Как се разваля сладкиш

Винаги има поне два начина да се развали рецепта за каквото и да било: или нямаш всичко необходими продукти и заменяш неудачно, или, както ми се е случвало, сбъркваш милилитри и грамове, и правиш хляб вместо сладкиш. Полученото тогава нещо се изяде от Слав и колегите му, обаче срамът е останал. Въпреки това, понякога, ще кажа с гордост, развалянето прави сладкиша по-хубав от оригинала. Честна дума.

Заприказвахме се вчера с редовното присъствие в груповия скайп-чат, който представлява 90% от социалния ми живот, за сладкиш със сини сливи. Не почнах аз, но веднага ми се прияде, защото обичам сини сливи в почти всякаква форма (без компот), а на обърнат сладкиш най-много ги обичам (почти). Инициаторката на сливения разговор пусна рецепта. Простичка, като за деца. Зачудих се дали имам сливи. Проверих. Имах. Извадих ги да се размразяват, преписах си рецептата и като се размрази материала, започнах. Но ето рецептата:

100 гр. масло, 1 ч.ч. захар, 2 яйца, 100 мл прясно мляко, 1 ч.ч. брашно, 2 ч. л. бакпулвер. 1/3 от маслото се слага в тавата и се оставя да се разтопи във фурната, поръсва се захар и се редят сцепените сливи със срязаното към маслото. останалото масло се размачква със захарта, добавят се едно по едно яйцата, млякото, брашното и бакпулвера. Изсипва се сместа върху сливите в тавата и се пече 30 мин, на 170 градуса. После се обръща в поднос.

Така. Да видим, казах си, дали имам всичко, освен прясно мляко, за което си знаех, че нямам. Прясното мляко влиза в къщата само за специални поводи като лазаня или бисквитена торта, или “Искам топчета с мляко.” Оказа се, че само брашно и захар имам в необходимите количества. Маслото ми беше 82 гр без опаковката (Имам везна. Имах я и когато сбърках мл с г.). Яйца също имаше.

Съвсем набързо ще вмъкна, че на 3 минути пеша от дома ми има магазин за хранителни стоки. Има и втори, на около 8 минути. Обаче вчера беше студено, а и ме завладя необичайна увереност, че всичко си има заместител. И така, реших да настържа малко какаово масло, закупено неотдавна за козметични цели, и да го добавя към кравето. Само който е пробвал да стърже нерафинирано какаово масло ще ми влезе в положението. След десет минути изтощително стъргане с лъжичка в бурканчето имах 1 (един) грам какаово масло в купичката върху везната, а наоколо й беше навалял какаово маслен сняг.

Изсумтях. Избърсах снега. Измих. Извадих другото си козметично масло, кокосово, явно рафинирано, защото се стържеше доста по-лесно. (Знам, че добивът на кокосово масло е брутален. Де да беше само той брутален, но ще оставя сравнителните размишления за синтетичната козметика, естествените масла и ефектът на човечеството върху планетата като цяло за друг път.) Настъргах. Наръсих така получената смес от масла плюс бучица краве в тавата. Пъхнах във фурната и започнах да си събирам продуктите за тестото. С известна изненада установих, че бакпулверът е свършил. Успокоих се с факта, че имам рецепта за домашен бакпулвер, обединяващ сода бикарбонат и лимонена киселина. Извадих полупразното пликче с лимонената киселина. Извадих содата. Проверих рецептата: 1 ч. л. сода на 2 ч. л. киселина. На мен ми се получи 1:1, затова добавих още половин лъжичка сода в киселото мляко, което ми замести прясното, за вторична застраховка срещу липса на бухване.

Наредих сливите в тавата в красива, почти симетрична, форма с ясното съзнание, че ще се разместят и разпльокат, докато се пекат. Започнах да бъркам тестото. На около 3/4 от чашата с брашно (бакпулверната смес беше в горната половина, защото съм хитра и предвидлива), тестото прие удивително пухкава консистенция и реших да спра дотук. Излях върху сливите. Пъхнах във фурната. Седнах срещу фурната (имам си кресло в кухнята за зимно пушене) и зачаках. Тестото се изглади. Като че ли мъничко се надигна. Мрачно си казах, че и така ще си го изям, мама му стара, аман от скапани сладкиши и така нататък. В края на 30-те минути, отделени на термичната обработка, сладкишът изглеждаше много приятно златист, макар и тъничък. В душата ми поникна надеждичка, че ако изглежда така, току-виж има и съответен вкус.

Извадих.

Отрязах крайче.

И искам да ви кажа, че толкова вкусен сливов сладкиш не бях яла досега. Сигурна съм, че оригиналният сладкиш е пухкав, сочен и великолепен. Обаче заместителният е едновременно сочен и леко хрупкав. И изобщо, де да можех все така да развалям сладкишите.

 

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: