“В сянката на престъплението”

“Силна книга”, бих могла да напиша и с това да приключа, защото “силна книга” би било напълно изчерпателно. Обаче няма да приключа с това, защото макар и изчерпателно, не е всичко, което искам да кажа за този роман. Искам да кажа, че е написан възхитително, искам да кажа, че създава усещане за домашен уют, въпреки че разказва за грозни случки, а най-много държа да отбележа, че с тази книга влязох в контакт на повече от едно ниво. Остро съжалявам, че авторката вече е покойница.

Хелена Хеншен пише за тройно убийство от 30-те години на миналия век, случило се в собственото ѝ семейство и, видно е, хвърлило предълга сянка във времето с всички съпътстващи травми за наследниците на основните герои. Самите герои обаче са най-травмирани. Добре де, едва ли е изненадващо, убийство (и то тройно, и то извършено по особено жесток начин) не се върши от щастие и безоблачно детство. И все пак, дори и без елемента на изненадата, събитията, чието пресъздаване е до голяма степен плод на авторовото въображение поради оскъдните документални източници, са описани така живо, че само диагностициран социопат не би изпитал грам съчувствие към убиеца. Е, сигурно преувеличавам, но това е защото наистина се впечатлих.

Не мога да кажа, че съм изпитвала незадоволимо любопитство към начина, по който са живели/работели/обичали/възпитавали/яли/пили шведите в споменатия период. Някакво любопитство обаче изпитвам, затова и зачетох книгата. Един вид, ако не друго, поне да се обогатя информационно (и се). Изненадващо се случи нещо по-различно. Вътрешното дете на авторката стигна до детето вътре в мен. Заради това получи бурни аплодисменти, преминаващи в овации от порасналото ми Аз. Сигурно звучи сантиментално, но съвсем не ми се случва често. Немалка част от историята е предадена именно през детска гледна точка – тази на главните герои, но нито драматизмът ми се стори пресилен, нито успях да надуша присъствието на манипулативни писателски нокти, точещи се да скрибуцат по нежните струнки на читателската душа. Хеншен просто разказва. Разказва събития, които емоционално са травмирали три поколения и да, разказва ги емоционално, но в никакъв момент не прави заключения и не налага морални съждения. Задава въпроси, които не звучат риторично, а като искрени въпроси. И не задължава читателя да предлага отговори. Сериозно говоря.

За какво се разказва? Млад мъж убива баща си, прислужницата и готвачката, след което убива съпругата си и себе си. Няма кримка. Книгата е носител на награда на Европейската комисия, не че това има някакво грандиозно значение. Преводът е качествен, а редакторът не е само име на последна страница. Изчетох я за три дни, при сумарно време за четене около два часа на ден. Силна книга, казах ви.

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: