Вторият гол

https://i1.wp.com/www.roboread.com/images/jk_omslag.jpgДоста забавих есето за този сборник. Не знам защо така се получи – първо чаках да ми се слегне в главата, после се разсеях… Вече така добре се слегна, че е време да повторя. За жалост го дадох на приятел с купища хвалебствени слова. Заслужени, впрочем. Преди да забравя искам да поднеса почитания на оформителя на корицата – браво, човече, браво! Ако не се лъжа, той е оформял и трите книги от поредицата, излезли досега. Не знам дали е чел книгите, но със сигурност създава такова впечатление, предавайки чудесно атмосферата на всяка една. Браво. А сега за съдържанието.

В анонса на книгата на задната ѝ корица фигурира изразът “режисьор с много лошо чувство за хумор”. М-да, определено е лошо, но не в смисъл на лошокачествено а на злокачествено. Смях се на някои от разказите доста след като ги бях прочела и не, не беше защото имам проблем със схващането на хумора като такъв. Повечето истории, които е разказал Карлсон обаче на пръв прочит, даже може би и на втори, крият надълбоко хумористичния си заряд. А и смехът, когато дойде, не е дълбок и искрящ, по-скоро някак болезнен. Това са истории за иронията на живота, скрита в разни дребни случки, съвпадения (каквито няма, нали знаете, нищо не е случайно), разминавания и срещи, осъществени или не.

Най-хубавото от всичко, по-хубаво от сюжетите, по-хубаво от стегнатия изказ – съвсем като за мен, е възелът, който се заплита около читателя докато си чете, нищо неподозиращ. В един момент се сепваш с неясната мисъл “Абе, к’во става тука?” и още по-стръвно зачиташ, защото вече си усетил, че нещо се заплита и искаш да пристигнеш на мястото на разплитането възможно най-бързо. С други думи и накратко: повечето от разказите са свързани, първостепенен герой от единия се превръща в третостепенен полунаблюдател в друг, сянката на герой от първия се оказва главно действащо лице в третия и т.н. Изпипано дантелено. Някои от историите са самостоятелни, самодостатъчни и истински затрогващи. Естествено, разхвърляни са между другите така, че да не знаеш до последно дали четеш нещо завършено или пак нещо ще прелее в друго. не изключвам и варианта всички разкази да са свързани, а аз просто да не съм чела достатъчно внимателно. Нали казах, ще повторя скоро.

Обичам разказите почти повече от романите, а тези са наистина рядко добри. В знак на уважение към лаконичния изказ, мисля да спра дотук.

Advertisements

Tags: , ,

4 responses to “Вторият гол”

  1. Георги Илиев says :

    Живко Терзииванов. (В името на лаконичния изказ: заслужаваше си чакането това есе)

  2. Георги Илиев says :

    От уважение към лаконичния изказ не мога да не се съглася за оформлението 🙂

    • Пуци says :

      Рядкост е това, голяма рядкост, като се замисля. Обаче не запомних името на човека.

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: