Най-дразнещите герои

Жегата победи. Безапелационно, което значи, че за един месец съм насъбрала нездравословно количество отрицателна енергия. Тъй  като е редно тази енергия да избие нанякъде, реших това да стане в посока подигравка и критикуване на филмови герои. Очевидно е, че не мога да направя това в пряк разговор с почитатели на същите тези герои (много се връзват някои), та тук ще си излея мъката. Снимки няма да слагам, щото тия хора и визуално не ги трая. Ще се лее жлъч, злоба и сарказъм, да не каже някой, че не съм предупредила. Вътрешният ми простак настоява да бъде изслушан. Ай стига толкова предисловие.

Да започнем с най-противния сред противните – Деймън Салваторе, любимецът и мокър сън на о, боже, милиони жени, някои от тях със сигурност (познавам ги) нормални и със здрав разсъдък. Този нещастник не е просто ходещо клише, а сбор от поне три клишета, при това все грандиозни. Лошото момче със златно сърце? Тук. Злият брат, който всъщност е добрият брат? Тук. Многострадалният клетник, принуден от обстоятелствата да покрие нежното си сърце с каменен обков, но любовта му дава криле? Тук, тук. Ужас, бе хора! На всичкото това отгоре, любимата реплика на преданите дамянки, както обичам да ги наричам (с умиление), е колко – замрете! – многопластов герой е Деймън. Убедена съм до степен да заложа пари, че “многопластов” в случая означава “изразяващ повече от три емоции и отвреме навреме проявяващ духовитост”. С прискърбие се налага да ви информирам (щото не си правя илюзии, че тагът с името Дамяново няма да привлече внимание), че Деймън е крайно, даже безкрайно еднопластов герой. Съжалявам. Преди да обясня защо, ще добавя още сол в раната като заявя, че той не е и лошо момче. “Лошо момче”, така както го разбират дамите с крехки сърца и слабост към сините очи, е пич, готов на всичко за любимата. Е, да ама това не е наистина “лошо момче”. Цъкнете на линка и после пак си помислете дали наистина “толкова си падам по лоши момчета!”. А ето защо е еднопластов: защото, простичко казано, в главата му вместо мозък има две копчета – едно голямшко с надлежен надпис “Елена” и друго, по-малко, с надпис “Стефан”. Цялата, повтарям цялата мотивация на героя излиза от тези две копчета, най-вече от първото, разбира се. Ако и двете светнат едновременно, Деймън дава на късо. В сериала на това сигурно му викат “вътрешен конфликт”, както викат и на разни други проявления на все същото “Искам Елена да е щастлива, най-добре с мен.” Три сезона, шейсет и колкото там епизода, страх ме е да сметна колко минути, това е всичко, което движи Св. Дамян, това е и всичко, което той показва като поведение. За сравнение – Елена Е многопластов герой, но разбира се за дамянското воинство тя е голяма бяла птица, щото не щя да спи с него. Ей, Холивуде, Холивуде, в какво ни превърна…

Смея ли да кажа това-онова за актьорската игра на Сомърхолдър? Ами смея, така и така съм започнала. Първо държа да отбележа, че нямам нищо против човека – изглежда е симпатяга, занимава се с екологична благотворителност, изобщо приличен е. Това обаче не го прави гениален актьор, отново съжалявам. Сините очи с гъсти мигли, и подчертаната склонност към кокорене, вдигане на самотна (гъста) вежда и кривата усмивка не са равни на талант. Особено когато са всичко, което човекът прави в израз на разни вътрешни тежнения. Добре де, добре, веднага признавам, че не е на базово ниво, т.е. Кристен Стюарт, но го дели неизбродна шир от висотата на… ами примерно на някой от тандема Екълс/Падалеки, като говорим за сериали. Бел. към съркъла ъв френдс: Да, щях да кажа Евън Питърс, но не му е тук мястото, съгласете се. Мир вам (това за дамянките вече).

Защо го гледам? Защото искам да видя точно колко ниско могат да паднат създателите на сериала, пък и броя обществените събития, които отбелязват хода на действието. А има и забавни моменти, признавам, че нерядко ме разсмиват. Но заради кокоренето на Деймън бях спряла насред втори сезон.

Втори по противност, макар и със съмнения за първо място в категория визуални ефекти заради обилно гръдно и лицево окосмение плюс говежди инат, е д-р Бен Хармън/Дилън Макдърмът. Съвсем закономерно е, че недолюбвам герои, чиито черти и в реалния живот намирам за отблъскващи, особено когато са много, събрани на едно място. В случая имаме индивид, който съчетава в себе си морална незрялост, изразяваща се в изневерен рецидивизъм, тъпоумие, изразяващо се най-вече в категоричен отказ да види това, което е пред очите му, и тотална професионална некадърност. Обаче си обича семейството, нали, не е лош човек. Не е, дръжки. Само наченки на алкохолизъм липсваха, за да го превърнат в по-черен от дявола. Сега като се замислих, и Бен е клише, само че е доста по-добре изпълнено със съдържание от горния пример. На моменти успява да предизвика съчувствие, ако и да е само защото е толкова, ама толкова сляп и такава чудесна илюстрация на милия израз “Ти го плюеш, то си мисли, че дъжд вали.” А, и щипка неконтролируема агресивност за по-пълноценен вкус.

Разбира се, поради всичко това намирам избора на актьор за идеален. За почти всеки друг би ми станало мъчно в някакъв момент, но не и за Макдърмът. Почитателките му се радваха на гологъзие в началото, аз се зарадвах на финалното въже. Дискредитирането на професията психиатър в лицето на Бен беше особено симпатичен щрих, трябва да го отбележа. Такъв вопиющ непрофесионализъм отдавна не бях гледала. Разбирам, че не е кеф пациент да ти обяснява какво иска да направи с дъщеря ти в сексуален смисъл (всъщност съвсем ванилени неща), но да заспиваш по време на сеанс и да се караш на нещастник, обсебен от градска легенда за човек-прасе… Хилите ли се? Щото аз да – какъв комичен потенциал имало в този трагически герой! Всъщност, до известна степен Бен Хармън е жива гротеска, но в същото време е адски реалистичен и правдоподобен. Може би живеем в гротескно общество и затова, знам ли. Знам, затова е. Колко жалко, че не може всички негови събратя да се самоизвадят от генофонда по сходен начин. Колкото повече пиша, толкова повече ме обладава едно човеколюбие, чак сама си завидях. Особено ми предизвиква алтруистични мисли навикът да не приемаш истината, ако ще да ти е навряна под носа и въпросният нос да е натиснат в нея за да не остане и сянка от съмнение какво подушва. Е, не, хората живеят по-спокойно с илюзиите си, защо им е да виждат истината. Е, когато най-сетне ги блъсне челно малко губят разсъдък, но това е цената на удобното заслепение. Брей, много социално метафоричен ще излезе и тоя сериал, хем не нарочно.

Защо го гледам? Ами заради всичко останали герои, естествено. Хайде, стига за днес, изпуснах парата. Ако се сетя за още някой противняк или -чка, и пак ме напече, ще продължа.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: