“Перлите на Ади Ландау”. Бях там и видях.

Вече съм спокойна. Душевният ми баланс е възстановен и вече няма да се потискам от мисълта, че тук няма кой да напише книга или книги еквивалентни на Джейн Смайлиевата сага за семейство Лангдън. Ура!

В случай, че някой се пита защо пък трябва тук някой да напише нещо подобно, отговорът ми е: защото трябва. Защото такива книги нерядко са по-ценни от учебниците по история. Та така. Вече съм спокойна заради Соня Тодорова и “Перлите”.

Сега, за да не подвеждам неволно, бързо ще кажа, че “Перлите на Ади Ландау” не е семейна сага. Просто авторката пише толкова силно, че не трябва никога да спира да го прави. Съвсем егоистично искам тя да пише, за да мога аз да чета. Колкото повече, толкова по-добре.

Не знам колко е лесно за един автор да постигне степен на виртуозност, която буквално вкарва читателя в книгата. Знам, че в ролята ми на читател рядко ми се случва такова тотално поглъщане. Все едно наистина съм там и участвам. Като зрител, но съм там. Безценно усещане. Безценно, а в случая и доста тежко, защото Соня Тодорова не пише за забавни неща. Е, има ги и тях, както ги има в живота, но на Кристалната нощ, да спомена един пример от многото, само името й е красиво и поетично.

Ревах като магаре, с две думи. Ревах, правих болезнени гримаси, сърдечни гърчове получих, и накрая се възхитих безкрайно на умелостта, с която авторката е успяла да запази мярката в разказа си за събития от един от най-потресаващо отблъскващите периоди в човешката история. Потресаващо отблъскващите периоди в човешката история се характеризират със силните емоции, които неизбежно предизвиква дори само споменаването им, да не говорим за по-детайлни разкази. Колкото е по-пресен въпросният период, толкова са по-горещи емоциите. Колкото са по-горещи емоциите, толкова е по-лесно да прекалиш и да развалиш работата. Обаче Соня Тодорова е успяла. Удържала се е, макар че мога само да си представя какво й е струвало това.

Сюжета няма да описвам, защото е напълно безсмислено, а и в Гугъл има широк избор от такива описания. Те обаче не могат да предадат усещанията, както винаги. Не, това не е поредната книга за Холокоста. Не е поредната за спасяването на българските евреи. Всъщност книгата не е поредната нищо. Книгата, за мен, е напълно уникална, защото е едновременно замисляща, драматична, близка до живота, документална, и въпреки всичко това невероятно четивна. Честно казано, това в моето съзнание се равнява на жонглиране с шест предмета, три от които включени моторни триони и три — спукани гумени топки. (Нека възхваляват “Името на розата” до небесата, но за мен “Баудолино” е в пъти по-добра, именно заради четивността. Тя по никакъв начин не вреди на авторовата гениалност.)

В случай, че у някого е останало някакво съмнение в точната степен на възторга ми от “Перлите на Ади Ландау”, ще се опитам да го отстраня. Соня Тодорова не пише само интересно, тя пише добре, в чисто езиков смисъл. Много, много добре. И затова създава усещането, че романът просто се е излял от нея, наведнъж, с лекота, без каквото и да е усилие от страна на автора. Съмнявам се да е било така наистина, защото най-често нещата, които изглеждат така, сякаш са постигнати с безобразна лекота, са плод на огромен, тежък труд. Така и трябва да бъде. Без този тежък труд, талантът е просто една прахосана генетична особеност и нищо повече.

Сега държа да се оплача. Бях  се заклела да не чета повече непосилни тежести, след като се подведох да закупя “На изток от Запада” по препоръка на една личност, която каза, че била адски добра книга. Адска добра е. Изревах си очите. Още две-три такива адски добри книги и детето ми ще остане без майка, заради недостатъчно високия ми праг на търпимост към гадостите и добре описаната драма. За Втората световна война пък се зарекох да не чета повече след трите книги на Свен Хасел, които ми прогориха душицата перманентно. Ще взема пак да си напомня да не се заричам изобщо за нищо и ще чакам Соня Тодорова да напише следващия си роман.

ПП Корицата е разкошна! Овации за авторката!

Advertisements

Tags: , , , , ,

2 responses to ““Перлите на Ади Ландау”. Бях там и видях.”

  1. Богомила says :

    Определено ще си я купя тази книжка:)

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: