Когато мъртвите се пробудят

Това НЕ Е книга за зомбита, бързам да го кажа. Това е книга за извънредна ситуация със свръхестествен елемент, която проследява разни индивидуални реакции, както и реакцията на държавната машина към въпросната ситуация. Това казано накратко, хладно и безстрастно. И най-вече спокойно и без истерии, защото Линдквист пише точно така. Емоциите оставя на читателя.

Да кажем, че Стивън Кинг и Йон Айвиде Линдквист ви показват една и съща снимка на, да кажем, автомобилна катастрофа с фатален резултат. Кинг ще ви завре снимката в лицето и ще опише случилото се в детайли, обръщайки внимание на всяка капка кръв и парченце черепна кост, евентуално с пресеклив от вълнение глас. Линдквист ще остави снимката пред вас и ще каже “Хубаво я погледни”, след което ще излезе и тихо ще затвори вратата след себе си. Сами сте със снимката и нямате нищо друго за гледане. Гледайте.

Точно това прави в “Когато мъртвите се пробудят”. Описва нещо свръхестествено така спокойно, така правдоподобно, репортажно дори (части от книгата са си точно репортажи), че то започва да изглежда не чак толкова свръх, а по-скоро естествено. Доколкото е възможно, разбира се. Проблемът, ако изобщо е проблем, на мозъци като моя, обременени от творчеството на Джордж Ромеро и неговите наследници, е, че до финала очакват кулминация в стила на въпросното творчество. Фактът, че няма такава, беше изключително приятна изненада за мен. Всъщност кулминация с гръм и трясък изобщо няма. Напрежението, което хваща читателя от първа страница, просто се разтваря към края и или ти се доплаква, или се усмихваш малко по-мъдро, отколкото си го правил преди да прочетеш романа. Тук трябва да споделя, че се влюбих в един съвсем конкретен елемент от книгата – един символ, който Линдквист е използвал по начин, обратен на обичайната му употреба. Ръкоплясках с блеснал поглед, но не мога да навляза в подробности, защото ще разваля изненадата.

Освен за Кинг, докато четях, се сетих и за “Джони и умрелите” на Пратчет, да живее интертекстуалността. С което искам да кажа, че има и потенциално забавни моменти или по-скоро ъгъл, през който определени сцени биха могли да бъдат видени като хумористични, не че има място за преки паралели в това отношение. Като цяло обаче книгата ми се стори най-вече трогателна. Може просто да съм я чела в по-чувствителен момент, разбира се, но мисля, че и на второ четене ще ме трогне.

Превод: 5/5, щом нямам спомен да ме е раздразнило нещо, докато съм чела.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: