Мило дневниче, днес крещях на непознат

Мило дневниче, днес за пръв път в живота си крещях на непознат. Пресичахме с Кица Симеоновско шосе, мило дневниче, на зелен светофар, а човекът, на когото предстоеше да кресна, правеше ляв завой от пресечката за Студентски град към същото това Симеоновско. Знаеш я, нали? Онази, на която стават средно по две катастрофи на седмица. Та този човек, мило дневниче, започна да завива и не спря, докато аз не спрях насред пешеходната пътека, просто за да видя дали мозъкът му ще обработи информацията, подавана от очите своевременно или просто ще ме подпре с муцуната на колата. Спря на метър от нас, мило дневниче, а аз размахах войнствено ръка във въздуха и му изкрещях, че е олигофрен. Толкова можех рано сутринта и в компанията на Кица, мило дневниче.

Разбираш ли, работата е там, че около 99% от шофьорите на това кръстовище изглежда са запознати с правилата за предимство при така описаните обстоятелства. Едни 0.5% спят на волана или говорят по телефона и се налага да скочат на спирачките преди да отнесат човек, след което изобилно му се извиняват (личен опит). И още едни 0.5%, мило дневниче, живеят, приемайки за даденост, че тия зайци пешеходците, щом зърнат величествените форми на автомобила, който тези шофьори красят, ще изприпкат максимално бързо към най-близкото сигурно място, дали назад или напред, все тая.

Аз обаче не припкам вече, мило дневниче. Дните ми на припкане останаха далече в миналото. Днес ми се прииска след крясъка да тропна едно хубаво с ръка по капака на величествените форми, пък ако красавецът излезе да ме ошамари, да му отвърна и… Щеше да стане грозно, мило дневниче, много грозно, пък и задръстване щеше да стане. Кица бездруго се стресна от крясъка ми. Извинявай, казах аз, исках да стресна онзи човек, който се опита да мине през нас.

А пък във фейсбук групата на квартала, мило дневниче, съседите се възмущават под статуса на дама, искаща да знае дали оня, който ѝ нарязал две от гумите, докато била спряла за малко пред новата аптека, ще си признае кой е. Много се възмущаваха тези мили хора, а пък никой не се замисли колко ли за малко е била спряла дамата, щом някой е имал време да среже две гуми, ако приемем, разбира се, че не става дума за умствено нездрав индивид, дебнещ само някой да спре някъде, че да му нареже гумите. Двама души внимателно казаха, че има места, където не е особено разумно да се спира, защото улицата мигновено се задръства поради особеностите на местните паркировъчни навици, пък и на разминаването между броя на колите и този на гаражите и паркоместата. Намекнаха, че търпението не е безкрайно. Но аз се отплеснах, мило дневниче.

Един човек каза “Винаги има място да се спре на аварийни за три минути.” И на мен ми се прииска да ида да му срежа гумите на този човек, мило дневниче. Защото това са същите хора, които си казват “Ей, тая тъпа мантинела как пречи, а как хубаво си свърхвахме в насрещното преди.” Казват си “Бягай, бе, заек, кво като си на пешеходна пътека.” И тези хора, мило дневниче, правят света по-грозен, но правят и други хора вандали, които режат гуми, рисуват предупредителни знаци с маркер по предните стъкла на неправилно паркирани коли и крещят на непознати на улицата с риск да си докарат боя. Такива ми ти еволюционно-цивилизационни драми.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: