Радио

Ще го кажа направо: мразя радиото. Или хайде, да не е чак омраза, но изпитвам силна неприязън към радиото. В търсене на корените й се върнах в ранните класове на училище, когато всяка сутрин в 7 без 10 по програма Хоризонт кукуригаше един петел, именно с цел да буди децата за училище. След петела имаше музичка и десетина минути приказка. Приказката беше окей, най-често ме разсънваше, но петелът! Тежка травма.

Естествено, щом става дума за радио, няма начин да пропусна да спомена информацията за нивото на река Дунав в сантиметри. Защо съм го слушала? Ами защото мама слушаше радио. Навик от детството. Това с река Дунав беше направо самостоятелно изживяване — с такъв хипнотичен глас ги каканижеха числата и думите. После се появиха и други радиостанции. По които пускаха музикални класации. Мисля, че VOA беше първата, но може и да не помня правилно. Помня, обаче, че имаше един Топ 40, който аз слушах с наострени уши и пръсти на копчето за запис на касетофона, в очакване да пуснат песен, която харесвам.

По онова време слушах Роксет и Скорпиънс, та имаше шанс техни песни да попадне в поп-класация — и попадаха. После еволюирах и изгубих този шанс, пък и се появиха нелегалните студиа за записи и… ами не се налагаше да дебна радиото, да кажем. С изключение на Friday I’m in Love. Когато разби класациите (като за песен на непоп-група направо си ги разби, мерси), вече явно съм била започнала да изграждам защитния механизъм “Не ми го хвали, ще го намразя,” затова до ден-днешен това ми е най-нелюбимата песен на Кюър. Но да не се отплесвам.

Не обичам да слушам радио и толкова. Търпя го в колата и дотам. Омъжила съм се за човек, който мре за радио, обаче, и така стигаме до един неотдавнашен ден, в който аз станах бодро от леглото, включих компютъра и… оттам зазвуча радио. При това не кое да е радио, а Меджик ФМ. Не бих посмяла да споря кое е по-гадно, Енерджи или Меджик, но няма и значение. Тук трябва да поясня, че ставам около 4-5 часа сутринта. Обичам всички да спят, само аз да съм будна. Продуктивна съм рано сутринта, което за някои — неправилно — е среднощ. Обяснявам, защото при нормални обстоятелства, в които всички в къщата са будни, щях просто да писна на Слав да МАХНЕ РАДИОТО. Обаче в четири сутринта не бива, не е човешко. Затова се опитах да се справя с тормоза сама.

Според мен логично предположих, че е пуснал някакво радио на компютъра. С прясно преинсталирана операционна система. Потърсих. Не открих нищо. Междувременно, естествено, изключих звука, от копчето на колонките. В пристъп на смайващ ум изключих и вероятността за онлайн радио, защото гняста засвири преди да съм отворила браузъра. В няколко пристъпа на чистопробен идиотизъм усилвах звука, за да проверя дали пък не е спряло от само себе си. Не беше. И така, не можех да си пусна музика, каквато ми се слуша, не можех да си направя урока по датски, а неистово ми се прииска да направя три урока точно този ден и не можех да изгледам пълноценно видеата, които Блумбърг пуска автоматично с отварянето на статията и които аз принципно ненавиждам, но точно този ден държах да ги изгледам до едно.

В един момент ми хрумна, че съм умряла без да забележа и се намирам в ад, подобен на ситуацията, описана от Чарли Брукър в White Christmas. Но чак пък толкова да съм заслужила? После светът започна да се посъбужда и една мъдра приятелка ми предложи да си отворя таск мениджъра и да изключа гняста оттам. Благослових я. Отворих. Не открих нищо, което дори бегло да напомня за радио. Отчаях се. Събудих Кица. Заведох я на градина. Върнах се. Стана 9. Отидох при все още спящия Слав (той ляга в 2, общо взето покриваме денонощието) и му измяуках, че ми свири радио, а аз не искам. “А, каза той, сигурно съм забравил да изключа снощи уокмена.”

Уокмен. Сони. Закупен от мен през 1995 година в Англия, защото животът без уокмен не е пълноценен и защото заминавайки имах две неща в списъка си за пазаруване: докмартенси (живи и в употреба и до днес) и уокмен. Още помня миризмата на нов уокмен — неговата пластмаса мирише съвсем различно от всичко друго. Особено Сони. И така, открих въпросния уокмен върху кутията на компютъра, на място, където никога, ама никога не бих се сетила да проверя сама. И. Изключих. Радиото. Таквиз.

 

 

Advertisements

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: