Къде си, Красимире

Историята, която ще остане в семейните анали с името “Пижамената сага”, започна съвсем невинно преди около три седмици. Осъзнала, че от пижамата по-удобно няма, изпълних едно от деветнайсетте си реалистични новогодишни решения и си поръчах три пижами, за работа. Поръчах си ги от Спортс Дайрект, откъдето не бях пазарувала преди, с известно притеснение, наистина, но сравнително леко. Оказа се, че има защо да се притеснявам.

Хич не обичам да поръчвам неща от чужбина, освен от Китай. Китайците, от които съм поръчвала, са изрядни: или си получаваш пратката, или ти връщат парите в мига, в който кажеш, че пратката я няма. Амазон, от друга страна, е мястото, откъдето повече няма да си купя нищо.

След като забавиха коледен подарък, поръчан (не от мен) от Амазон Италия, и той пристигна напролет, после забавиха втори подарък, поръчан (не от мен) от Амазон Великобритания, с няколко месеца, така че бях забравила за него и когато отидох да го взимам заподозрях, че може да е бомба, и след като накрая изобщо не ми доставиха книгата, която бях поръчала, реших, че ми стига толкова.

О, извинете, бзаравих. Първата от общо двете някога поръчвани от мен книги в Амазон, пристигна. Куриерът я беше оставил върху пощенските кутии пред входа, да си стои там. Ако някой си я хареса, е бил добре дошъл да я прибере. Чист късмет, че “Мабиногион” не е биографията на Роналдо, предполагам. При всички случаи Амазон във всичките му разновидности оглави личния ми черен списък, в който си седи самичък и до днес.

Но да се върна към пижамите. Поръчах ги, платих ги и зачаках да ми ги доставят. Спортс Дайрект е това, казах си, не е Амазон, макар че със същата увереност бих казала “Илиенци е това, не е Амазон, все пак.” Писаха ми, че пратката е пратена, пристигнала е в България и е поета от куриер. Което стана преди две седмици.

Аз чаках необичайно търпеливо, поне в началото, но към десетия ден ми стана ясно, че има нещо нередно, особено след като цъкнах на номера за проследяване, който ме препрати към сайта на Еконт, а там ме информираха, че такава пратка не съществува. Наложи се да извървя около половин километър до офиса на куриерите.

Изпитанието се оправда, защото се оказа, че в тяхната система наистина няма такава пратка. Това даже не бил от техните номера на товарителниците, съобщи ми човекът, когото налазих с проблемите си. Изобщо нямало нищо на мое име. Да съм се обадела на Спортс Дайрект, те да се оправят. Което и направих, увеличавайки броя на дните с неприятно настроение поради притесненията за пижамите до два.

Сега, аз знам, че има хора, благородни, фини хора, които без напъване се отърсват от подобни дребни грижи и продължават напред напоколебимо. Аз обаче съм дребнав и мнителен човек, който, след като плати определена сума за неща, които наистина много иска, държи да си ги получи, ако може в рамките на по-малко от една година след направената поръчка.

Всеки нормален човек би ме посъветвал да не се кося излишно силно. Аз пък ще кажа на нормалния човек, че емоционалното ми състояние беше вече усложнено от факта, че очаквам и друга пратка, която се движи със скоростта на болен охлюв, когато изобщо се движи. Детски книжки. Прати ми ги приятелка от Щатите, защото нейната дъщеря вече ги израснала, пък Кица ако учела английски, може би щели да ѝ бъдат полезни.

Предупредих я да не си дава парите: американските пощи не се шегуват когато таксуват международни пратки. Тя — извънредно упорита личност — заяви, че това изобщо не е проблем. Това беше преди месец. Книгите, според сайта на Български пощи, са пристигнали от Полша в началото на януари. После са били предадени в разпределителен център, където… ги опаковали в местна опаковка. Не, не знам какво значи това. Последната информация на сайта е, че книгите са в митницата. Влезли са в митницата на 16 януари. Вероятно проверяват страница по страница за следи от наркотици.

И това не е всичко. Освен книжките очаквам и друга пратка: авторското си копие на антология от 700+ страници с разкази на тема сънища и кошмари. Когато книгата излезе от печат, изрично попитах издателката как ще праща авторските бройки. Само да не е с Амазон, казах. Не, отвърна тя, с Лулу ще е, а Лулу били имали офиси в Испания и Италия.

Реших, вероятно в пристъп на нездрав оптимизъм, че рискът си струва и няма нужда да пращам втора поред книга на сърдечна приятелка в Чикаго, сакън да не се затрие, а тя като си дойде за ваканция в България, да влачи килограми хартия, само защото аз нямам доверие на Безос и неговия глобален тумор. Още чакам книгата, както стана ясно и вече съм изгубила надежда почти напълно. За утеха имам електронно копие. Мога да прочета всичките 700+ страници и на четец, ха!

Както се вижда, нагласата ми към онлайн пазаруването принципно не беше особено положителна, когато започна “Пижамената сага”. За щастие, краят дойде сравнително бързо. От Спортс Дайрект ми отговориха, че пратката е предадена на куриера. Толкоз. Аз побеснях, представих си малък индиец в малък офис в Бомбай, който отговаря на конвейер, но всъщност фирмата нищо не прави, опитах се да се успокоя и изчаках преди да проследя пратката отново.

О, чудо, пратката — със същия номер, дето не можел да е еконтски — съществуваше насред сайта на Еконт. Била натоварена в Русе, което предизвика пристъп на истеричен кикот, пристигнала в София към два през нощта и била пратена в неназован офис в четири и нещо същия ден. Куриерът, обработил поръчката, е Красимир, Красимир с фамилия също започваща с К, която забравих.

В десет часа вчера, сайтът ме зарадва с новината, че пратката е отново в ръцете на Красимир и идва насам. В единайсет напрежението и трепетното очакване нараснаха, когато получих имейл от Еконт, потвърждаващ, че да, пратката пътува към мен! Даже познах Красимир на снимката — и прeди ми е носил неща. Час по-късно той се обади. Да, самият куриер, ангажиран с моите пижами, се обади, за да пита, като стотици други от сектора на услугите, къде точно беше номер едно. Казах. Той отвърна, че да, сеща се, значи след малко ще стигне, защото го подминал, отново като стотици други преди него.

Час и половина по-късно Красимир още го нямаше, а моят възроден ентусиазъм се гърчеше в предсмъртни мъки. Реших, че просто не ми е съдено да имам работни пижами и толкова. Нищо не може да се направи. Вселената ме мрази. Ще умра в болки и нищета, забравена от всички, с въшки и бълхи.

Към два без нещо ми писна и му се обадих. Аха, каза, след десет-петнайсет минути идвам. Подозирам, че човекът просто временно беше забравил тази пратка, устремен вероятно към други ангажименти. Реших да се прекръстя на Лошкъсмет Слав.

Красимир разцъфтя десет минути по-късно с голям черен плик в ръка. Приех пратката по пижама. Естествено. След като травмата премине, мисля че и друг път ще пазарувам от Спортс Дайрект. Пижамите са точно толкова меки и удобни, колкото изглеждаха.

П.П. Към петък, 25-и януари, книжките още са в митницата. От антологията няма и следа. Най-пухкавата пижама е апроприирана от малолетното за одеяло.

 

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: