Вий знаете ли доста или що?

Пита Пророчицата Один, който е отишъл при нея да ѝ иска акъл, казано лаишки, а пък аз съм абсолютен лаик в областта на Едите. И го пита нееднократно, иронично някак. Доста.

“Предсказанието на Пророчицата” е, доколкото разбрах от познавачи (пък и си го пише в предговора), първата част от поетическата Еда, която е основа на цялата онази скандинавска митология, вдъхновила Толкин да създаде… знаете какво. Никак не преувеличавам — в “Предсказанието” участват всичките джуджета, които скоро гледахме да потеглят на приключение с Билбо Бегинс. Предполагам, че ако бях толкинофил, щях вече да съм наизустила всичките 63 станци на “Предсказанието”. Аз обаче съм най-вече езикофил, затова с блясък в очите първо изчетох обяснителните бележки, което беше разумен ход — без тях едва ли щях да разбера каквото и да е от поемата. А да се разбира поне някаква част от разказаното е нужно, защото поезията тук не е от декоративен тип*  (” Я помню чудное мгновение…”, “I wandered lonely as a cloud…”, und zu weiter, за да покажа колко много езици не знам). Поезията в “Предсказанието” е… ами различна. Фрагментарна е, особена, прилича на събирано оттук-оттам дочуто, препредадено послание, в което са се включвали с коментари всички по линията. Понеже днес съм щедра и добра, ще предложа кратичко резюме.

“Предсказанието на Пророчицата” описва събитията, които ще доведат до Края на света, Рагнарьок. Край на резюмето, първо, защото това, дадено в книгата, е значително по-пълноценно във всеки възможен смисъл, и второ, защото като написах “Рагнарьок” се сетих за основната причина тази иначе скромна като размер книжка да ме заплени. Ще споделя една тайна: макар да не ми се удават езиковедските дисциплини, ама изобщо, изпитвам леко извратено влечение към историческата лингвистика. Това издание на “Предсказанието” е първото (хронологично второто, но първото издание е на текст, смислово и всякак инак следващ Предсказанието), преведено от оригиналния, староисландски текст, а не от друг скандинавски език. За удобство на сведущите и за допълнителен гъдел на несведущите, текстът върви едновременно на староисландски, съвременен исландски и български. Трябва да кажа, че чисто графично исландските текстове изглеждат красиво. Това е всичко, което и мога да кажа, по разбираеми причини. Това, което ме зашемети, беше, че между староисландския текст (датиран от 13 век) и новоисландския разликите бяха пренебрежимо малки — тук-там някоя гласна (лаишки погледнато, подчертавам). Ще прощавате, но ще си продължа отплесването. За да обясня естеството на шока, ще предложа сравнение: ако един съвременен българин (изключая успешно завършилите съответната филология) види старобългарски текст от 13 век, ще разпознае вероятно отделни букви, но не и цяло изречение. Ако съвременен англичанин прочете оригинален Чосър, ще има сериозни проблеми с разбирането на текста. Това е защото езикът е много (и все по-) динамично развиваща се система, мили деца. Иначе казано, исландският език е, оказва се, нечовешки стабилен и непроменим. С векове, хора, с векове! Честно казано, така и не можах да се отърся от този потрес, докато четях, което никак не ми помогна да поема максимално от съдържанието. Няма да мине с един прочит, това е ясно. Най-малкото заради броя и видовете създания, участващи в действието. Джуджета, богове (два вида), великани и дребна митологична гад — като за всеки от тези видове си има исландска дума, не си мислете, че е толкова просто; първичното чудовище, от което се родил светът, изобщо всякаква легендарна паплач избуява от кратичките, стегнати инак, стихове. Връзките помежду им са точно толкова сложни и оплетени, колкото и в разни други митологии, но тук страстта е по-друга някак, повече мирише на Северно море, на студ, на мъх и на кости. Да.

Тук е моментът да си призная още нещо, съвсем прясно: изобщо не очаквах, че мога да изпиша толкова думи за “Предсказанието”, честен кръст. При това даже не успях да вмъкна онова за имената — Один си е Один, но богът, досега известен като Тор, се казва Тоур, примерно. Валхала е Валхьотр. Да. А пък, съвсем в духа на актуалните вестникарски формати, първичното чудовище зачева деца през краката си (единия от другия) и ги ражда през мишниците. Е, много вече да. Четете, ще срещнете оригиналните Бимбур, Бомбур, Фили, Кили и компания. Изобщо не се шегувам, там са.

*Употребата на думата ‘декоративен’ в случая не е пейоративна**, а се отнася до поезия, чиято основна цел е естетическа и емоционална, а не информативна.

** Това беше нарочно, щото ми е езиково.

Advertisements

Tags: , , , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: