записвам си да пробвам с различни националности и водки.

След всичко това направо не ми се вечеря, честна дума. То как и да ми се вечеря… Хм. Сигурно някой ще си помисли, че по цял ден ям и пия. Невярно! Просто забравих да спомена, че имам фирма за кетъринг услуги, а клиентите стават все по-взискателни с вековете. И аз съм взискателна и почти всичко се налага да дегустирам лично – все пак на себе си имам пълно доверие.

%d bloggers like this: