Tag Archive | автобус

През девет планини в десета

И преди съм разказвала за постиженията си в дисциплината “Градско ориентиране”. Read More…

Талант по рождение

Някои хора имат скромен талант в ориентацията, като мен, и се губят по общо взето приемлив начин. Други, обаче, са надарени с такъв талант, че успяват да сбъркат… Ами вижте какво успяват да сбъркат. Историята, която следва, ми биде разказана от пострадавшата, Весела Станимирова, човек иначе правещ впечатление на стабилна, разумна личност без проблеми със зрението, точно така, както я публикувам тук. 

Read More…

Как се стига от Славянска до Орлов мост?

Веднага ви казвам: отива се пеша до Университета, откъдето се взима 280 за две спирки. Така мислех да стигна аз до Царевец за една среща, ако индивидката, с която ми беше срещата не се беше оцъклила подобаващо, докато й описвах маршрута. Тя си ме знае отдавна, затова вместо да се срути от смях, любезно каза “абе идиот, ами парка…ъъ дето е срещу БСФС парка, сещаш ли се къде е? И оттам по диагонал си баш на Царевец за 10 минути?” Каза го бавно и отчетливо, така че да успея да осмисля информацията. Направих го с мълниеносна скорост, още от думата ‘парк’ се сетих и се изчервих, ама наистина. То наистина бива, бива, ама…

Кхъм, та за липсата на ориентация. Родена и израснала в София, с прекъсване от около 2 години, когато се правих на колежанче в Англия, все тук съм живяла и съм се губила. И в Англия се губих, ама не се брои.

Наскоро се загубих в квартала, в който живея, на една пряка от вкъщи. Отде да знам, че тая пряка не е пресечна на нашата улица? Така де, само от 10 години живея там, не от 100.

Миналия паметен вторник се загубих по пътя към зъболекаря. Загубих се в блока дето му е кабинета. Ама, сега, не стига, че са два входа, а аз нямам ясен спомен, в кой от тях беше доктора, но има и по две различни стълбища във всеки вход, което вече прелива чашата. Добрах се, де, сестрата ме чакаше разтревожено и обясни, че слизала до долу да ме търси… А не бях там за пръв път. Да, но от последното ми посещение измина година, мога ли толкова дълго да помня стълбища и входове? Не мога, я.

Веднъж ми отне 45 минути да допълзя до Министерство на Образованието от Славянска. И не го уцелих от раз, а се насочих към Президентството, където ме подгониха, както ми се стори, рота гвардейци. Вървя аз кротко и миролюбиво, чувам как те застрашително набиват крак зад гърба ми. Извърнах се боязливо и ускорих крачка, наистина се уплаших, знам ли как охраняват и от кого…Задминаха ме, де, те си били правели сутрешна маршировка или както се казва.

В Ректората съм се губила общо взето ограничено, защото заниманията ни бяха съсредоточени в северното (или южното беше?) крило. В Централното съм се губила, да. Ама пък кой не се е губил в Ректората, а? Ха!

За всеки от тези случаи си има ясно обяснение. Цял живот съм местопребивавала трайно около маршрута на една автобусна линия, 94. Нея си знам, на нея вярвам, на Попа никога не съм се губила, по Графа съм обърквала няколко безистена, но това е в рамките на нормалното. Накратко, знам 94, Ректората, и по-точно северното му крило, Славянска (където работих преди) и покрай нея Иван Вазов, Шишман и 6 септември (където работя в момента). Късмет! В един ограничен период работното ми място се намираше до Плиска, което ми разстрои положителната нагласа към света трайно. Не беше за мен Плиска, знам си аз…даже съм склонна да мисля, че това място е един от входовете към Ада, или може би изходите, засега е неясно.

В заключение ще си позволя да се похваля, че външни фактори ме принудиха да работя по въпроса и вече мога безпроблемно и с песен на уста да стигна от Младост 3 до вкъщи! Да! Като изключим, че при първия подобен преход, пътувайки към Младост, обърках 88 със 102, но хубавите неща стават бавно.

Ъпдейт: Онзи ден пак по младосткия маршрут взех 214 в обратна на необходимата ми посока и попаднах на Плиска. Хубавите неща явно стават повече от бавно.

%d bloggers like this: