Грозотисимо

Животът не е само цветя и рози, е рекъл някой мъдър човек, а аз бих добавила, че и животът в кухнята не е само добре втасали питки и ароматни яхнии. Както в живота, така и в кухнята сегиз-тогиз пострадваме от нещо недомислено или недонаправено, понатъртваме си егото, облизваме рани и пръсти и пробваме пак. Понякога обаче някои от нас са способни на такива зрелищни омазвации, че направо драго да ти стане. Накратко, след като се заклех Никога. Повече. Никакъв. Сладкиш. Да. Не. Пека. Защото явно съм осъдена да живея с хора, чийто апетит за домашни мъфини, кифлички и торти, хем хубави, припламва само за миг и после ходи раздавай на съседите останалото (ако не забравиш), се пречупих пред новопоявилата се страст на малолетния демон към кроасаните. Естествено, вината не е нейна, обичам да пробвам нови неща, особено в неделя следобед. Освен това и аз обичам кроасани.

Веднага давам рецептата, за да не забравя, а и защото искам да кажа две-три думи за нея. Първо, едно време си купувах списание “Меню” на хартия и ако не бях харизала всичките си броеве на позната, която взе, че ги изхвърли, щяха още да са сред ценните ми притежания. Онлайн си е онлайн, на хартия си е друго, както ще се разбере скоро. Второ, обожавам рецептите на Ивелина Иванова, защото са ясни, изпълними и, досега, винаги са ми се получавали. Е, имам лек проблем с неща като “разточете на 6 мм”, но приемам въпросните инструкции философски. И излишно лежерно, оказа се вчера. Както се вижда, въпросната рецепта е за количества тесто, съответно кроасани, които сигурно биха дошли таман на десетчленно семейство, защото, все пак, да не забравяме, са тъпкани с масло, нали. От друга страна мисля, че аз сама бих могла да изпапкам десетина такива кроасанчета та… всичко е относително, имам предвид. Както и да е, по традиция винаги правя нови рецепти с половин доза от продуктите, за да не ме е яд твърде много, ако се омажат нещата. Разбира се, поради тази традиция най обичам рецепти, в които фигурират кило брашно и едно (1) яйце. Но вчера измислих как да разреша този проблем. Просто вместо яйце сложих жълтък. Да, точно така, ОТНОВО открих топлата вода. И година не мога да изкарам без да извърша това откритие, то ме поддържа млада и свежа.

И тъй, хванах рецептата, изчетох я два пъти, да не би да пропусна някаква непреодолима уловка, взех си тефтерчето и молива и си я преписах. Защо? Защото обичам да си имам рецептите на хартия, а и не ми се търчеше от кухнята до компютъра за проверка през пет минути, нищшо, че не са на километър едно от друго. Както е видно, рецептата изглежда съвсем проста, само дето се очертаваше бая досадно точене и чакане. Та, замесих тестото, разточих маслото, сложих го в хладилника, демонът се позабавлява да меси тестото, сложихме го да втасва, тя си поигра с брашно, аз покрещях да не го сипе по пода, изобщо всичко както си му е редът, Тестото втаса, сложих му маслото, монтирах ги, прибрах в хладилника за половин час, разточих първия път, прибрах в хладилника за половин час, разточих втория път, прибрах в хладилника… и т.н. И при всяко прибиране се чудех защо това проклето тесто е толкова подпухнало, мама му стара, не трябва ли с всичкото това точене и висене на студено да се стегне? Който е правил кроасани, се е сетил, но подозирам, че броят на тези талантливи хора е пренебрежимо малък в сравнение с общото население. За останалите тук е моментът да направя важно изявление, а именно: когато преписваш рецепта, преписвай правилно, а не се води по собствените си предразсъдъци! Защо е важно? Защото когато вместо “фризер” навсякъде в рецептата нафраскаш “хладилник”, вместо пухкави кроасани, получаваш тестени изделия с толкова свръхестествено уродливи форми, че започваш да подозираш намеса от съответните свръх сили, ей така, да ти направят гадно.

Осъзнах грешката след третото и уж финално точене, след бърза справка с оригиналната рецепта. Реших, че все пак имам време да оправя нещата, на този етап водена най-вече от инат, а не от нежна майчина решимост да угодя на прищявката на мамина златна. Ха! Ще ѝ угаждам аз. Реших да направя целия цикъл с точене-фризер-точене-фризер-точене-фризер. Само че, както обикновено в подобни случаи, реших да пестя време и почивките на тестото да са по десет минути, а не по половин час. Ама ха, ще почива, ами аз?! Задействах плана, докарах си мускулен тремор, защото едно е да точиш, макар и тлъсто, тесто със стайна или хладилникова температура, друго е да точиш втвърдяващо се такова. Накрая ми се стори, че изглежда както трябва и пристъпих към рязането на триъгълници. О, преди това се опитах да разточа на “0.6 см” и макар да имам приблизително ясна идея колко е един сантиметър и съответно половината от това плюс милиметър, за момента няма сила на света, която да ме накара да извадя рулетка или линийка и да меря тестото. Няма и толкова! (Ако с Джулиън Барнс се окажем затворени в една кухня, мисля, че единият от нас ще убие другия в рамките на 24 часа.) Разбира се, благодарение на тези свои отлични знания ясно видях с невъоръжено око, че първите два кроасана, които бях решила да направя в кинг сайз така да се каже, са забележимо по-дебелшки от 0.6 см, но, пак спазвайки личната си кухненска традиция, си казах “Майната му, все ще се изпекат”. Нали разбирате сега, защо онова, което знаещите с благоговение наричат haute cuisine съвсем, ама никак, изобщо и въобще няма допирна точка с мен. Ни еднинка. Не че ще легна да плача, разбира се. Въпреки това, кроасаните са си кроасани, казах си, бутертесто, чисто и просто, как може оттук нататък вече да се скапят? Е, мисля, че въпреки липсата на възможности, аз успях да подпомогна краха с един последен щрих: намазах ги вместо с яйце с малко вода, с белтък с малко вода. Нали помните, че жълтъка отиде в тестото? Ами защо да хабя цяло яйце за мазането? Тук временно бях забравила, че за вечеря щях да правя баница, та вродената ми икономичност взе пагубен връх. Всъщност не знам дали белтъкът е допринесъл наистина за финалния вид на продукцията, но знам кой ще ми каже и им благодаря предварително. Наистина ми е любопитно, защото малко преди да навра тези неща във фурната, една приятелка крайно любезно ми каза по скайп, че съм била талантлива откъм провали и тя вярвала в мен, а аз ѝ казах, че ако ми се счупи печката, знам къде живее и ще отида да я набия.

Макар да имах известни съмнения за втасването на вече оформените кроасани на топло, докато загрее фурната, ги оставих, защото вече въобще не ми се занимаваше с тях. Тя се загря, пъхнах тавата и седнах да пуша със смесени чувства, защото макар да усещах удоволствие от свършеното (поради самата му продължителност), ме глождеше силно подозрение, защото секунди след като влязоха във фурната, така наречените кроасани започнаха да стават на дупки. Тестото, един вид, започна да се разтича. Метаморфозата е доста отблъскваща, честна дума: от прилежно оформени, в смисъл разпознаваеми, кроасани, до нещо като нищо на света (следват снимки, но още не съм свършила с приказването). Изключих фурната, отворих я да ги видя в цялата им прелест, разхилих се безпомощно, а демонът познат и като мамина златна, на когото казах, че кроасаните са адски грозни, ама това е положението и ако ще да ги яде, не ме интересува, каза “Не са грозни! Хубави са!” Говорим за дете с отлично зрение, между другото, затова, както ще видите, ми стана мило. Освен мило, ми стана и гордо, защото грозни или не, кроасаноподобията ухаят разкошно и всъщност са вкусни. Дали ще пробвам пак? Много ясно, че ще пробвам, вече поправих “хладилник” на “фризер” в тефтерната рецепта. А сега гласувайте наум за най-грозен кроасан. Моят личен фаворит е първият горе вдясно.

kroasanove

Advertisements

Tags: , , , , ,

2 responses to “Грозотисимо”

  1. Aneliya Popova says :

    Супер симпатични са и съм сигурна, че са много вкусни!! Аз преди известно време имах подобна ситуация с една пица – беше много вкусна, ама видът й малко куцаше.. 🙂

    • Pootz says :

      О, да, вкусът винаги е по-важен от изгледа. 🙂 Не бяха лоши кроасанчетата, наистина.

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: