Ех, младост… – Пикадили в Кумла

“Времето е крадец.” и “Времето е мост.” са съответно първото и последното изречения на “…а площад Пикадили не се намира в Кумла”. Много обичам простите изречения в началото и края на книга. Образуват някак обещаваща рамка на съдържанието, а съдържанието тук е истински вкусно.

Take One:

В разговор с приятел той ми каза, че книгата му станала любима, защото била много момчешка. Вярно е, момчешка е, но не само, защото без да съм момче безпроблемно открих себе си в главния герой. Клише, да, но нали клишетата затова са клишета – защото са верни. Всеки, който си спомня хормоналния дисбаланс на пубертета, интелектуалния такъв и лутането в опит да съчетаеш личностна уникалност с принадлежността към нещо по-голямо, би открил себе си тук. Особено музикално ангажираните 30+-годишни, които помнят онзи глад за музика от началото на 90-те, забутаните студиа, в които си носиш касета и ти записват албума, който си намираш в безкрайните им каталози… Ех, време! С което не казвам, че за това пише Несер, там действието се развива през 60-те и героите слушат Бийтълс, Доорс и Енимълс на плочи, но принципът, както и емоцията, са същите.

Простичко казано, това е една много, много уютна книга. Въпреки че в центъра на сюжета е брутално убийство, въпреки щрихованото отчуждение, което нагнетява обстановката и предизвиква известна тежест в стомаха. Героят чете “Погнусата” (с което съвсем ми стана побратим, ах, как го разбирам!), чете “Одисей” с речник, пуши лула, влюбва се, изказва наблюдения върху зараждащата се култура на консуматорство, разбиват му сърцето и между другото се прави на частен детектив и пораства. В интерес на истината, изпитвам анти-интерес към описваното десетилетие и модните му тенденции, не знам защо така. Да, вододелно е, дума да няма, силен изблик на творческа енергия и т.н., но не е моето десетилетие. Исках да си го кажа, пък и някак не пречи на удоволствието от повествованието. Една конкретна вметка: “друсането” с влакна от банани ме спечели завинаги! Човешкото въопбражение няма край. Който иска, може да го чете като кримка, текстът го позволява.

Като казах текст – разбрах, че оригиналният, както подсказва и заглавието, е бил меко казано труден, с почти липсваща пунктуация. Адмирации за преводача и най-вече редактора, че са взели много разумното решение да включат такава в превода. Имайки предвид, че Несер е нов автор за нас, колкото по-разбираем е, толкова по-добре, другото е снобизъм. Специални ръкопляскания за това, че макар речта на Мориц да е изпъстрена с английски изрази, долният край на страниците не изобилства с бел. прев. Благодаря за това.

Take Two*

Романът на новия за нашия пазар шведски автор Хокан Несер “…а площад Пикадили не се намира в Кумла” е една еклектична смес от криминална история и историята на едно съзряване. Наративът се развива под формата на преразказ от първо лице на събития, случили се през 60-те години на миналия век в малко провинциално градче. Всяка случка е пречупена през призмата на личното отношение на главния герой към участниците. Макар това по дефиниция да лишава дискурса от обективност, предаваните от протагониста реакции на другите действащи лица разширяват ъгъла, от който читателят гледа на описваните събития. Да се гледа на романа като на криминално произведение е до голяма степен повърхностно, тъй като въпросното събитие служи по-скоро като рамка, в която са намерили мястото си някои по-дълбоки, общочовешки теми, като тази за личното съзряване, израстването на индивида и ритуализираните актове, свързани с този процес на инициация, като например първият полов акт и придобиването на т. нар. вредни навици като тютюнопушене и консумация на прекомерни количества алкохол. Третират се и въпроси като алиенацията в семейството и последиците от нея, които се разкриват едва на финала на романа. Засегнати са също и социалните нагласи в разглеждания период, темата за различността – сексуална и поведенческа, всичко това на фона на емблематични за епохата явления, главно от музикалната сцена.
*Просто исках да видя дали ще мога и така.

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: