Афтори, преводачове, редактори

Виждам, че съм създала този блог преди две години. Знам и защо. Защото два месеца по-рано бях превела книга в кратък срок. По изцяло зависещи от мен причини не ми остана достатъчно време, за да я изчета внимателно, преди да отиде при редактор. Естествено, поради естеството на вселената, точно този редактор по някакви си свои причини не редактира книгата. Ама изобщо не я редактира. Проблемът се разбра на етап коректор. Оттогава винаги си заделям достатъчно време за четенето след превода.

Защо обаче сега ме прихвана да взема да го напиша този блог. Заради поредната фейсбук истерийка. Без особена изненада откривам, че има доста хора, автори, които явно смятат всяка дума, излязла изпод пръстите им, за скъпоценен камък, неподлежащ на шлифоване. Пак преди две години се сблъсках с един резултат от тази искрена вяра в собствената непогрешимост и дълбоко съжалих за изгубеното време. При това по въпросната книга беше работил редактор — човек, когото познавам и който на всяка своя крачка бе спъван от непогрешимия автор до такава степен, че почти да обезсмисли труда му.

Днес, след като разбрах за истерийката, довела до тридневно блокиране на потребителка, позволила си да изрази недотам ласкаво мнение за непогрешимите автори, попаднах на ей това нещенце и съвсем ми прикипя:

Just wondering what everyones thoughts are on getting work edited? Does anyone do their own? I love writing and putting myself into the stories, l don’t want it disinfected and washed out so that it appears very very different from what I intended! Does anyone else feel this way?

Това е статус, пуснат в група за взаимопомощ в писането, оформянето и публикуването на книги. Донякъде трогателен, постът основно ме раздразни с все същото чувство за непогрешимост.

Аз пиша доброволно и съзнателно от повече от двайсет години. Това ми е професия, занаят, и нещо, което просто не мога да не върша. В битието си на журналист имам късмета да работя с великолепен редактор, който никога по никакъв начин не е промивал или дезинфекцирал написаното от мен така, че да не ми хареса. Напротив, тя неизменно прави написаното от мен по-силно. Ама то статиите са друга работа, може би? Не, не са.

В другото си битие, на автор на художествени неща, болезнено осъзнавам необходимостта от редактор. Винаги и неизменно, колкото и да ми харесва онова, което съм написала. Просто защото знам със сигурност, че първият, че и вторият вариант на написаното изобщо не е най-добрият. Защото макар да влагам всичко от себе си — или точно затова — не съм в състояние да погледна текста си отстрани. Да, дистанцията на времето помага и е необходима, независимо дали текстът е разказ или роман. Не, тази дистанция не е достатъчна, защото дори след пет години, авторът си остава автор на текста, емоционално свързан с него и, с много малко изключения, неспособен да го погледне отстрани. Защото всеки текст има нужда от поне два чифта очи.

Разбирам еуфорията, когато напишеш нещо толкова прекрасно, чудесно и великолепно, че просто не допускаш вероятността това нещо да не е чак толкова прекрасно, чудесно и великолепно. След като си дадеш две-три седмици дистанция, прочетеш нещото отново и видиш, че вероятността се е превърнала във факт, чувството не е приятно. Ама никак. Или пък прочиташ нещото и установяваш, че великолепието си е там. И си представяш как може да дойде някакъв зъл редактор, който да ти заяви, че нещото е пълен боклук. Няма да е приятно, още повече, че си готов да защитаваш всяка своя дума до смърт или поне до скандал.

Подозирам, че точно тази представа за злия редактор, който, естествено, не разбира колко много от себе си си вложил в нещото, колко изстрадана е всяка дума, или чисто и просто колко прекрасно и великолепно се е получило то без всякакво усилие )хехе) води до позата за непогрешимост. Подозирам, или поне се надявам, че доста от непогрешимите чуват гласчето, мърморещо, че нещото не е чак пък толкова великолепно, но понеже не могат сами да напипат кое точно не му е наред, му казват да мълчи.

Само че качественият редактор не е зъл и няма да каже “Това е боклук, за нищо не става.” Качественият редактор ще каже, че прекрасното и великолепно нещо би могло да стане още по-прекрасно и великолепно, ако направиш това, онова и третото. Качественият редактор винаги ще ти каже кое е боклук и кое не е, и — най-важното — защо. Това е причината да съществуват редактори, в края на краищата. Никой не е безгрешен (да, включително самите редактори), затова създаването на добра книга не е чак толкова лесно, колкото вероятно изглежда на пръв поглед и в началото на първата чернова.

Забележка: Настоящият блог бе написан докато превеждам книга, която ще бъде редактирана от човек, на чиято преценка се доверявам стопроцентово и съм спокойна за качеството на текста, и докато довършвам третата чернова на роман, започнат на шега преди десет години, който възнамерявам да пусна по водите на англоезичния издателски океан с минимални шансове за оцеляване. Не ми пука. Ще инвестирам в професионален редактор. Никой не е безгрешен и всички скъпоценни камъни приличат на, ами, просто камъни, докато не бъдат шлифовани.

Advertisements

Tags: , , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: