Да си вземеме сбогом със Онази Сага

Това е. Кой ревал – ревал, Сагата свърши. Сагата, която преобърна живота на толкова милиони и накара много други милиони да се съмняват в смисъла от същия тоя живот, щом в него могат да съществуват подобни продукции и не само да съществуват, а и да се харесват. Масово. Обяснението, разбира се според мен, е съвсем просто и е редно, в днешната ера на един набъбнал DSM-V, героинята Бела да бъде почетена със собствен синдром – този на неувереното женско пуберче, което въжделее принца и междувременно успява да се превърне от грозно патенце в красив лебед. Повечето сме били в тази позиция.  Хм, сега като се замисля, май синдромът повече върви да бъде кръстен на патенцето. Но да не се отплесвам. Женската душа е нежна и въпреки циничния, груб свят, в който живеем, нейде остава по някое зрънце сантименталност. Хич не се шегувам, ТРЯБВА да има някакво разумно обяснение на масовата психоза и то не само сред подрастващите девойчета. Естествено, по-порасналите сред нас ясно си дават сметка, че изпълнението не е на най-високо ниво, но пък който обича приказки, ама истински ги обича, ще прости. Обичам приказки, което е единственото ми обяснение на това, че прочетох всичките четири книги по няколко пъти, храбро преглъщайки липсата на реален литературен талант у Стефани Майър. Което всъщност не значи нищо, защото аз съм всеядна в книжно отношение. Е, почти всеядна. Но говоря за филма, да оставим опус магнумът на Майър настрана.

Страшно много жени харесват първия “Здрач”. Честно. Умни жени, с чувство за хумор, с щастлив живот и без открояващи се емоционални липси; жени, които ясно си дават сметка, че филмът е в много отношения смешен, да не говорим, че е жива подигравка с поджанра за вампирите. Обаче ги докосва някъде, в онова зрънце сантименталност, което аз поне съм пробвала да стъпча нееднократно, защото ми писна от него, но оцелява, неговата мама. И все пак, зрънце – окей, ами всички онези, които се метнаха да пишат фен-версии на историята? А “50 нюанса сиво”, а? Небеса, въпросната книга е начело на разни класации за най-продавани книги! Това вече е патология, me no likey. Обаче всичко това е факт. Смешна работа са хората, какво да правиш. Някои са направо страшна работа – като онази здрачна фенка, която плака сърцераздирателно в ютюб, гледайки трейлъра на четвъртия филм. Три пъти го изгледа “в ефир”, три пъти плака. Плашещо си е.

А сега да заредя снайпера и да карам поименно. Кристен Стюарт се превърна в женски вариант на, извинете, Джъстин Бийбър. Тя е безжалостното доказателство, че талантът никак не е необходим, за да се превърнеш в най-високоплатената звезда на Холивуд. Кристен играе винаги една роля и тя е ролята на Кристен. С една мимика – покер фейс, както я нарекоха зложелатели. От стремеж към обективност изгледах два други филма с нея (плюс десетина секунди от Снежанката) и това само затвърди мнението ми. И не ми пука колко била доволна Джоан Джет от превъплъщението ѝ в самата нея. Талантът би трябвало да се заключава в способността да влизаш в чужда кожа, различна от твоята. Иначе и баба знае. Тейлър Лаутнър блесна като фойерверк, понасъблича се, подейства на много от нас здравословно, защото смехът е здраве и… стига му толкова на момчето-лама. Не, наистина прилича, загледайте се! Робърт Патинсън си вкара двулицев таралеж в гащите с Едуард и предизвика искреното ми съчувствие. От една страна, “Здрач” го изстреля на върха на популярността и му отвори път към сериозни роли, от друга още дъъъълго ще бъде Едуард в обществената памет. Кофти, защото го бива – мнение, което споделя и непрежалимият наш Скротум, който не се отличава с безкритичност. Кофти, защото явно с цел максимално отдалечаване от този образ, е склонен да поема рискови нови начинания – чух нещо за Лорънс Арабски… ами, скептична съм. Обаче ми се иска да успее, защото след десетина години искам да го видя в ролята на Джон Селф. За да не съм многословна, единственият истински брилянтен член на каста е Майкъл Шийн, който пълни душата само с появата си, a засмее ли се… довършете по свой вкус, аз усещам желание да ръкопляскам до припадък.

Сагата ще остави в мен нежен спомен, защото промени из корен представата ми за ходене на кино. Превърна го от общо взето средно до приятно времегубене в организирано хумористично мероприятие. Да се събереш с десетина съмишленици, да влезеш в зала с преобладаващо непълнолетни граждани и да прекараш два часа, държейки се като сърдитите старчета от мъпет шоуто, е безценно изживяване. Може да е, и е, невъзпитано, но някак не ми предизвиква уважение тази продукция, въпреки всичко написано досега. Освен това, залата се смееше с нас. Каквото и да си говорим, поредицата има солиден комедиен заряд. Е, за някои вероятно не е точно комедиен, но… няма как да се угоди на всички. Реплики ли не бяха (“Аз съм Швейцария!”), бърсане на кръв с тениска ли не беше (кул-то-во!), та перуки, та нарисувани коремни мускули. И най-важното – саундтракът на първите три филма е великолепен. Ако не беше той, щях да пропусна едно сериозно количество нови, пък и не толкова нови, музикални надежди. Оказа се, че филмите са ми основен източник на нови музикални идеи, не знам защо така стана, сигурно защото спрях да ходя по клубове, а и клубовете днес не са това, което бяха преди 15 години.

Та такива ми ти неща. Един плосък, крайно нереалистичен, шаблонен, недобре изпълнен (ах ти, Бил Кондън и оня камък, с който се поряза Бела, to mention but one) сюжет доведе до масова психоза, сигурно е съсипал не един брак и стъпка в гипсовия прах на екзекутирани вампири всички правила на жанра. И, което е най-лошото, накара купища недоразвити мозъци да мислят, че вампирите започват и свършват с Едуард унд фамилие. Добре де, не се тръшкам, но е тъпо. Върни се, Гари, върни се, Олдман!А аз ще си обичам сагата така, както си обичам “Гостенка от бъдещето” или “Приказка без край”. Е, не толкова силно, но все пак.

Advertisements

Tags: , , , ,

2 responses to “Да си вземеме сбогом със Онази Сага”

  1. Mony says :

    O, Гари! О, Олдман! О, Скротуме! На кой ни оставихте?!

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: