Интересни времена

Удивително е колко неща могат да се научат за няколко кратки месеца. За жалост, повечето са неособено приятни, но така става, когато живееш в интересни времена, а днешните са рядко интересни. Та, ето накратко какво научих напоследък.

Първо, Путин е виновен за всичко. Освен (може би) за кризата с бежанците, защото

Второ, за кризата с бежанците е виновна Меркел. Еднолично.

Трето, всички бежанци са потенциални терористи, освен онези, които са терористи на практика.

Четвърто, нито един бежанец не е потенциален терорист или терорист на практика.

Забележка: няма никакво значение, че двете твърдения си противоречат, защото също така си противоречат и двете основни “мисловни школи” в така нареченото цивилизовано общество.

Четвърто, кремълската пропаганда е мощно оръжие, което промива мозъците на наивниците. На запад от границите на Русия пропаганда няма, защото западните медии винаги са били обективни, от Таймс до Сън и еквивалентите им из Европа и Северна Америка. Обективността е тяхна втора природа. Същото се отнася и за израелските медии, разбира се.

Шесто, Путин е виновен за всичко. Освен може би за цените на металите, защото

Седмо, Китай е виновен за немощното икономическо възстановяване на т. нар. цивилизован свят след Най-Великата Криза на Всички Времена от 2008 г., в това число и за цените на металите, нефта и всичко друго, за което можете да се сетите.

Осмо, нееднократно демонстрираният факт, че нито една икономика на земята не може да поддържа постояннен годишен ръст с двуцифрено изражение, не интересува никого. Китай е виновен, че ръстът му е спаднал и за това, че се опитва да направи икономиката си по-малко зависима от тежката промишленост и точка. Как си позволяват?

Девето, Путин е виновен за всичко. В случай, че някому се струва, че с повторението на това твърдение целя да убедя някого, че Путин всъщнсот е младенец невинен, това е съзнателна заблуда. “Путин е виновен” е просто новата успокоителна мантра, която помага да не виждаме неща като ТПТИ, като това, че Нестле изтрови стотици хиляди деца в Индия, това че същите онези банкери, които предизвикаха Онази криза продължават да си получават седемцифрените заплати и нито един, повтарям нито един от тях или от регулаторите, които допуснаха да се стигне дотам, днес не са в затвора. Списъкът с “неща като” може да продължи доста дълго, но да се върнем у нас.

Десето, българската журналистика е мъртва. Хайде, нека е почти. Това, че все още има единици обективни професионалисти е нещо като предсмъртен гърч, защото не съм сигурна колко дълго би могъл един истински журналист да издържи в токсичната среда, в която са принудени да съществуват в момента тези единици, които споменах. Силно ми се иска да съм твърде песимистична, но след като попаднах на твърдението, че САЩ били напуснали международната политическа сцена след първото избиране на Обама и то не от представител на жълта медия, не съм сигурна. И други неща са мъртви, но да не превръщам текста в заупокойна молитва.

Единайсето, за да разведрим тона, хокеят е страхотно готин спорт, в които, представете си, никой не плаче. Вероятно защото няма отбори от Иберийския полуостров и прилежащи бивши колонии, не знам, но тези момчета не плачат, а играят. Давайте, Пингвини!

Дванайсето, с което мисля да приключвам, децата са невероятно готини същества. Факт, на който доста дълго не обръщах внимание, защото, признавам си, изпитвах лек страх от деца, но факт. При това като казвам “деца”, не обобщавам на база моето собствено, съвсем не. Моето е предимно демонично създание, пратено на този свят да ме изтезава, най-вече звуково. Говоря за децата като цяло. Те са искрени, безпричинно мили (едно от групата на дъщеря ми, чието име даже не знам, ми подари детелинка онзи ден), безпощадно логични и не са чували за ТПТИ. Надежда има.

Тринайсето (съжалявам, но съзнанието ми се опита да го избута назад), Доналд Тръмп, олицетворението на всичко, що е най-гнусно в т. нар. цивилизовано общество, има реален шанс да стане президент на Щатите, не на последно място защото не знам колко хора са готови да гласуват за Хилъри Клинтън, макар и с отвращение. Надявам се да са повечко. Каква е вероятността Конгресът да е преобладаващо демократичен? Неприятният отговор е “Знам ли, ама а дано”.

Четиринайсето, Бърни Сандърс. Надежда има. Не за избирането му, не, а за бъдещето на човечеството, щом такъв човек се радва на толкова солидна подкрепа не другаде, а в Щатите.

Последно, обещавам вече. Еко вече го няма, но Мърдок, Чейни, Бжежински и Грийнспан (и мнозина техни събратя) още мърдат. Но надежда има.

Край.

 

Advertisements

Tags: , , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: