1 л. мн. ч.

Тиха есенно-лятна вечер. Бебето е заспало, бирата е сипана, дъждът е поспрял и мирише на чисто. Мирът е нарушен от звън на вратата. Домоуправителят събира пари за общи нужди. Бидейки възпитани хора, питаме “Как сте?” и получаваме отговор “Ами хремави.” Скляпам еднократно, защото нищо във вида му не подсказва да страда от хрема. После обаче ме озарява прозрението, че тъй като и в неговата къща расте наследник на крехка възраст, човекът има предвид него. Съчувствено проточвам “Ооо”, както си е редно. Изложението продължава с “Имаме вече седем зъба, сигурно и нови растат, и затова сме така.” Следват детайли за носни помпи и подобни красоти от ежедневието с болно бебе. А аз за пореден път се зачудвам защо, за бога, толкова много родители злоупотребяват с първо лице множествено число.

Сещам се за една предишна среща с въпросния съсед, след която мъжът ми искрено ме запита дали говоренето в множествено число е традиционно за България. Казах, че не познавам такава традиция и приемам явлението като язва върху съвременното общество. А може и да е вирусно заболяване – това би обяснило защо иначе умни, разумни и неразкиснати мои познати жени задават въпроси като “Растете ли?”, “Кърмите ли се още?”, “Имате ли зъби?” и т.н. Това би обяснило защо и на моите устни неведнъж са трепкали, че и излитали словосъчетания като “Хайде да се облечем/измием/ядем”. Обаче се боря, поправям се на мига и никога, ама никога досега не съм задала въпрос в такава форма на съ-майка.

Озадачавам се дали наистина толкова много жени, че и мъже, както личи от случките със съседа, се идентифицират с бебето си. Наистина ли го приемат за част от себе си? Сега някой ще каже “Ами да, то си Е част от мен!” Да, генетично, но не е пълно Ваше копие ако и да сте го носили под сърцето си девет месеца. Ако пък обяснението е превеликото съпричастие, с което родителката се отнася към нуждите на детето си… бива, звучи логично. Всички сме съпричастни с радостите и тегобите на тази най-прекрасна част от себе си. И все пак – нужно ли е да я изразяваме с “Хайде сега да седнем на гърнето и да се изакаме”?

Да не забравяме също така, че в ежедневието си общуваме и с не-майки на пеленачета. Като те попита някой необебен* приятел “Как сте вкъщи?” и ти му кажеш “Ох, имаме температура, разстройство, не ядем”, ще разтревожиш човека. Хубаво е да мислим и за потребностите на не-бебетата около нас, възпитано е някак. На първо място за потребността им от информация, касаеща отрочето (по-точно липсата на потребност от твърде много такава), на второ – тази от граматически и смислово издържано общуване. Но може и да съм твърде взискателна, разбира се.

Бел. авт. – Преди малко казах “Хайде да сложим детето на гърнето.” Или развивам вариация на болестта, или се проявява някакъв императорски комплекс.

*Термин със запазена марка.

Advertisements

Tags: , ,

9 responses to “1 л. мн. ч.”

  1. hbeeva says :

    Случвало ми се е да използвам множествено число, но за събития, които са по-скоро социални, като например- ходихме с бебето на планина. За растеж и развитие, както и за физиологични функции, използвам “бебето” или “малкият”. За кърменето е двусмислено, защото наистина е много двустранен акт.

    • Пуци says :

      Той е двустранен, но на мен не ми харесва и варианта “кърми се”, предпочитам “суче”. Така докато майка кърми, бебето суче и всичко е наред. 🙂 Но това са си мои предпочитания, разбира се.

      • hbeeva says :

        Аз понеже съм спечена пуританка, наричах процеса “хранене”. Докато протичаше, беше ОК, но сега почти успешно съм го заключила в дълбоките архивни мазета на паметта си.

      • Пуци says :

        Каква консерва. Вместо така умилителното ‘цокане”. Извинявайте всички за гадната дума.

  2. Све says :

    Изобщо не е въпрос на идентификация с бебето, поне не и в случаите, когато задавам въпрос. По-скоро питане от типа: “Имате ли зъби?” привлича с безкрайната си простота, защото елиминира трескавите мисли: “Абе, тва сега момче ли беше или момиче? А как се казваше? Как ли му казват на галено? Дали ако му кажа Сашо вместо Алекс майката ще се обиди?”, които минават през главата ми за част от секундата. Поне при мен е така.

    • Пуци says :

      Ми питаш с “бебето”, ко толко. Мен като ме попита някой “Имате ли зъби?”, направо ме дърпа за езика да изостроумнича с “Имаме, към 60 общо”.

  3. Mony Taylor says :

    Уф, Пуциня, за линч сме, каам ти!
    Не мога да пропусна това : “необебен приятел”. Зиса е горда с тебе!

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: