Няма вода

Въпросът кое е по-лошо — да няма ток или да няма вода, стои пред доста хора, предполагам, макар и рядко. Това, което важи за доста хора, не важи за нашия квартал, обаче. Токът спира от бурен вятър, от сняг, от това, че някой се нанася в блока (или в този отсреща, примерно) и реже кабел или знам ли и аз какво. С други думи, при нас бедствията от електрически или воден тип не са чак такава рядкост, макар да е факт, че напоследък не стоим по 12 часа без ток.

Липсата на ток в нашето домакинство води основно до три неща: не можем да работим; не можем да се топлим, ако се случи зима; не можем да гледаме филми (особено някои от нас) или да висим във Фейса (особено други от нас). Като цяло, нищо страшно, поне за два, че и три часа. С водата е доста по-различно.

Вчера, след 70-минутен неподвижен престой на пързалка с температура -2 градуса, съвсем оправдано си мечтаех за топъл душ. Прибрахме се, съблякох си всичките зимни пластове и нахлух под душа, където в следващата секунда изпитах едно от най-неприятните усещания в сравнително цивилизования свят — душът изгъргори и не пусна вода. В следващия момент направих откритие: закоравяла съм. Вместо да изригна словесно и да фрасна душа в стената, си излязох, навлякох зимните си пластове и отидох да пуша и да дишам дълбоко. По някакво чудо, преди да излезем бях измила и подготвила манджата за вечеря, та в кухнята не ме посрещнаха пилешки бутчета, очакващи своята баня.

Оказа се пукната тръба, разбира се. В нашия квартал пукнатите тръби са честичък проблем поради две основни причини. Първата е, че допреди трийсетина години кварталът е бил пасторално предградие с водопровод, чийто капацитет е съответствал на нуждите на едно пасторално предградие. Преди двайсет години този водопровод, вече на доста десетилетия, започна да изнемогва благодарение на меко казано интензивното строителство, подпомогнат от ежедневното движение на високотонажни превозни средства по улиците, под които се спотайва, защото строителството и днес не спира, о, не, място още има.

Та, преди почти двайсет години спирането на водата беше общо взето седмично явление. Научихме се да държим воден резерв — за миене на ръце, за готвене, за миене на други стратегически подбрани части на тялото, ако се случи безводието да продължи повече от комфортното, за тоалетните. В един паметен случай нямахме вода около три денонощия. Още си спомням тогавашната си лична дилема: единственият начин да си измия косата, е да отида при другарки в Студентски град. КАК ще изляза с мръсна коса?! И не, нямах шапки и не ми хрумна да си вържа кърпа и да хукна към 42 блок, защото безводието води до стрес, а стресът не помага на мисленето.

Вчера водата спря в 4 без 15 следобед, според сайта на Софийска вода, които иначе любезно пращат есемеси за предстоящи ремонти. Явно в събота това правило не важи и затова не можахме да се подготвим, попълвайки водния резерв. Водата трябваше да дойде в 11 вечерта. Не дойде, защото, като в тъпа комедия, и някъде другаде откриха теч, та ремонтът се проточи. Голяма работа е това сайтът на Софийска вода — може да ти е гадно, но поне знаеш точно защо, което е някакво успокоение.

В момента е 7 и 10. Сутринта. Водата трябваше да дойде в 7. Излишно е да казвам, че още не е дошла. Направих си чай с последните остатъци от бутилираната вода, която биде закупена по спешност снощи, и то след известно колебание дали не е по-добре да я оставя за кафето на Звяра (някои хора имат нужда от душ и кафе, за да се събудят и да се присъединят към човешкия вид. Други не. Аз съм от вторите.). След известно време се сетих, че на ъгъла има хранителен магазин, който отваря в 8 и употребих водата за себе си. Както казах, стресът не подобрява мисленето, особено в ранни зори.

Моментът е напълно подходящ за 24-часово, че и по-дълго спиране на водата: трябва да си измия косата; мивката в кухнята е пълна със съдове за миене; навън е студено и кишаво, а детето ще иска да си играе в двора. Водният резерв за тоалетни свърши, което значи, че оттук нататък, докато дойде водата, казанчето ще бъде заменено от бутилища трапезна вода, ако не и минерална, в случай, че трапезната е изкупена от по-прозорливи съседи.

След всичко това, мисля, не остава и съмнение, че “Няма вода” е много по-страшно изречение от “Няма ток.” Естествено, всичко е относително и на човек, зъзнещ под три юргана и неспособен да направи нищо, освен да продължи да зъзне, защото се отоплява с ток, безводието ще му се види дребна работа. Докато не отиде в тоалетната, не пусне водата и после не чуе онази оглушителна тишина, която съобщава, че казанчето не се пълни…

ПП Проверих на сайта — ремонт на стратегиески водопровод било. Имало водоноска на близакия ъгъл. не знам за вас, но аз като чуя “водоноска” и си мисля “Край, ще се мре, при това в мръсотия.”

 

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: