11/22/63

   Добре де, заглавието в преводното издание е разгърнато, но ме мързи. Две думи имам за тази книга: Завръщането на Майстора.Излъгах, разбира се, имам доста повече от две, но тези са най-важните, защото бях започнала да изпадам в съмнения относно душевните нагласи на Кинг. Зачетох “22 ноември, 1963” с въздишка на облекчение и широко озъбване (къде от радост, къде от нетърпение) след значително по-слабите според мен “Дума Ки” и “Торба с кости”. Да не говорим, че прочитайки “След залеза” сериозно заподозрях, че се е пренасочил към драматичното. Но окей, хора сме, имаме нужда от разнообразие.

“11/22/63” се върти около едно (две-три) пътуване във времето, а аз страстно обичам истории за пътуване във времето. Основната идея пък е за вселенското равновесие, на което не му пука за личните трагедии на тоя или оня, Сульо или Пульо, мен или теб. Ако има нещо, което да обичам повече от историите за пътувания във времето, то това са историите за безмилостната вселенска справедливост. Едва ли има човек, който да не обича вярванията му да бъдат споделяни от някой, когото уважава. Та и аз така. Цели 800 страници почти чисто удоволствие – домашно насилие, отключило цялата занимавка на главния герой, морални дилеми от вида “да убиеш или не, това е въпросът”, и, разбира се, любов, за да ни е по-гадно накрая. Е, поомекнал е Майсторът, та не ни става съвсем гадно, но… знам ли, може би така е даже по-зле, отколкото ако… но да не издавам тайни.

Особено мило ми стана от появата, макар и съвсем епизодична, на Ричи и Бев от “То”. Сякаш виждаш много стар приятел на улицата и взимате, че се разпознавате. Същото чувство на изненада, неверие и радост. Бонус от Дери – мизантропичният аптекар Кийн. Върхът на всичко лично за мен беше описанието на събитията, последвали сценария, при който Кенеди оцелява. Не харесвам този президент, първо инстинктивно, а после и информирано (и мисля, че Линдън Джонсън е може би най-недооцененият от върволицата, поне в очите на широката публика), поради което реваншистки се подхилквах на апокалиптичните картини. Другото е обичайното – влизаш в книгата и тя те поглъща, какво повече?

И няколко обяснителни бележки за почти-то предхождащо удоволствието ми. Книгата е превеждана от двама преводачи и редактирана от двама редактори. Сещате ли се какво е станало? Да, точно така. Дребни неща, които въпреки че не съсипват изживяването, те вадят от транса, а това дразни. Един карнавален костюм се среща под три различни имена – едно преведено изцяло, другото транскрибирано, а третото – смес от двете технологии. Второстепенна героиня насред книгата се превръща от Джийн в Жана, а ти се чудиш коя пък е сега тази. Напълно разбирам, че материалът е бил много, но с толкова много баби бебето се е родило с лек тик на левия клепач. Тури му пепел. Защо не го чета на английски ли? Щото не ме кефи – извънредно простият му американски изказ ме нервира в оригинал.

Advertisements

Tags: , , , , ,

9 responses to “11/22/63”

  1. Пуци says :

    Мхахаха. Утре следва “Вторият гол”. Или днес, ще видим, така, за премиерата.

  2. Све says :

    Наистина ли не ти хареса Торба с кости? Умирах от щастие, докато я четях. Много, много ми хареса, при това на ужасния му американски. 🙂 Първите два глави прочетох в автобуса на връщане от работа и сериозно обмислях да направя още един курс, за да не спирам да чета.

    • Пуци says :

      Хареса ми, хареса ми, но не толкова, колкото тази, а езикът откровено ме нервираше. Ще си го чета преведен, тва е.

  3. Mony says :

    Джийн в Жана! Е, браво! 😀
    А, ей заради т’ва – “извънредно простият му американски изказ ме нервира в оригинал” пратих едно съкровище от около 1500 страници, чааак във Варна.

    • Пуци says :

      Глей начи колко съм първосигнална – започнах да пиша “Ще те утрепя, защо не го даде на мен!”, но в крачка се сетих, че това съкровище си го имам надлежно преведено. 😀

      • Георги Илиев says :

        завиждам ти на тайминга, тамън си я изпапала за последния туайлайт

      • Mony says :

        Не знам дали точно това имаш. Аз от Лондон си го купих за £1 от едно секън хенд магазинче. Даже може и да е било повече от 1500 страници, чудовищен сборник.

      • Пуци says :

        Разкази? Може би са били всичките му сборници в едно?

      • Mony says :

        Нещо такова, да.

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: