Хора, пътища, автомобили. И пясък.

Първо искам да кажа, че вкъщи много обичаме “ТопГиър”. Аз лично рядко обръщам внимание на информативния аспект на предаването, понеже не съм шофьор и няма и да бъда, както се уверих онзи ден. Но ми е забавно, а, както се оказа, и полезно; някак съм убедена, че гледането на всички малоумщини, които триото извършва с превозни средства, ми помогна да избегна паниката, когато взех участие в неочаквано съчетание по фигурно пързаляне за кола и мокър асфалт.

Лято е, време за обичайното годишно посещение на Още По-северното Черноморие. С други думи, пътуваме към Констанца, знаете, и поради присъствието на динамо, маскирано като двегодишно дете с измамно блага физиономия, пътуването се извършва на два етапа, с почивка край Търговище. Времето е лигаво, най-общо казано, но пейзажът е прекрасен и аз надлежно блея наляво и надясно, тъй като и пътят е завоест, от тези, които най-много обичам. Не, наистина обичам. На половин километър от “Пристигнахте на местоназначението”, колата влиза в поредния, плавен, завой и внезапно леко кривва в отсрещното платно. Е, случва се, казвам си, мокро е. В следващия момент отново кривва, този път доста по-сериозно, след което се озоваваме на нещо, което спокойно би могло да имитира ледена пързалка. Два 360-градусови пируета и половина, и нежно целуваме мантинелата (под нея има отвесен склон, естествено) с багажника. Само музика липсваше. Шофьорът изпада в яростен пристъп на самоомраза, въпреки че нищо ни няма, освен че динамото повърна от въртележката. Даже не изхленчи. Докретваме пълзешком до пустото му местоназначение и аз веднага се залавям да потуша неизбежните постфактумни емоционални пристъпи от рода на “Ами ако пътят не беше празен?” и “Ами ако мантинелата не ни беше издържала?” с голям джин и тоник. Пък нека персоналът реши, че са му се натресли двойка алкохолици, на които женската почва от 2 часа следобед.

Докато аз туша, единственият реално пострадал, макар и само психически, т.е. шофьорът, действа процедурно – застрахователи и КАТ. Катаджията не може да напише протокол, тъй като не е бил на местопроизшествието, но затова пък споделя крайно любопитна информация. Наблизо било имало кариера. Оттам по точно този участък от пътя навявал фин пясъчец и честичко се случвало разни МПС-та да танцуват. Трябвало да се затвори тая кариера, ама… И ето защо се убедих веднъж завинаги, че от мен водач на МПС просто няма да стане. Оказа се, че шофьорът ни е избрал линия на поведение, целяща минимални увреждания на движимата собственост и пътниците. Другите два варианта бяха заораване с предница и дясна половина в природата отдясно – недобър вариант, защото столчето с динамото е отдясно, или същото заораване, но в мантинелата отляво – перспектива, от която ми понастръхнаха косъм-два-три, признавам си. Всъщност се изумих, че е бил в състояние изобщо да разсъждава и то толкова свързано, в секундите между първото кривване и второто. Мислите, че си го хваля? Ами хваля си го, мой си е и ни спести доста по-силни усещания от една въртележка. И знаете ли защо продължи да се ядосва? Защото искал изцяло да се разминем с мантинелата. То бива да се стремиш към съвършенство, ама толкоз чак не бива, мисля аз.

Останахме в хотела два дни, мама му стара, да си починем, а на връщане специално обърнах внимание на мантинелата в подлия участък – доста беше къдравка. Да знаете, ако имате път нататък, на 7-8 километра преди Търговище, след първото рекламно табло на “Рай и Белият кон”.

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: