Archive | Вампирещицата RSS for this section

Човекът със заешката шапка

Константин беше на 55 години, но в тази зимна вечер се чувстваше като на 75 — по-мъдър, по-спокоен, по-завършен някак си. Read More…

Advertisements

Чиповете — вън

— В колко? — попита Моника. Никаква емоция не трепваше по лицето ѝ, само погледът ѝ беше трескав.

— В 10.30, когато повечето си легнат. Read More…

Като мляко

От десет минути беше на степера, след като беше минала през два-три други уреда. Нещо не беше наред с климатика в залата, защото усети, че се поти. Read More…

И какво направи Родригес?

Родригес беше във второто хъмви, возеше се до Джеферсън, който караше, и оглеждаше околността, гушнал автомата си. Read More…

А оттатък се бият със саби

Бяха четиримата — Леополд, Марина, Арно и доктор Хансен. Предишната вечер Хансен беше изпаднал в някакъв истеричен пристъп и крещеше “Трябваше да ги пуснем! Нямаше как! Нямаше, разберете!” Read More…

Приказки срещу стрес

Онзи ден в метрото видях обявата и веднага реших да пробвам. “Приказки срещу стрес”. Read More…

Това е нещо друго

Наса се е накиснала в нещо неприятно, почти го подушвам. Снощи ми изпрати файл с “оперативни записки”, както се изрази, и ме закле да го прибера на топло. Ще го прибера, къде ще ходя, само че когато отново благоволи да се обади (телефонът ѝ е изключен), хубаво ще ѝ потрия сол на главата. Read More…

Денят на една вампирещица – 8

Петък – Олджърнън настоя да пристигна ден по-рано и да отседна в къщата му, за да “се видим на спокойствие”. Самата невинност – сякаш не помня с каква сума ме завлече през 76-та, когато беше решил да създава “автомобила на бъдещето”. Окей, обещах на всички, че няма да съм мнителна, че няма да позволявам да ми личи социопатията (както се изрази Бонита, аз лично не съм съгласна, че съм социопат, просто съм предпазлива) и че ще се забавлявам, без да подозирам всеки срещнат в подли замисли, целящи да ми навредят по какъвто и да е начин. Лоренцо, триумфално завърнал се с нова прическа, петнайсетина подозрителни рецепти за човешкия отдел и нова любов, ме посъветва да си запиша всичко това под формата на мантра и да си го повтарям в напрегнати моменти. Колко са мили, нали?

В моменти като този се уверявам, че когато човек най-много го сърби да се заяде с някого, да вдигне скандал, за да изпусне малко пара, няма за какво да се хване. Днес е от тези дни – таксито идва навреме, шофьорът е любезен, на летището не срещам пречки, ВСИЧКИ СА ЛЮБЕЗНИ. Съответно стискам зъби, какво друго ми остава? Ще си го изкарам на Олджи. И дано не е решил да ме изненада с общи познати от близкото минало – нямам никакво желание да се срещам с общи познати от близкото или далечно минало. Хм, може пък и да съм станала социопат…

Денят на една вампирещица – 7

Вторник – Удивително спокойно е, нервирам се. От вчера няма никакви дребни проблеми, “блещукащия” въпрос е разрешен (Все пак се спряхме на микропайети, в края на краищата не мога да седна да имплантирам диаманти подкожно, пък и подкожно няма да блестят.), всички от екипа са мили и добри, липсват клиенти с безумни претенции… И ми е нервно! Ситуацията не е нормална, ама изобщо не е. Не ме свърта на едно място, сякаш съм седнала на бодил. Да не е някакво интуитивно притеснение…

– Какъв е този лисичарник?! – Човечето ме проверява. Сигурна съм, че с Кайо си споделят повече, отколкото ми е приятно. – Отвори поне прозореца, ще ни издушиш. Реших, че има пожар.

– Лисичарник или не, мой си е. Отваряйте си вашите прозорци. – смачквам цигарата и забелязвам, че в пепелника се е образувало подобие на пирамидка от фасове. Добре, де, добре…

– Крива си, защото няма никакви належащи проблеми, нали? – след това прозрение, Катя се връцва и излиза. В същия момент иззънява телефонът.

– Наса, съкровище!

Ето! Ето! Знаех си, че е интуиция – любимият сър Олджи.

– Олджи. Всичко е подготвено, в момента танцьорите ти са с хореографа, до петък ще са готови. (Силно се надявам!)

– Благодаря ти, скъпа, не съм се съмнявал. За друго се обаждам – официално те каня на съботното парти. Толкова отдавна не сме се виждали.

?!?! Какъв е този изблик на дружелюбие? Много добре знае, че от 20 години не ходя по партита. Или има скрити намерения…

– Удивена съм, Олджи. Знаеш, че не ходя по партита.

– Не, знам, че много отдавна не си ходила на парти и мисля, че е време да се поразнообразиш. Хайде, хайде, знам колко обичаш да идваш насам.

– В страната по принцип, не на партита.

– Е, направи леко изключение. Хайде, де, Нас, не сме се виждали от… откога?

– Не помня. Добре, Олджи, ще си помисля.

Какво му става? Какво е това настояване? Определено започвам да храня подозрения, въпреки че не виждам какви скрити намерения би могъл да има сър Олджърнън. Хм. Е, да видим.

– Кате? Провери, моля те, дали паспортът ми още е годен.

– Ъ?

– Паспортът, паспортът. Ще пътувам.

– Боже опази, нещо спешно ли се е случило?

– Не, отивам на парти.

Денят на една вампирещица – 6

Събота вечер:

– Cara mia! Ужасно ли беше днес?

– Не ми се лигави, Кайо, съсухрена съм от изживяното.

– Чашка?

– Бутилка.

– Томас?

– Той беше последната капка. Предупреждавам те, че не съм в настроение да ми отгатваш мислите в момента.

– Ясно. Ще си измисля интимна среща след час и те оставям.

Не мога повече! С Кайо сме родени на една и съща дата, в една и съща година (е, поне последните две цифри са същите). За какъв дявол ми трябваше да го превръщам! Защото ме умоляваше, ето защо.

– Кайо?

– Махам се, махам се, само да се преоблека!

Мрачно надигам бутилката, която е пълна, е, беше пълна, с 0+, а не с 0-, но нямам сили да се заяждам. Нямам сили да се заяждам?! Помощ!

– Кайо?

– Не плачи, cara.

– Че аз не плача.

– Нима?

Прав е.

– Мамка му и проклет добитък! Не може да ми прави това чак от майната си в Бразилия, нали?

– Хм. – скръства ръце в познатата ми до болка “поучаваща” поза. – Видно е, че може.

– От пет години съм на диета – изръмжавам – Не виждам как ще успее.

– Слънце мое, аз ли да ти обяснявам как? Или не подбира, ако е в запой, което не е изключено, или нарочно търси…

– А+ – измърморвам. Като нищо. Проклетият Томас е единственият, чийто инат не съм успяла да преборя до момента. По-дразнещото е, че не виждам ПРИЧИНА да ми се прави на интересен от половин свят разстояние.

Кайо, милият ми той, ме погалва по главата и имитира туптящо сърце с ръце пред гърдите.

– Нито ти, нито аз тупкаме, скъпи ми Кайо. – ако ще да пламна, няма да се разхленча. Ха!

– Той обаче тупка, мила ми госпожо. Пардон, госпожице.

– Госпожо…Хъ! Няма нужда.

– Е, Стефан ме чака. Оставям те на… Кога я изпи?!

– Бабината ти, Кайо!

– В хладилника има още една бутилка. А+ е.

Колко мило!

%d bloggers like this: