Чик-лит тайм: The Devil wears Prada

Знам, че не е нова. Знам. Ама скоро я прочетох, така че за мен си е нова. Сметнах за редно да направя това след като ме информираха, че възприемам Шекспир “на ниво чик-лит”, тоест повърхностно, а го възприемам повърхностно, защото четейки “Както ви се харесва”, например, от мен не се изтръгват неконтролируеми изблици на смях. Който се е давил от смях на монолога на Меланхоличния Жак, да хвърли първия камък, моля.

В интерес на истината, опитът ми с чик-лита се свежда до двете “Бриджет Джоунс”, още една творба на Хелън Фийлдинг на не толкова високо ниво, и двата тома на “Хоп! Пляс! И в торбата” или както там го бяха превели, забравила съм вече. Строго погледнато, тези двете са както чик-, така и кок*-лит, но да не задълбаваме, а да продължим да се носим по повърхността. В разговор за жанра с приятелки една от тях, от която не съм го очаквала, ме сюрпризира с признанието, че не само е чела, а и притежава “Дявола”. Предложи да ми го даде, вероятно в опит да замаже факта, че е била способна да даде пари за такваз помия. Е, не успя, ще го запомня навеки и всеки път като почне да ми умнее, ще ѝ го припомням.

Та за “Дявола”. Млада, интелектуално настроена кифла с копнежи по “Ню Йоркър” попада в рая на кифлите, които вместо мозък имат мода. Разбира се, не е на мястото си, но героично удържа 11 месеца под хомота на нечовешки зло създание. Тук се появяват две сериозни пречки пред евентуалното ми съчувствие към героинята. Първо, нямам особен афинитет към модната индустрия. Не съм в състояние да изпитам ентусиазъм от дреха или аксесоар само защото са маркови поради факта, че днес “марково” не е непременно синоним на “с по-добро качество”, а обувките с 12-сантиметрови тънки токчета съм ги завела в графа “Само под смъртна заплаха или срещу сериозна сума”. Второ, дори на 22 не бих издържала да съм изтривалка на нечовешки зло създание цели 11 месеца без да се а) пропия, б) самоубия или в) убия създанието. Иначе съм кротък човек – издържах хомота на психически лабилна шефка цели 9 месеца и се разделихме приятелски. Накратко, трудно ми е да се поставя на мястото на героинята, а това, както знаем, има голямо значение за успешното четене. Тази рецензия можеше да се заключава в едно изречение: Тия американци не са нормални. Обаче аз съм приказлива, пък и не е редно да се поставя цял един народ под толкова неласкателен общ знаменател, нали така. Любопитното за мен, изкушената от клинична психология, беше това, че авторката до голяма степен описва реални хора, реални откачалки или може би закачалки, предвид темата. Немощните опити за морални внушения са умилителни, сгряват душата. Като случката с пуберчето, мечтаещо да е размер 0 и да има хубава рокля – милозливата героиня му изпраща такава рокля, вместо да му изпрати събраните съчинения на Кафка с бележка “Пенке, бре, чети (нещо различно от модни списания)!”.

Накрая героинята се озовава в пуберско списание, не в Нюйоркър, което е освежително.

ПП Мерил Стрийп във филма е чиста проба божа кравичка в сравнение с литературното чудовище.

Бел. авт. – Посипвам си главата с пепел – оказва се, че собственичката на книгата не е давала пари за нея. Подарена ѝ е. Поднасям смирените си извинения на обидената страна и оттеглям горенаписаното в тази връзка.

_____

* В смисъл на петел, не нещо друго.

Advertisements

Tags: , , ,

2 responses to “Чик-лит тайм: The Devil wears Prada”

  1. Milena says :

    Много свежо! Книгата не съм я чела – разбирам, че съм спасила няколко мозъчни клетки от бавна и агонизираща смърт 🙂

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: