21 датски разказа от 21-и век

Това ревю няма да е като обичайните, които пиша, поради стечение на обстоятелствата, което ме накара да кажа общо взето всичко, което бих могла да кажа за този сборник (в рамките на един разумен брой думи) в предговора към него. Поради тази причина, тук ще се огранича с няколко думи и един официален отказ от отговорност, свързан с текста в книгата.

Първо няколкото думи. Това е една от най-бавно прочетените ми книги. Едната причина беше чисто техническа- – четях ръкопис и не можах да се стърпя да коригирам каквото намеря. Другата обаче е, че повечето разкази са тежки. Дори да ги прочетеш бързо, някак след всеки ти се иска да направиш малка почивка за да го осмислиш по-пълноценно или, както се случи при мен с “Тъмните колоездачи”, да се втренчиш в точка и да се зачудиш “Какво. Да му се не види. Беше. Това.” И досега не съм убедена дали това е хубав или лош разказ, но съм напълно убедена, че е най-болният текст, който някога съм чела. От друга страна, в същия този сборник се сблъсках с извънредно рядко явление — герой, който говори с моите думи и изразява моите мисли. За други може да е редовна практика, но на мен рядко ми се случва, обичайно срещам герои, които говорят така, както аз бих искала да го правя. Та така, общо взето. Разнородни истории, сред които дори една с класически хепиенд, от който обаче не се поражда рефлукс.

А сега официалният отказ от отговорност. Докато четете разказите, особено някои от тях, неведнъж ще попадате на формирования като “три Heineken-а”. Бидейки категорично против тази тенденция да се изписва марката на латиница и да се закача отзад българско окончание, ги опосках всичките в ръкописа, но срещнах твърдата съпротива на преводача и редактора. Мотивът им беше, че това било името на марката, какво да се прави и т.н., но то си се пише така на етикета. Колега-филолог предложи илюстрация на този мотив, която изглеждаше горе-долу така: Тя обу новите си Manolo Blahnik, изпи набързо две Perrier-та и хукна на среща с Него, за да ѝ покаже той новия си Brioni и да пият заедно от последната реколта Beaujolais. Съмнявам се, че има нормален човек, на когото подобно изречение не би му се сторило малко объркано, да кажем. Разбира се, това е пресилена илюстрация, но е факт, че в някои от разказите има доста Haineken-и и веднъж има дори Beaujolais — сорт, получил отдавна гражданственост като нарицателно съществително. Държа да подчертая, че решението е напълно съзнателно и не се корени в недостатъчните знания на хората, които го взеха, защото знания те си имат предостатъчно. Просто, да ме простят, искат да бъдат различни. С това официалният ми отказ от отговорност приключва. Не вярвам оригиналното изписване на търговски марки да затормози кой знае колко четенето на нормалния (езиково непедантичен) човек, затова – приятно.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: