“При кучетата” – радост в ленивия следобед

Лято, жега, пот и гняс, знаете. Морето е далече, климатикът е развален, животът е скапан. А “При кучетата” е януари, при това в Дания.  “При кучетата” е уютно, на припукващо кюмбе, на свеж въздух и на велосипед. И се чете за един ден.

Казаха ми, че Хеле Хеле била известна с това, че в книгите ѝ не се случва нищо, но неслучването е описано по интересен начин. Няма да се съглася, въпреки нескритото намигане в изказването. Случват се купища неща – дребни, ежедневни, привидно скучни, може би, но само привидно. Рядък талант е да можеш да пишеш така — без всякакъв драматизъм, освен онзи, скрития, който не си съвсем сигурен, че си напипал, без изблици на емоции, освен онези, изразени в разни привични, ежедневни действия, без неочаквани обрати, освен един, този в началото, който задава цялата посока на книгата. Време е за точка, преди да кажа, че всъщност посока няма. Няма прозрения, освен тези, които читателят сам достигне, ако се чувства в подходящо настроение. Няма поуки, изводи и прочие хепиендове. В този роман има хора, има живот, има въпроси, а ако се позагледаш по-внимателно, нищо чудно да има и отговори. И две кучета. И шоколад.

Написаното дотук звучи значително по-претенциозно, отколкото искам и може би подсказва, че книгата е трудна за четене. Вижте пак: чете се за един ден. Не подлежи на преразказване, освен такова от рода на “Ми една си тръгва от семейния дом, стига в някакво зачукано градче и заживява с некви двама, дето хранят едни кучета. А, и веднъж праи секс.” Яко е, не се лъжете. Изненадата за мен беше, че неволно открих най-доброто място за четене на точно тази книга – на въздух, евентуално в близост до широколистни дървета, може би с питие, но не бира. Сериозно, има книги, които могат да се четат навсякъде, без ограничения. Има и такива, които са мъничко или повечко взискателни откъм среда. Не казвам, че “При кучетата” е именно такава за всички; за мен беше и съм доволна, че открих тази мъничка взискателност. И книгата, и авторката ѝ. Ще искам още.

Превод: 5/5, с дребни забележки, които щедро ще отдам на пролетна умора, защото не пречат на възприятието.

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: