Колко е важно да можеш да мислиш

Напоследък се присетих, че доста отдавна не съм създавала радост на близките си с изпълнения от типа на “Как се стига от Славянска до Орлов мост”. Причината е проста — извънредно рядко ми се налага да излизам от къщи, което още по-извънредно ми харесва. Но няма как, в един момент просто се налага да изляза, защото, както в случката, която следва, понякога трябва човек лично да си подпише финансовия отчет за 2014, а пък счетоводителят ми не живее на долния етаж, за жалост.

Всъщност офисът на счетоводителя ми е на другия край на София и тук му е мястото да кажа, че нито веднъж, ама нито веднъж не съм се губила по пътя дотам (ходила съм цели три пъти). Автобус, трамвай, малко пеша и готово! Последния път като ходих, направо се опияних от възхитителното си чувство за ориентация, защото самостоятелно се сетих, че не е нужно да пътувам чак до Алабин, за да взема някакъв трамвай до Втора градска, а мога да ползвам 6-цата от Сити Центъра. Забелязвате ли колко съм надобряла?

Стигнах безпроблемно до адреса, заобиколих оградата, изправих се пред входа и… на нито един домофон не пишеше името на фирмата. Аз това си го знам — знам, че карат на номер, но бях забравила номера на апартамента. Е, добре, ще му звънна на Ицо да ми отвори. Вадя телефона и започвам да ровя из списъка с контакти. Стигам до края, което значи буква Z и нищо. Няма Ицо, няма Христо, няма името на фирмата. Шок! Неверие! Тремор! Искам да поясня, че причината контактите да са ми написани на латиница е, че повечето бяха пренесени в този телефон от стария, на който нямаше кирилица, мерси за вниманието. Повтарям търсенето, пак стигам до Z и пак нищо. Треморът се засилва — дойдох до майната си и сега ще трябва да се върна, за да питам Ицо в кой апартамент са по скайпа?! Тук ще поясня, че не си ползвам смартфона като смартфон, щото не искам, пък и не знам за какво да го ползвам, нали си стоя вкъщи. Даже не знаех, че е смартфон, когато го получих за рождения си ден, сметнах го просто за красив. В светлината на въпросното събитие, май щеше да е добра идея да го ползвам както трябва, че да имам действащ скайп, но вече е късно.

В този момент се приближава миловиден старец, който, ура, се насочва към входа. Примолвам му се да ме пусне и той ме пуска. С леко сърце поемам към втория етаж, защото съм 50% сигурна, че офисът беше именно там. Другите 50% са за третия — какво пък, не съм престаряла, мога да изчака още един етаж. Стигам втория етаж и изпадам в безизходица, защото нито една врата не ми изглежда познато. Имам смътен спомен, че и на вратата не е написано името на фирмата (Защо, бе, хора?! Защо!), но по-яркият ми спомен е, че въпросната врата е зад една чупка, затова изключвам вратите, наредени по дългата стена на етажа. Надниквам зад чупката, но и тази врата, с лепенка с цифрата “3” на нея, не ми изглежда позната. О, да, редно е да спомена, че за последен път идвах тук през август. Май. Може да е било и юли или пък септември, но при всички положения има повече от половин година.

Напред към третия етаж, където също всички врати ми изглеждат непознати. Налага се да започна да правя нещо, което просто ненавиждам (и което никога преди не ми се е налагало да правя), но съм решила да открия проклетия офис просто защото пътят до вкъщи е дълъг и не ми харесва мисълта да съм се разкарвала напразно. Започвам да звъня на вратите на третия етаж, преди да продължа с долния. За мой късмет 99% от апартаментите са празни и само иззад една врата долита “Кой е?” Умилявам се, защото този въпрос не съм го чувала от детството си. Мънкам за ситуацията и след малко ми отваря мила възрастна жена с проходилка. Милата жена ми казва, че понятие си няма къде е офисът и ме праща при друга съседка, на още по-горния етаж, като ѝ праща и поздрави по мен. Качвам се на още по-горния етаж, тоест петия, защото на четвъртия му е заключена вратата към стълбището. Отваря не жена, а мъж, възрастен мъж, който с категоричен тон ми заявява, че тая фирма отдавна я няма, а апартаментът е продаден. Вярна на природата си да обяснявам всичко, даже когато не трябва, му възразявам, че същата сутрин съм говорила с човек от фирмата, той пак казва, че фирмата я нямало, а аз най-накрая се сещам, че е безсмислено да си чеша езика точно в този момент. Благодаря и тръгвам надолу.

Стигам до втория етаж и почвам със звънците. Няма никой никъде. Стигам до вратата с “3” на нея и изведнъж тази врата започва да ми изглежда адски позната. Може би просто защото никоя друга на този етаж не се е отворила до момента и офисът просто ТРЯБВА да е зад точно тази. Ура! Ицо ми отваря и мило ме пита “Ама ти нагоре ли ходи?”, а аз съм обзета от такова огромно облекчение, че без свян си признавам всичко. И тук вече идва големия срам и загадката.

Ицо повдига вежди озадачено, когато му казвам, че очевидно не съм му записала телефона, но предлага просто да ми звънне, за да си го запиша този път. Съгласна съм. Той звъни. На екрана ми се изписва цялото му име. На български. Брей, казвам си, вече и непознатите номера започнаха да разпознават, ега ти телефоните! На Ицо казвам “Супер, даже името ти го пише! Мерси!” Той отговаря “Щом ми излиза името, трябва да е записан телефона.” И наистина, подробният преглед показва, че след последното (както съм мислела) име в списъка контакти, което е Zlata, следват името и фамилията на Ицо. На кирилица. Много ме досрамя, но той е учтиво момче и не ми се смя. Както не ми се смяха двете банкови служителки седмица по-рано, когато на “получател” на един превод от една моя сметка до друга моя сметка написах “Райфайзен банк” вместо собственото си име… Остана неизяснен въпросът как изобщо е бил запаметен този телефон на кирилица, при положение, че ползвам родната азбука на телефона си само за писане на съобщения, по вече изложената причина. Такива ми ти работи. Важно е човек да може да мисли и ще се опитам да не го забравя.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: