Превод-мревод

Писането и превеждането на литература не е шега работа. Освен понякога, когато пръстите се оплетат и вземат, че създадат я нова дума, я сложат някоя не където ѝ е мястото. Любимият ми пример тук е ловния сезон за peasants на Стивън Кинг, на който, разказва той, негов приятел и пръв читател много се смял. При преводите, за добро или зло, нерядко се случват и по-забавни неща. Още помня как в едно домашно по превод (хем на Удхаус, че болката от срама да е по-силна) самоуверено преведох don the fish като “отиде да нагледа рибата” без дори да ми хрумне, че изразът може да е идиом. Нямах Гугъл, нали разбирате, рибата се вписваше в контекста, мен ме мързеше да мисля, та така…

Оттогава склонността ми да проявявам подозрение и към най-невинно звучащата дума или фраза доби доста по-сериозни размери — дотам, че веднъж цял час мъдрих какво е идиоматичното значение на bring the post in, докато по-трезв мозък не ми посочи, че такова няма — става си дума наистина за доставяне на пощата. Това, естествено, съвсем не значи, че съм постигнала безгрешност. Никой не е безгрешен, затова и съществуват редактори и коректори. Понякога, за жалост, съществуват само като име в карето, както личи от долните цитати, добросъвестно събрани в различни моменти, когато не ме е мързяло да снимам. Повечето са смешни, но вероятно ще пробудят и по-различни страсти сред перфекционистите.

1. Тук някой е попрекалил с описателността. Ако сте в състояние веднага да визуализирате жеста на госпожа Барнет, без замисляне и повторно четене, шапка ви свалям. Един от седемте смъртни гряха в литературата е да изкараш насилствено читателя от света на книгата. Описанието на жеста на госпожа Барнет е великолепен пример за това. Спираш да четеш и почваш да мислиш: пръстите на двете ръце с допрени един до друг върхове ли или само на едната, събрани като за молитва? На кого изобщо му пука за допрените върхове на пръстите, оставете я просто да си докосне сърцето, мама му стара! И така.

photo0309

2. Тук грехът е съвсем различен, с доста по-голям хумористичен заряд, но и с дразнителният потенциал на нокти, прокарани по черна дъска. Направо затъмнява “индепендантистките”, което като нищо е реална дума, макар и не най-добрата, вероятно.

ЖИ-тата, обаче, са веднъж. Някак не мога да не се запитам дали ако бяха “Джи Ай-та” щях да се почувствам по-добре. Ами нямаше. Никой не би се почувствал по-добре. Каква поредна преводаческо-редакторска драма. Между другото, може би е редно да се прояви снизхождение, тъй като книгата е превеждана от френски и на друго място в текста се среща Шлумберже, една от двете най-големи фирми за поддръжка на нефтени находища. В Америка. Та, където Шлумберже, там и ЖИ-та. Не, никакво снизхождение. Щом аз (перфекционизмът ми е чужд, но съм старателна) мога да прося — и да получа — помощ с произношението на петнайсет нечовешки полски имена, значи и ЖИ-тата могат да се проверят с англоговорящ. Ноу мърси.

Books_1 (9)

3. Биците са ми фаворити. Имам си групичка сходномислещи индивиди, с които много обичаме да измисляме нови форми на множествено число. Бици направо все едно от нас е излязло. Само че мястото му е в скайп-чата или на масата с бира, не в книга, още повече на класика на остроумната литература Реймънд Чандлър.

Books_1 (7)

4. Това пак е от книга на Чандлър. Търсих ли, търсих речник, в който “кабза” е дублет на “капса”, но не намерих. Не изключвам да има такъв, затова ще съм благодарна някой да ми потвърди. Дотогава ще продължа да се възхищавам на тази по-красива версия на уфса.

 

Books_1 (6)

5. Любимият ми вид грешки: когато грешната дума изменя смисъла на изречението, но без да го прави абсурдно. “Пожар в пренията”, как само звучи! Поетично, ето как. Друг любимец (който, между другото, съм срещала повече от веднъж в повече от една книга) е “По дяловите!” Съгласете се, че така написаното проклятие носи много по-рафиниран, висококласен заряд от оригинала.

Books_1 (5)

6. Още една от същия вид. Отговори по тръбата. И то отговори, които гледат, забележете. Великолепно.

Books_1 (2)

8. Сега като гледам, неволно съм подредили цитатите почти безупречно във възходяща градация. Коралите с дремещите коне са ми почти най-най-любимата находка до момента. Признавам, че онзи ден се обогатих с “да продадеш фермата”*, благодарение на един остър ум, но коралите бият фермата, защото не са идиоматични, по дяловите! (Рафинирано, нали? Снобско.) Факт е, че е възможно коне да дремят сред корали, в роман за русалки, например. Цитатът обаче не е от роман за русалки, а от “Картел” на Сюлицер. Такива ми ти.

Books_1 (1)

9. И победителят е… всъщност тук съм раздвоена. Не знам кое е по-кошмарно, “Френската лейтенантка” или “До края на деня”. Мисля, че все пак лейтенантката, първо защото е доста по-безобразен превод на оригинала от “До края на деня” и второ защото ужасно много я обичам тая книга, което ме прави пристрастна и безмилостна.

book_11

И така, френската лейтенантка надвила всички бици, с които се срещнала, пълзейки между отговорите на тръбата за студен въздух, показала два средни пръста (с нокти, инкрустирани с кабзи) на ЖИ-тата, които тъкмо били подписали договорите си за работа в Шлумберже, и легнала да подремне до конете сред коралите.

*Справка със светъл, разумен мозък (не моя) разкри, че фермата всъщност се продава, не се купува, когато става дума за ритане на камбаната. I stand corrected с удоволствие.

 

 

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: