Моите двама мъже

Преди около седмица сънувах Мартин Еймис. Седях в кафене, а той се спря до масата ми и с апломб (и без всякакво въведение, но така става насън) ми заяви “Сюжетът няма никакво значение, той е нищо. Важно е само изпълнението.” Ясно помня, че занемях в захлас, даже не е изключено да ми се е открехнала устата. Не му отговорих, защото не съм такъв човек, вместо това скочих и хукнах към дома си, на етажа над кафенето, за да грабна произволна негова книга и да му я занеса за автограф. Явно насън се превръщам в ловец на автографи, какво ли още ще науча за себе си по нощите. Излишно е да казвам, че се събудих преди да го докопам и да му бутна книгата в ръцете.

Помня как мислено потупах Леополд* по главичката на сутринта. Съгласете се, че е силно ласкателно да чуеш собствените си мисли от устата на човек, когото смяташ за авторитет. Беше и дразнещо, защото, все пак, да ти падне Еймис в кафене и да се изсули така бързо, без да пожелае да си говорите повече, няма как да не раздразни. По-интересното обаче е, че три дни по-късно отново го сънувах. Там не помня подробности, но да, отново имах Еймис-нощ. Бързам да кажа, че не намирам нищо физически привлекателно в човека, което би могло да обясни рецидива. Не четях и негова книга в този период. Всъщност четях Барнс и то не друго, а Talking It Over — комично-трагична история за един любовен триъгълник, хем многогласна и поради това особено приятна за четене.

Взех, че получих прозрение — нима се чудя кого от двамата обичам повече? Като нищо, и преди съм се чудила, макар че какъв е смисълът? Стана ми обаче смешно. Заприлича ми на правилото за най-добрата приятелка в училище. Неписано правило, което може и да е съществувало само в моята глава, че непременно човек трябва да си има най-добра приятелка в училище. Не две, не три, а една. И сега същата работа, изглежда. Нали разбирате, по природа или по възпитание съм извънредно моногамна, във всяко едно отношение. Е, да, вече съм минала възрастта на най-добрата приятелка, но пък тези двамата не са точно приятелки, нали така? Те са си любов.

Хронологично погледнато, първо срещнах Барнс — беше в задължителната програма по нова литература в университета. Макар че тези програми са по дефиниция досадни, в случая не беше така и почти всички, които се напънах да изям, ми харесаха. “История на света в 10 и 1/2 глави” обаче направо ме зашемети. Любов от пръв поглед, или първа глава. С Еймис се запознах по-късно, чрез Джон Селф. След като прочетох “Пари”, започнах с нехарактерна редовност да си купувам книгите му. Въпреки че в периодите, когато не го чета, го смятам за по-скоро хладен автор, на един от разказите му плаках като момиченце. От радост, защото краят беше щастлив. Ако не беше, щях да легна болна и да намразя Еймис задълго.

И все пак, кой е най-добрата приятелка? Барнс, нищо, че никога не съм го сънувала и че ми е точно толкова физически непривлекатен колкото и Еймис. Незнайно защо винаги съм имала едно подозрение, че Еймис е неособено приятна личност в живота. Освен това така и не успях истински да харесам “Дом за свиждане”. Без да съм стриктен привърженик на правилото “пиши само за това, което познаваш”, просто не успях да повярвам на англичанин, говорещ от името на руснак, оцелял от Гулаг. Стори ми се малко повече от ексцентрично и следователно неубедително. Не че книгата е лоша — хубава е. Но си беше един вид разочарование. От друга страна, няма книга на Барнс, която да съм прочела и да не съм заобичала. А “Няма нищо страшно” (писала съм тук за нея) беше нещо повече от книга, тя беше откровение.  Да не говорим за “Педантът в кухнята”, с която получих киселини от смях.

Ето, значи, защо съм сънувала Еймис онази нощ и после пак! Леополд е бил разтревожен, че фаворизирам Другия. Между другото, сега, докато пишех, се наложи да потърся нещо в Гугъл и неволно мернах информация, която показва, че Еймис наистина не е особено добър човек в живота. Голяма работа е интуицията, така да знаете. Ще продължа да си ги обичам и двамата. Просто няма да е поравно, това май с никой автор не е възможно.

*С цел дистанциране на основното ми Аз от някои неща, които ми се случват насън, реших да дам име на онази част от мен, която ги произвежда. Дълга история.

** Къде е Пратчет ли? Той е Светъл маг извън категория и като такъв не участва в никакви сравнения.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: