“Фрида и Фрида” – И още, и още

Калейдоскоп. Това би бил отговорът ми на въпросите “Каква е тая книга?”, “Хубава ли е?”, “За какво става дума?”. Калейдоскоп.Много обичах калейдоскопите когато бях малка. Една от първите ми прояви на съзнателно възхищение беше именно към този, който е измислил тази играчка. “Фрида и Фрида” ме запрати вътре в калейдоскопа. Не, нека да е “нежно ме плъзна в” вместо “запрати”. Женска книга, ако трябва да съм максимално лаконична. “За женска любов се разправя”, ако трябва да цитирам приносителя на книгата в жизненото ми пространство. Голяма грешка, както се оказа. Тъй като напоследък се чувствам заливана отвсякъде с gay issues (моля за извинение, но не искам да превеждам точно тази фраза) и в резултат леко преситена и пораздразнена от факта, оставих “Фрида и Фрида” да отлежава едно доста дълго време. След което се прежалих. На пръв поглед. На втори се влюбих и завидях. На трети, вече прочела книгата, изпитвам просто радост. За това, че има хора, които пишат толкова хубаво, истински хубаво. За това, че детството ми е протекло на 180 градуса от това на главните героини, една от които носи моето име, но с която не усетих някаква особена близост, за разлика от другата, малката ѝ сестра, която живее на изчакване и наблюдава, наблюдава. И поетизира дърветата.

Докато четях, си спомних как на изпита по стилистика в университета професор Шурбанов ми заяви съвсем категорично, че поетична мелодика в прозата няма. След като на пределно ясния му въпрос “Може ли да я има?” аз отговорих уверено “Да.” Е, и тогава не му повярвах, и сега не му вярвам. Знам каква мелодика има предвид. Аз пък имам предвид друга, много по-обхватна мелодика. Тази, която извлича цветове от съзнанието и ги сплита в музика, която пак съзнанието чува, ушите са в почивка. Не, това не е книга за женската любов, това е книга за сблъсъка с реалността, с обективната реалност, която нанася болезнени травми. От травмите, обаче, травмите, които пречупват душата, могат да израстват криле. За жалост явлението не е общовалидно – гореспоменатата мелодика се съчетава някак много умело със земното и всичките му драми. Откъдето и завистта ми за това умение.

Мислех да отделя един абзац за да щриховам сюжета, но се отказах. Каквото и да кажа, няма да е достатъчно изразително, защото самата книга е изразителна до крайност. Вместо това ще си позволя цитата, който ме спечели още в началото. “Всички си играем, но когато пораснем, се нарича общуване.” И не, не става дума за сексуално такова.

5/5  Както винаги в тази поредица. Редакторът в мен спинка и промърква.

ПП Да, едната Фрида е Кало, ако това има някакво значение. Дали?

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: