Ходене по езиците

Учила съм дразнещо много езици по една или друга причина, но от тях само един съм успяла досега да науча като хората. Най-лесният. А толкова ми се е искало да науча разни други, защото… ами защото ми звучат добре и/или защото нещо ме тегли към местопроизхода им. Сега имам (всеки има) тази възможност, поради онлайн курсовете. Родих се направо, аз ви казвам. Кеф ти датски, кеф ти украински, кеф ти френски. Но да карам по ред.

Английски се хвърлих да уча от любов. Всичките ми любими групи в ранния пубертет (след ерата на Роксет и Скорпиънс) бяха британски, та влюбването беше просто неизбежно. Във всичко британско. Няма по-добра мотивация от любовта, за да научиш каквото и да било, макар че, както показва по-късния ми опит понякога и тя не помага. И така, тъй като часовете в училище бяха смешно малко, а преподавателите само смешни, се юрнах на курсове, които положиха много стабилна основа. После, по стечение на обстоятелствата, отлетях на място, пък се върнах, пък в края на краищата откак съм почнала да работя, все на английски работя. Съдба.

Италианският ми беше натрапен от учебната програма и факта, че гимназията ми се гордееше да е нещо като италианска. Сега май съвсем е станала италианска гимназия. Обаче аз не исках да уча италиански. Всъщност от девети клас нататък нищо не исках да уча (докато не попаднах в Англия, де), но основно италиански. Не ми харесваше този език, не ме вълнуваше и… имаше склонения. Още си ги има. Значи, аз като видя склонение или падеж, врътвам опашка и бягам в обратна посока с двеста. Имам страх от трудни езици, разлигавена съм. Искам всичко да е като на английски, че да мога да го уча по-лесно. Ми пък. До ден-днешен помня склонението в сегашно време на avere и essere плюс пет думи и половина, и Lasciate ogni speranza voi che entrante, ама то е красиво и известно, така че не се брои.

В университета ми биде натрапен латинският, което никак не облекчи непоносимостта ми към падежите. Или склоненията. Меко казано. Някакви рядко умни изключения сред колегите изпитваха извратено удоволствие от изучаването на латински, но колкото и да ми харесваше как изглеждат всичките ония тежкарски окончания и стегнати, синтетични (мааайка ви падежна) изречения, това харесване не достигна, за да положа канските усилия, нужни, за да схвана проклетите. За изпита съвсем буквално научих наизуст пасаж от De Bello Galico с все падежите, по които щяха да ни изпитват. По препоръка на преподавателката, между другото. Такива ми ти. Язък, но какво да се прави.

Освен латинския, ни натрапиха и втори западен език, естествено. Избрах си немски. Заради Рамщайн и защото другите варианти, ако помня добре, бяха италиански (нема му стъпим) и френски (съвсем па нема му стъпим). Любовта към Рамщайн се оказа недостатъчна в този случай, пък и преподавателката никак не ни натискаше, та… Така. Сещам се бегло за по-ранен опит за учене на немски, от който бързо се отказах, вече не помня защо, честно казано. Падежи? Склонения? Нещо от тия ще да е било. Много харесвам немския, много-много даже, но засега не ни се получава.

Докато сме на темата за любовта, пробвах да уча и румънски. Чисто и просто от любов. Обаче се оказа, че мотивацията куца, ако обектът на любовта ти си приказва на български като местен. Че и ме беше срам от него като си пишех домашното и трябваше да ми го преглежда за грешки. Това, между другото, ми е голям проблем — свенлива съм с езиците. Ей точно заради тая свенливост шестнайсет години аз не мога да науча и половин румънски, и да си приказвам човешки със свекърите. Защото има падежи. И склонения. Пораженец съм аз и ме е срам, но недостатъчно, че да се хвърля да уча. Всъщност, подозирам, че ако ме зарежат в Румъния за един месец без българо- или англоговорящи около мен, ще се разприказвам и още как. Засега на никого не е хрумнало да приложи този метод, но не е късно.

Нататък. Преди няколко години, на работа, организираха курс по нидерландски. Май беше ей-така, да има. Включих се, колко му е, без особени сантименти към езика или културата. Преподавателят беше рядко интересен индивид, с изключително симпатичен маниер на поведение, забавен такъв, но… ненадежден. Тъкмо да почнем да напредваме и той взимаше, че пропускаше час, щото котката му била болна. После ремонт прави, та от цялото приключения излязох със знанието, че Ван Гог всъщност се произнася Фан Хох (потвърдено по-късно пред личните ми уши от нидерландец) и че в тоя шантав език звук “г” изобщо не съществува, както и извънредно симпатичния ди(три?)фтонг “аю”. Толкоз. Учебникът ми си стои, обаче, както и речника, та ако ми хрумне някой ден, кой знае, ако се влюбя…

Така. Да гледам Riget май ми препоръча скъп приятел-скандинавист, който преди това зверски нахвали друг един датски сериал, The Killing, както е по-широко известен, щото датската дума е неприятна (но много красива). Загледах Riget, наивно и мимолетно помисляйки си, че думата се чете, ами, Ригет. Каква съм сладурана… И безвъзвратно си паднах по този език. Не по конкретен носител, не по някаква културна особеност, а по самия език. Струваше ми се, че ромоли като ручейче, едно такова красиво, музикално, меко и приятно. И после ме информираха за съществуването на Duolingo.

Метнах се моментално да уча датски. Още го уча и вече съм на сегашно перфектно. Език-мечта. Граматически погледнато. Няма падежи, няма склонения, лек и приятен. На хартия/екран. В датския, звукът “д” се произнася, очевидно, само ако няма накъде, ама наистина няма накъде. Във всички останали случаи се преглъща, заменен от “л”, ако изобщо от нещо. И да беше само “д”, пък то не е. Накратко, произношението в датския е жив кошмар, факт, потвърден от двама скандинависти, при това добри скандинависти. Единият дори бе така любезен да ми съобщи, че самите датчани не се разбират взаимно, ако са от различни поколения. Ами как ще се разбират! Обаче продължавам, на инат. Едва ли някога ще проговоря датски, от самата мисъл ме втриса, но е адски приятно да разбера написаното дълго изречение, че и да мога да го преведа. Рядко се случва, но то е защото не уча достатъчно сериозно.

Сега, проблемът с Дуолинго е, че можеш да си нацъкаш двайсет езика, ако искаш. Аз доста дълго устоявах, но неотдавна видях, че са пуснали курса по иврит и моментално го налазих. Тук пък ситуацията е съвсем от типа любов необяснима. Сантименти към Израел нямам, хеле към външната им политика, но пък няма как да не уважавам такава интересна нация. И дотам, без особено горещи чувства. Обаче езикът им ми звучи адски красиво. Обичам гърлени звуци, обичам твърди езици, това е. А и азбуката е една такава красива. И, както се оказва на първи урок, с една (1) гласна. И още някакво нещо, което понякога служело за гласна, ама дотам. И някакви променливи окончания, които ме стреснаха. Друго нещо, което се оказва на първи урок е, че не са записвани думите и изреченията, които се преподават, на аудио. Това твърде много затруднява ученика при инструкцията “Напишете думата, която чувате.” Същото ме принуди да отложа сериозното си гмурване в иврита. Засега оставам да си гледам красивите букви и да се чудя как, мама му стара, се запомня алеф кога е а, кога е о, кога е кой знае какво.

Покрай всичко това, взех, че се запознах отново с италианския. Стана ми едно такова мило. Явно неприязънта минава с времето. Та го захванах отново. Започнаха да ми правят впечатление разликите в подхода на създателите на тези курсове. Например, датският започва с думи като мъж, жена, момче, момиче, после малко добър ден и чао, малко ядене и пиене (на вода и вино) и така лека полека към прилагателни, наречия и времена, и “Момичето не е в състояние да пие повече бира.” В италианския курс, още на втори урок имах изречението “Жените пият”. Е, може и вода да са пили, но многозначността си остава. В ивритския пък, първите две думи бяха “баща” и “любов”. Едно приятно такова, макар че сигурно е от съображения за леснота при изписването, знам ли.

И така стигаме до последния език, добавен в My languages, засега. Уелски. Стара любов, Дилън Томас, Крониновите “Приключения в два свята”, Антъни Хопкинс, Майкъл Шийн, Юън Рион, дракони, бардове, Лламедос и долината Гащ-и-жартиер, и не на последно място най-красивата ми и чудесна учителка, Шайън Грифитс, която освен че беше красива, екстравагантно беше зарязала биологията и химията в Кембридж (университета), за да превключи на изкуства (пак там). После заряза и съпруга си, за да заживее с новата си любов в къща без отопление и топла вода, за което ми пишеше в писмата си, когато се прибрах окончателно. Преподаваше комуникации и приличаше на уелското знаме: с наситено зелени очи, рижа коса и бяла, та бяла кожа. Жена, която ми стана един от примерите в живота заради нестандартните си решения и факта, че винаги можеш да се откажеш от нещо, ако не го чувстваш както трябва.

Поетична ли започнах да ставам? Ами как иначе, като в Уелс, сигурна съм, живеят бард до барда. Всичките са поети, аз ви казвам. То добро утро да кажеш, ще прозвучи като стих, защото им е обърнат словоредът и всъщност казват “Утро добро”, “Морган съм аз” и “денят понеделник”, щото дните били кръстени на планети и без “денят” отпред ще излезе, че приказваш не за понеделник, а за Марс. Такива ми ти работи, плюс прекрасният изглед (сигурно заради ролята на w и y като гласни) и твърдото “р”. Дано не се окаже, че има падежи и любовта да залинее.

Дълбоко се съмнявам, че ще науча който и да е от тези езици на ниво, което ми позволява свободно да чета местна преса, камо ли литература. Освен ако не се заинатя (и не ми се отвори едно удобно по количество време за целта). Естествено, ясно е и че няма как да ги уча всичките едновременно. Така, както никога няма да науча руски говоримо, пък и писмено, а ще си остана с четенето. Заради падежите, много ясно. Обаче е забавно, даже много забавно, да се учат всякакви езици, пък казват, че било и полезно за мозъка. Отивам да си преговоря сегашното перфектно на датски.

Advertisements

Tags: , , , , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: