“Кървави книги” – 2

 Първото ми впечатление от този том беше на крайно разочарование. Разочарование, защото първият разказ в сборника е “Ужас”, а аз имам подчертано пристрастие към едноименния филм. Продължавам да мисля, че чисто сюжетно филмът е по-добър от разказа, но пък от друга страна, разказът си е разказ – сбирщина от думи, която в по-добрия случай се превръща в история, която те поглъща, а в по-лошия си е чиста загуба на време. Е, нито “Ужас”, нито останалите четири разказа във втория том на “Кървави книги” са загуба на време. Ще го кажа възможно най-семпло: Баркър разказва истории. Ни повече, ни по-малко. Разказва умело, даже виртуозно, разните фанстастични извращения за нищо ги няма. По някое време, докато четях, се сетих, че освен писател, Баркър е и художник. Е, това само улеснява подобни “рецензии”, защото дава достъп до един удобен набор от клишета. Ето ги: авторът рисува картини с думи; картини жежки, тук-там грубовати, другаде даже леко отблъскващи, но неизменно впечатляващи. Особено в моментите, когато читателят може почти да чуе хрущенето на кости, пробиващи кожата. Например.

Личният ми любимец от този том е “Кожите на бащите”, защото е брутален и едновременно с това умиляващ, даже си има поука. Клайв Баркър е достъпен автор, не се налага да се взираш във всяко изречение със съмнения дали си разчел вярно смисъла, вложен в него. Истински е, до голяма степен именно заради тематиката, която е избрал. Но най-вече защото е искрен и понякога щедро доставя удоволствие на детето в теб със справедлив финал на историята, която разказва.  Има я в два разказа от настоящия сборник, напълно неприкрита и от една страна дразнеща, но пък от друга… виж онова за детето. В другите развръзката е по-скоро въпрос на лично отношение от страна на читателя. За мен “Адска надпревара” беше може би най-приятният член на компанията, най-развлекателният, докато “Джаклин Ес – последна воля и завещание” ме раздразни с бруталните си краски и бездънното отчаяние. Картини, да напомня. В някои от тях ти се иска да има повече дълбочина, повече контекст. Поне на мен ми се иска. “Нови убийства на улица ‘Морг'” е идеален за финал; добронамерна и, най-вече, уважителна закачка с основоположника на жанра, в произведение, чиято екранизация трайно беше помрачила иначе безоблачното ми детство. Пътят ми до училище минаваше през горичка, само това ще кажа. После прочетох и разказа и се влюбих, естествено. Приятелско намигване след изобилните количества брутализъм в останалите разкази. Харесва ми.

Превод: 5/5

Advertisements

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: