Сериалите, сериалите!

Жега е. Малкото ми останал невтечнен мозък не е в състояние да се задълбава в сериозни общочовешки теми, затова реши да спретне класация на десетте (излязоха единайсет) ми любими сериала. За всички времена към 10.07.2012 г. Тъй като не мога да ги класирам по степен на любимост, реших да заложа на простотата – по азбучен ред. Стига празни приказки.

Absolutely Fabulous – Три от любимите ми жени накуп се вихрят с пълна сила. Ако има нещо, което британците умеят по-добре от всички други, то е да се надсмиват над себе си. Тандемът Доун Френч и Дженифър Сондърс са брилянтен пример, плюс Джоана Лъмли. Хроничният алкохолизъм, затлъстяването, родителската небрежност и хранителните разстройства никога не са били по-забавни. О, да – другото, което британците правят най-добре, е да се подиграват буквално на всичко, дори на баба си край смъртния ѝ одър. Аз съм плакала от смях на някои епизоди. По-нежните души вероятно просто биха плакали.

American Horror Story –  Така. Гледам ужаси от четвърти клас, което прави около 24 години практика, т.е. развиване на определен толеранс към страшки и плашки. За всички тези години мога да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, в които съм се озъртала в леглото и съм слухтяла за странни шумове. Е, АХС е последният такъв случай. След първата среща с Инфантатата (не, няма едно ‘та’ в повече) ме беше страх да мръдна в леглото, камо ли да стана, ако ме призове естествена нужда посред нощ. Както писа Скротумът, авторите на сериала са набутали вътре всички възможни похвати на жанра, но, учудващо, не се е получила манджа с грозде, а много вкусно ядене. Това, което американците правят най-добре, е да ти навират носа в гадното, гнусното и отвратителното. И тук го правят, че и отгоре. Два от най-незабравимите кадри са създаването на Инфантатата (не ми е ясно защо така са нарекли създание от мъжки пол, но нейсе) и престоялият труп на Вайълет. Обичам да гледам нарушаване на табута с брутална елегантност. В момента рия с копита, пръхтя и процвилвам в очакване на втората порция.

Being Human – Най-добрият вампирски сериал. Не “по-добрият от…”, най-добрият. Ако част от съзнанието ми наистина повярва, че ТЕ са сред нас, то съм сигурна, че биха били такива, каквито са показани тук. Плюс британско чувство за хумор, плюс трогателност, от която ти омекват краката, плюс премерени дози похот, кръв и насилие. Стилно и правдоподобно, а най-важното – логично. Няма милост, щото фенките се кефят на Мичъл, не. Адмирации. Въпреки основателните подозрения след закономерната кончина на един от главните герои, и четвъртият сезон не свали нивото. Смърт на бебе? Още едно табу. Ако се срещнат Райън Мърфи и Тоби Уитхаус с творческа цел, ще съм на първия ред за резултата.

Buffy the Vampire Slayer – Да се върнем към корените. Това е пионерът на вампирските продукции и колкото и да ми мрънкате, че бил детински и не знам си какъв, до ден днешен е по-добър от “Дневниците на вампира” и сродните му злокачествени телевизионни образувания. Вярно е, че първите 3-4 сезона са си тийн-радост отвсякъде, но после авторите някак са успели да го развият до зряло ниво. Далече е от другите участници в класацията като, как да кажа, излъсканост и реализъм, но достига такива завидни дълбини на междуличностната драма, че на последния епизод ревах с глас. Честна дума, с глас и прихлипвания. В добавка, до момента никой от актуалните сериални двойки не е успяла да задмине представянето на Бъфи и Спайк в категория “Най-гореща секс-сцена” (адски тъпо звучи, но е така с клишетата). Това е положението, ще ме прощават.

Cоupling – Етикетиран е като “Британският отговор на ‘Приятели'”, ама не е съвсем така. Да, пак са шестима, да, пак е ситком и да, пак има любовни трепети между героите, но по съвсем, съвсем различен начин. Вероятно ще изрека богохулство за нечии уши, но Джефри е по-голям от Джоуи. По-голям е и толкоз, хич не ми пука кой е наранен от факта. Само си помислете: “Joey doesn’t share” и “How’re YOU doin'”, сравнени с The Meltyman, the unflushable и издайническите знаци на изневеряващия ум. Какво сравнение изобщо? Кретенизъм с висока проба, незабравими моменти на стомашни спазми от смях, колкото сит-, дваж повече -ком. Да живей!

Friends – Ама добре се получиха един след друг, нали? Това е продукцията-синоним на “сериал”. Като ми кажат “сериал”, първичната ми асоциация е именно с “Приятели”. С него общо взето пораснахме заедно, сантиментален ми е. И понеже усещам наченки на усилие в главата, докато пиша, мисля да спра, да не взема да се пресиля. Без това едва ли има човек в съзнание, който не е запознат с него. Класика.

Married with Children – И още една. Кой не знае Ал Бънди, кой не е чувал за него? Ами тези, които са горди притежатели на изтънчена душевност, която не намира нищо забавно в гротеската. Аз намирам. Окей, не се смея на Бънди така, както се смея нa Coupling или Аbsolutely Fabulous, но го намирам за много забавен. Архетипите, които въплъщават главните герои ме кефят, пък нека са простаци. Нима не са навсякъде около нас? Да ти се стопли душата направо. И най-ценното – таман си помислиш, че по-тъпи не могат да станат и хоп, стават!

Midsomer Murders – Обичам тихата английска провинция, потънала в зеленина и с живи плетове между китните къщурки. Точно толкова обичам разнообразни убийства и душепълнещи главни герои. Барнаби заема почетно място в личния ми скромен детективски пантеон до Поаро (на Съчет) и естествено Коломбо. Тихата му ефективност и крайно земното излъчване са балсам за душичката, особено в съчетание с гениално замислените, кръвосмесителни, скандални и т.н. вдъхновяващи прилагателни убийства. Трябва да призная, че тук количеството на сезоните даде отражение върху качеството, колкото и да ми е неприятно. Само сравнете Трой със Скот като дясната ръка на шефа… Да не говорим за това. И все пак, все пак! След полагаемия траур за пенсионирането на Том Барнаби, братовчедът Джон се оказа необходимата доза свежест. Да’ илядят!

Outrageous Fortune – Това е най-новото ми попълнение. Фактът, че съм едва на средата на втори сезон и вече го добавих тук, би трябвало да е красноречив. Сериал за живота. На едно криминално проявено семейство. Новозеландско. Как звучи дотук? Ето още: драмата и комедията са преплетени в такава прекрасна дантела, че на моменти човек се чуди – или поне аз се чудя, дали е по-подходящо да се засмея или да ми затрепери брадичката. А новозеландският акцент е истинска радост за фонетично изкушените. I hiv to git me а driss for the widding е наслада за ухото. Към средата на първи сезон се свиква. Много, много добър сериал.

Supernatural – Не мърморете – азбучният ред си е азбучен ред. Добре, ще го кажа без увъртания: най-добрият свръхестествен сериал (Being Human не играе в тази дисциплина). Не, че съм гледала сто, нямам и намерение. Тук има всичко, дори и дразнещ пълнеж, но разбирам, че няма как – 7х22, това са си… хм, 154 епизода. Абсурдно е да се очаква постоянно високо ниво. Въпреки това в по-голямата си част сериалът е точно на такова. Окей, да забравим за миг досадните пълнежи или по-скоро да ги оправдаем с количеството епизоди и сюжетните линии, които щом са започнати, трябва да се завършат, нали така? Диалозите са почти неизменно ценни, в отделни случаи направо безценни, видно е как израстват героите от сезон на сезон, а заради симпатичните смешки съм готова да им простя, че посветиха цял един епизод (42 минути, братя!) на Кастиел. Моля осми сезон да е последен, благодаря.

ПП Принадлежа към рядка порода – не съм влюбена нито в Дийн, нито в Сам. Важно ми беше да го отбележа.

True Blood – Любимата бруталия, нищо, че вече издиша сериозно. Нормално е, предвид литературния оригинал. За разлика от него, където се третират две теми – секс и насилие, сериалът в по-шареничък – секс, насилие и животът на хората вдън гори луизиански. Отказвам да коментирам претенциите за социални алегории и права на гейовете. Мерси съм, ако цитирам една скъпа приятелка. Общо взето, от втори сезон насам продукцията я изнасят второстепенните герои, което мен ме радва – аман от хормонално затормозени вампири. Също така, в защита на Алън Бол искам да повторя, че според мен дългоочакваната (горе-долу колкото секса на Бела и Едьо) сцена между Суки и Ерик беше открита подигравка с пъхтящите за въпросния секс зрителки. Ще прощавате, ама така е. Моля шести сезон да е последен, благодаря. А Суки ме кефи.

Advertisements

Tags: , , , , , , , , , ,

14 responses to “Сериалите, сериалите!”

  1. Пуци says :

    Нямам, верно. Кво да праиш, не може всичко. (скръст)

  2. Minka9 says :

    Ровя си се из нета и попадам на това интересно четиво.
    Адмирации за Женени с деца. Ако ти си Фен 1 на БХ, то аз съм Фен 2. Страхотен сериал!
    Но къде е АЛФ?!

    • Пуци says :

      Ами исках да се огранича с десетина, иначе щяха да станат 15 и да се изгуби ефекта на “ексклузивност”. 😀

  3. apocalypticcity says :

    Пуци, страхотно пишеш 🙂 Никога не спирай. А иначе много харесвам “Мидсъмър”, напомня ми за времето, когато го гледах по “Холмарк” с мама и си коментирахме на воля.

  4. Vanya says :

    Готино, готино, готино!
    Явно е време да се прежаля за Мидсъмър… ВСИЧКИ го хвалят!

  5. Mony Taylor says :

    Скротуууууум!

  6. cinemascrotum says :

    Само един любим на HBO? Срамота… 😀
    Интересен списък иначе.

  7. Mony Taylor says :

    Ууууф… мръъъх, Пуцъъът!

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: