Приятни сънища

Всички сънуваме, но някои повече от други, че и си ги помним. Представям ви специална подборка от нощната продукция на два мозъка. Единият е моят, признавам си. За другия няма да казвам, защото май малко я е срам. Където е подходящо, съм включила пояснителни бележки. Повечето от сънищата витаят в нет-пространството, но сметнах за редно да ги изложа и тук.

***

Имах тежка нощ, борих се със зомбита обута в маратонки Ромика, произведени от Найки в ролята им на лицензиант и съм още уморена.

***

Ами ето:  Ние с Алекс ремонтирахме Нашата къща, по-скоро той ремонтираше, аз му носех бирите. Размотаваше се по бял потник и беше запасал черна чанта с инструменти, която му висеше на кръста. Ира (аз това) ми беше сестра, и готвеше на майстора.  Алекс много й хареса сармите (не обичам да правя сарми) и каза, че много много му харесва българската кухня. А бира пиеше Хайнекен, ама искаше да опита сичките, които се продават, и сега не помня – Шуменското ли му хареса или Арианата. А в почивката на ремонта, заснехме клип за песента, която Алекс пее. Аз не се кефих много на музиката, че беше някаква ала Енрике Иглесиас…

***

Сънувам, значи, Мечо, който е на повторно посещение в България, че първия път много му харесало. Първоначално сме на нещо като студентски купон, в някаква стая, разни девойки му се усукват, обаче аз твърдо седя до него и отбивам атаки, въпреки че в конкретния сън не бяхме (още) гаджета. Мечо плещи на български. Впоследствие се озоваваме всичкото маймуни в някаква кръчма и Мечо почва да си избира кво да яде, като изпада в поетични откровения за пържените картофи. Околните го наричат Чочо (което ме потресе). Идва наша Ц., води се някакъв групов разговор за Мечо, колко приличал на някакъв друг Чочо. В един момент Ц. заявява нещо от сорта “Да, ама оня Чочо е човек, а тоя не е човек”, на което толкова се разхилих, че се събудих.

***

Сънят в болницата с героите от “Истинска кръв”(заслужава си заглавието)

  1. Болницата, в която вие и господата Нортман и Годрик търсите г-ца Стакхаус, се намира в Сиатъл. Ще я познаете по светлосините стени на спешното отделение.
  2. Г-ца Стакхаус не е в спешното, проверихме. Препоръчвам ви да не я търсите вие там, защото господата Нортман и Годрик пощръкляват от кръвта там, озъбват се, и налитат на невинни санитари и доктори. После вие им помагате да крият труповете.
  3. Някъде между спешното и хирургията изгубвате Годрик. Не го търсете. Вярвам, че е отишъл да става вокал на рок група, както предположи Ерик.
  4. Когато братя Уинчестър идват да ви преследват, не се поддавайте на изкушението да хукнете към г-н Дийн Уинчестър. Вие, в крайна сметка, участвате в сериала ‘Истинска Кръв’.
  5. Последно, и съвсем не най-маловажно – когато г-н Нортман се приведе с влажен поглед към вас и каже “Ае, за кво ми е оная фея смотана!”, не се правете на ударени, той ще ви целуне така или иначе. И в никакъв случай не се събуждайте!

***

Нямаше особен еротичен заряд в съня – бях му гадже на Митко Бербатов, а той беше … премиер-министър. Общо взето, това са ми откъслечните спомени, явно и насън съм се шокирала какви ми ги ражда главата. Бързам да поясня, че нямам никакви аспирации към каквито и да е политически фигури, та затова хич не схващам защо баш като премиер го сънувах. Иначе няма лошо, и аз го харесвам.

***

Аз снощи ви сънувах всичките, явно повлияна от “общото” гледане на мача. Та значи, отбор ‘Черешка’, начело с Б. С. и Б., отидоха да гледат ранния мач от световно първенство по футбол, и се обаждаха на работещия в пералня (?!?) отбор ‘Ягодка’, включващ моя милост, С., Р. и А. Ранният мач завърши 2-0 за Дания срещу Португалия.  После вторият отбор, ‘Ягодка’, тръгнахме да гледаме втория, късния, мач от програмата за деня. Обаче се замотахме и успяхме да хванем само последните 10 минути, в които видяхме Франческо Тоти да вкарва за 8-2 (?!?!?!) в мача Рома-Клуж.

***

Сънувах, че ме подкупват да продам фирмен патент за лекарство (фирмата ми няма нищо общо с фармацевтиката). Предложиха ми 10 милиона долара.   И аз кандисах. После украинците работещи във фирмата (нямаме украинци) направиха бунт по някакви причини, взеха ме за заложник и ме караха да пия кръв от купичка   Не знам вече какво да кажа…

***

Аз сънувам тази нощ, че ходя с Едуард Кълън (ама Едуард, Едуард [тоест не Роб, а литературният герой]), който има жълт трабант и гледа кокошки на село. В това село, значи, бабите ни бяха взели на мушка, че живеем в грях, ама подозираха, че и още две двойки са така, та се отървахме. Едно обаче не можах да преживея – Едуард не блестеше. Тоя сън май идва да покаже, че всичко се връща.

***

Снощи сънувах един приятел с ампутирана глава. Тоест, беше му отрязана, ама закрепена някак временно на врата, в очакване да му трансплантират мозък.

***

Аз и Кристиано Роналдо бяхме на клуб. Той ми беше най-добрата дружка гейче. Потресена съм. (Авторката, меко казано, не харесва Кристиано Роналдо.)

***

Снощи пак борих зомбита, тоя път хибридни – умираха само от кол в сърцето. И бяха “спящи агенти” в няква къща, обитавана от секта, в която, очевидно, членувах. И като почнаха да се будят… Кака ви асистира при бастисването на една зомбка – държах подострена палка (боже господи!) за бейзбол, докато един колега удряше с чука, гнус адска. Събудих се бягайки в търсене на подкрепление.

***

Сънувах снощи как с Джо Манганиело гледаме финала Архентина-Германия.  Капитанът на Германия беше Стивън Мойър, моля ви се, беше им вратар. Само защо излезе с тъмни очила и костюм на терена, не разбрах. В тунела, преди да излязат да играят, отидох да си говоря с капитана, нали, ама той мелеше на неразбираем немски. Иначе мача май не гледах много, много, че Джо ми разказваше вицове. Не знам кой стана световен шампион.

***

Снощи бях на купон в Студентски град с Крисчън Бейл. Много симпатичен човек, мил, земен. Питах го как е животът като оскароносец, той рече, че се чувствал дребен и незначителен, скъсал с гаджето, изобщо карък станала работата. После ме изпрати до вкъщи, същий жентъльмен, та се събудих с прекрасно настроение. Зездата на празненството беше дедик на видима възраст 300 години, който получи колективен подарък от цялата компания сувенирно бурканче с коси от Мартин Скорсезе вътре. Рожден ден имаше дедикът.

***

Аз сънувах, че ловувам с братоците Сам и Дийн, спасихме статуя от някакъв музей, стреляхме лошите, дори и аз, голям екшън беше. На следващата сутрин, преди да тръгнем пак да пуцаме гадове, аз правех сандвичи на Сам, който ми се сопна, че съм слагала от луканка, която той не обича. Дийн се появи в кухнята и от своя страна се сопна на Сам да не ми крещи така, щото съм му жена — на Дийн жена, де. После ми зарицитира романтична английска поезия с [британски] акцент. Събудих се от зор да си спомня петия ред на стихотворението.

***

Някои от изводите се налагат от само себе си, като например, че в тези два мозъка мъже се сънуват на килограм, или че сериалите се гледат твърде задълбочено. Честно казано, по-добре така, отколкото да сънуваме вариации на отминалия ден на работа. Весели празници!

Advertisements

Tags:

2 responses to “Приятни сънища”

  1. Ваня says :

    А какво става, ако по случайност сънуваш, че чакаш човекът, от който зависят още три години заплата, за да го водиш на вечеря. И докато чакаш се появят Джейми Оливър и Гордън Рамзи? Щото са в хотела. Ама хотелът не е какъв да е, а е на мястото на царския дворец в София. Супер луксозен отвътре. А той човекът, който чакаш не се появи и се събудиш от зор, че трябва да го намериш… Ту мъч 24кухня или ту мъч работа? Драма, драма!

    • Pootz says :

      И двете, чедо, и двете. Язък, чене са се сбили Джейми и Рамзи, все пак, като се замисля… 😀

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: