In the pin on a head: “Кървави книги”

Появата на тази книга ми дойде като огромна изненада, огромна и несъмнено приятна. От онзи отдавнашен ден, в който се запознах с Пинхед, до ден днешен не съм променила мнението си, че “Хелрейзър” е своеобразен връх в хорър жанра. Е, същият този човек, от чиято глава е излязла идеята за Пинхед, ценобитите и вълшебната кутийчица (ама много го обичам тоя филм, ей!) пише и книги. Кървави книги, както се оказва. Поредицата е от шест части, първата вече излезе и с ръка на сърцето и втора на стомаха смело заявявам, че в лицето на Клайв Баркър намирам достоен наследник на Стивън Кинг. Наследник само защото Баркър е малко по-млад от Кинг, не защото вторият е спрял да пише. И поради още една причина – Кинг става все по-размишляващ и съзерцателен с годините, а на мен поне това не ми е необходимо, за размишляване си имам други автори.

Е, трябва да се каже, че разказите в “Кървави книги” – 1 са писани преди 20-30 години. Мога само да се надявам, че и по-късните му творби не са изгубили, хм, изостреността си. Съдейки по Dread, който е излязъл от главата Баркърова (макар и частично), не са го изгубили. Като цяло историите в сборника са си чиста проба хорър без излишна претенциозност, без изсилване, без навиране на читателската зурла дълбоко в мръсотията за по-силен ефект. Всъщност донякъде е точно обратното – Баркър описва бруталните сцени на изтезания, убийства и транжиране по един деликатен, естетски начин. Драго да ти стане. Последният разказ обаче е неочаквано безумен. Ръкоплясках. Който си го може, си го може. В същото време не е нужно да се очакват чудеса от хорър-храброст. Да, може да се каже, в стилистиката на цитатите от рецензии на задната корица, че Баркър прилича на Кинг в най-добрите му години. От друга страна, не бих търсила отговор за смисъла на живота между редовете. Не намирам за необходимо този отговор да се съдържа там, но пък отдавна не бях чела толкова добра колекция разкази на ужаса. Май от “Маймуната” насам.

Преводът е качествен, дума да няма. Четенето върви леко, направена е проверка на правописа, явно и редактор го е гледал. Имаше само две мухи в супата и те касаят единствено личното ми възприятие, това трябва да го подчертая. Едната муха са изобилните бележки под линия, които дразнят окото, особено в един от разказите. Другата е използването на думата ‘кохерентност’ извън физичен контекст. Това е. Не обръщайте внимание на последната забележка, става дума за индивидуална непоносимост.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: