Мисия: Котка

Първата си котка, София, получих през 1988. Оттогава винаги сме имали минимум две котки (и максимум три). Допреди две години, когато котешката династия Деневи-Слав свърши с края на котка Виктор (1999-2018). За пръв път от цял един човешки живот бях без котка.

Фаза 1: Никога повече котки

Когато умре домашно животно, особено такова, с което си живял почти две десетилетия, скръбта е като за човешки член на семейството. При нас тя се изрази в категорично нежелание някога отново да имаме котка, пък и други животни. Всички ще умрат преди нас, мерси сме. Единствено Екатерина попита за нова котка, но се постарахме да обясним, че на този етап (а този етап е равен на до края на живота ни) няма да стане.

Фаза 2: Твърде много изкушения

Скръб или не, светът продължи да е пълен с котки и след известно време забелязах, че първата ми мисъл, щом видя улична или приятелска котка не е “Ох, миличко и ти ще умреш и ще разбиеш сърцето на някого”, а е ” Ела да те намачкам, котко.”

Екатерина продължи да иска котка, даже да помрънква, но това само улесни нашия отказ. След известно време, обаче, за лош късмет на анти-котешкото лоби в лицето на Слав (той страда най-силно, но твърди, че не иска котки заради космите и маркирането. Ние се правим, че му вярваме), аз си смених боята като професионален политик и подкрепих искането. Той помоли за отсрочка до догодина, да свикне с мисълта. Ние се съгласихме.

Фаза 3: Честна игра не съществува

Късен септември. Ранна утрин. Вървим към училището на Екатерина по ” Джеймс Баучър”. Изведнъж, на оградата на резиденцията виждаме котка. Коте. Малко е, но не твърде малко и изглежда домашно — веднага тръгва към нас, когато ние тръгваме към него. Екатерина го иска. Аз съм раздвоена.

Оставям детето, поемам към къщи и докато стигна вече не съм раздвоена, а съм убедена, че искам котка. Писнало ми е от безкотие. Искам котка и я искам сега. Вкъщи излагам казуса пред анти-котешкото лоби. Изложението е ” Моля ти се, хайде да я приберем, някой изрод а я изхвърлил, определено прилича на домашна, не е бебе, изглежда съвсем здрава и е с къс косъм.”

Понеже допустимата реакция на подобно изложение е само една, след няколко часа (защото трябва и да поработим) се мятаме на колата с котешката кутия и поемаме към Мястото. Където котката липсва. Липсва и същия следобед, когато Слав отива да прибере Екатерина от училище. Липсва и на другата сутрин и другия следобед. Липсва в събота в 7 сутринта, когато с Екатерина отиваме да направим пореден опит за спасяване. Налага се с болка да приемем, че някой по-умен от нас е спасил котката. 

Фаза 4: p = mv

Екатерина е тъжна. Искала е тази котка, ама толкова много я е искала, че сега не може да спре да мисли за котки. Аз съм тъжна. Искам котка. Слав е тъжен, защото ние сме тъжни. Животът е едно мрачно място. Но в това мрачно място съществува нещо, наречено инерция.

Когато сме се приготвили да спасяваме уличника от Баучър, Слав е качил от гаража котешките купички за храна и вода, ей така, за всеки случай. И не ги е върнал обратно след провала на спасителната мисия. Това ми е подсказало съвсем ясно, че тая работа с анти-котешкото лобиране не е съвсем чиста. Купичките още са вкъщи, седмица след като сме се отказали да спасяваме котката. Това ми подсказва още по-ясно, че вкъщи живеят не двама, а трима души, които искат котка и я искат на мига, ако може.

Подхождам умерено и спокойно. Очевидно е, че моментът за нова котка е назрял. Все по-очевидно става, че няма да изкараме и до края на тая година без котка. Защо да се противим на доминиращия тренд вместо да го прегърнем? И така, между другото, съм намерила три обяви за котки за подаряване. Ноу прешър, иначе.

Фаза 5: Няма връщане назад

Разглеждат се снимки. Слав заявява, че му е все едно кое коте ще изберем. Важно му е да е спокойно по време на път (което няма как да знаем предварително) и ако може да свикне бързо с котешка тоалетна. Изборът, следователно, правя аз, защото всичко това е изненада за Екатерина. Избирам котило четиримесечни котета и отправям запитване дали е останало мъжко. Това е другото условие, с което съм съгласна. Нека има паритет в семейството. Освен това още преди година и половина съм му измислила името.

Останало е мъжко коте. Сивичко. Аз съм във възторг, а Слав навлиза в последния етап на психическата си настройка за съжителство с котка. Тръгваме към Кокаляне, защото момъкът е тамошен. Дворен. Тревожа се за тоалетните навици. Слав не знам за какво се тревожи, но се правим, че не се тревожим.

Предаването на стоката се извършва на улицата. Котето е божествено красиво и цялото трепери, вероятно от страх, защото досега не е излизало от родния двор. Разбираме се с първата му майка да поддържаме връзка и поемаме обратно. Стискам си палци котето да не плаче много по пътя.

Котето не плаче по пътя. Котето оглежда света около себе си, мърка като стар дизелов генератор, и прави няколко неуспешни опита да се поразходи. Докато стигнем до къщи, Слав е претърпял забележителна, макар и недоловима за нетренирано око промяна на настроението. Сигурно и аз съм претърпяла същата. Котето е родено за пътник, а това ни е много важно, защото летата прекарваме извън града, а това означава пътуване, да не говорим за ежегодното ходене в Румъния. Не можем да го оставяме сам за месеци, значи и той трябва да пътува. И той пътува чудесно.

Слав ни оставя вкъщи и отива да напазарува неща от основна необходимост като котешка храна и тоалетна. Без да го обсъждаме, не сме ги купили предварително, за да не се развали нещо в хода на плана. Котето обхожда новото си владение, гали се, гушка се и продължава с изпълненията на генератор. Помяуква по малко, но това е в реда на нещата. До момента, котето е като създадено по поръчка.

Фаза 6: Цял нов свят

Малко ми е странно отново да има котка в къщата. Още по-странно ми е да има котка, която ходи по петите на Слав. А най-странното нещо е как Слав не само не възразява, не само не го пъди, а активно го окуражава да му ходи по петите. Шоковете следва един след друг: Слав насърчава котето да му се настани в скута. Слав гали котето с видимо удоволствие (не го е правил преди, заради КОСМИТЕ). Слав, преди да тръгне да прибира Екатерина, три пъти ми напомня, че е включил радиатора в хола и да подсуша хубаво котето след като го изкъпя, за да не настине.

Екатерина се среща с изненадата си и ако има лице на щастието, то е лицето на силен, макар и приятен шок. Детето ходи като замаяно през следващите два часа, играе си с котето сякаш не вярва, че е истинско, изобщо моментът е силно емоционален за всички, освен за котето, което отново е гладно. Освен че е гладно, котето е имало и нужда от тоалетна, която е изчакало да задоволи в момента, в който е пристигнала котешката тоалетна. Няма стресово напишкване. Няма потайно акане. Котето е мечта. И аз започвам да се притеснявам дали не е болно от незабележима, но фатална болест, която да ни го отнеме на другия ден, защото този вид притеснения са ми хоби открай време.

Вечерта Слав предлага на котето да спи в нашето легло. Два пъти. Слав, който, докато сме обсъждали взимането на нова котка, е помолил, ако може, тя да няма достъп до нашата спалня. Слав, който е правил физиономии за космите по завивката, когато предишните ни котки спяха при мен. В 2 през нощта заварвам Слав да работи в хола, а до него, на моя стол, спи котето.

Фаза 7: Владимир

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: