Една хубава книга: “Как да забравиш една жена”

Учудващо или не, това ми е първият румънски роман. Пробвах се с “Тялото” на Картареску, но категорично не ми се получи – организмът ми реагира с отхвърляне на този вид постмодернизъм или може би пост-постмодернизъм. Книгата на Лунгу обаче се оказа страшно приятна изненада, не на последно място заради някои от темите, които авторът е разчепкал.

‘Разчепкал’ не е точната дума в случая, но пък звучи добре, така че ще си я оставя. Всъщност авторът разказва една съвсем банална история за раздяла, но, както става в хубавите книги, прави това по един освежително небанален начин. Толкова ми беше приятно да я чета, че даже му простих няколкото случая на това, което с презрително подсмръкване наричам “Сцени на излишна гнусотия” (СИГ), почти неизменна част от писането на хора с претенции за новаторство през последните… не знам колко десетилетия. Но както и да е, простими са, както казах.

Темата, която ме изненада, по-точно ме изненада липсата на отрицателна реакция от моя страна*, е тази за евангелизма. Вторият главен герой, душеприказчик и един вид спасител на протагониста, е евангелист, но Лунгу някак е успял да го опише по такъв начин, че добродетелността му не дразни. Разбира се, говоря от личната си позиция на човек с почти изцяло отрицателно отношение към организираната религия и особено онези нейни разклонения, които се отличават с пасивна агресия в подхода си към “непросветлените”. Общо взето, посланието, което аз разчетох, беше “Ние сме такива (пеем песни и си правим излети сред природата, за да славим Бог на зелено), но ти не ни пречиш, че не си като нас.” Простичко, нали? Е, да, не минава без лек полъх на поучителност, но ключовата дума е ‘лек’. не ми пречи.

Бонус за мен бяха грозните подробности от журналистическото ежедневие, които, подозирам, едва ли са характерни само за румънците. И после що се наричали “журналя”. Ами ей затова…

Преводът е брилянтен, редакторът е бил наличен. В нито един момент не спирах четенето за да размишлявам как е било казано еди-какво си в оригинала, а това като цяло ми се случва твърде често поради деформации. Една наистина хубава книга.

П.П. Не знаех, че евангелизмът има дълги традиции в Румъния.

_______

*Не съм хейтър по душа, просто така се случи, че тук са намесени разни неща, които не харесвам. Честно.

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: