Талант по рождение

Някои хора имат скромен талант в ориентацията, като мен, и се губят по общо взето приемлив начин. Други, обаче, са надарени с такъв талант, че успяват да сбъркат… Ами вижте какво успяват да сбъркат. Историята, която следва, ми биде разказана от пострадавшата, Весела Станимирова, човек иначе правещ впечатление на стабилна, разумна личност без проблеми със зрението, точно така, както я публикувам тук. 

Първо да кажа, че заради ремонта на жп линията между Захарна фабрика и Горна баня сега не вървят никакви влакове в тази посока. От Централна гара извозват пътниците с автобуси до Горна баня и там вече се качват на влаковете. Не стига това, ами разбутаха и разписанието по този повод и вчера заради задръстванията с абитуриентските кортежи изтървах въпросните автобуси. Като стигнах на гарата се оказа, че следващите такива автобуси тръгват ебемсикога и отидох на спирката на Юнион-Ивкони, която е баш пред гарата.

Взех си билет, седнах на една пейка, извадих си книжката и зачетох. (Първа грешка – не проверих в колко точно часа е автобуса за Перник, само видях, че е след двайсетина минути). По едно време чух, че идва някакъв автобус, спря точно там, дето тръгват бусовете за Перник, аз си прибрах книжката, заобиколих го ОТЗАД (втора грешка – винаги трябва да се проверява закъде е автобуса), качих се, седнах и се зачетох. Сакън да не изпусна някоя буква! Направи ми впечатление, че не е толкова пълен автобуса, колкото са обикновено в мойта посока, ама реших, че повечето хора са се качили на предния и каква съм късметлийка, и какъв кеф!

Пътуваме си ние, и както си чета, по едно време изведнъж стана тъмно. Тунел! Защо? Почнах да се оглеждам и ослушвам много осторожно и се оказа, че автобуса кара по люлинската магистрала и съвсем случайно в разговор между пътниците от другата страна на пътечката долових думата Дупница. Убава работа! Минахме и през следващите два тунела и вече на няколко километра от Перник, като осъзнах, че никой друг не се приготвя да слиза, реших да отида при шофьора и срам-не срам да питам как мога да сляза.

Отидох отпред и червена, та морава чак от срам, попитах къде точно спира автобуса за да слязат пътниците за Перник. Шофьора видимо се стресна и каза, че автобуса НЕ спира, защото е за Дупница. “Как така не спира,” – продължавам аз – “аз съм за Перник, трябва да сляза.” Шашна се шофьора, почна да се разправя с този, дето къса билетчетата как така не е видял, че моя е за Перник, как щели да се отчитат сега. Броиха билетите, тюхкаха се, гледаха ме отровно… В крайна сметка автобуса спря на голямото кръгово, дето се свързват люлинската магистрала и магистрала Струма, изритаха ме насред магистралата, аз едва слязох, докато си изкажа всичките извинения и съжаления.

Долепих се до мантинелата и запердаших към Перник. Ако не сте вървели покрай мантинела на магистрала, да знаете, че е много гадно. Колите ти фучат порай ушите с 200 и се чудиш как точно да се приближиш още по-плътно до мантинелата, като в същото време гледаш отломките от фарове и огънатата мантинела и се молиш на някоя кола да не й откажат спирачките и да те качи на предния капак. След около десетина минутки стигнах до първата отбивка за Перник и там гледам спряла една кола, от която ми махат разни хора и викат нещо. Попогледнах – не познавам колата, хората не ги виждам добре, явно не е за мен, продължавам си напред. Да, ама тия не само не спират да махат, ама почнаха и да викат – “Айде бе, Весе, по-бързо!” Я, за мен било! Ама това са комшиите от долната улица! Да знаете как припнах към колата. Настаних се вътре, разказах им всичко и в шеги и закачки ме докараха чак до пред портата. Тhe end.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: