Из записките на един Западен Консултант

03.02. – Утре имам среща с експерти от Министерство на образованието. Наложително е да им се разясни как трябва да се коригират детските приказки – чудовищно насилие има в тези текстове, това е недопустимо! Уврежда крехката детска психика и прави дечицата ни потенциални психопати. А може и да им докара страхови неврози. Знам, защото едно от образованията ми е психологическо, а пък и много се уплаших от приказката за Червената шапчица когато бях малка.

04.02. – Срещата мина обещаващо. Мисля, че успях да им внуша, че добрите западни практики трябва да намерят отклик в изостаналата ни държава, за да се цивилизоват хората тук. Дадох за пример “Дядовата ръкавичка” – напълно неприемливо поведение от страна на Дядото, което със сигурност подтиква децата към насилие в детската градина. Слушаха ме мълчаливо. България е отворена към хубавите практики на цивилизования свят и това е чудесно!

05.02. – От списание “Бебе” ме помолиха да им напиша статия за хубавите западни практики в отглеждането на деца. Мисля да се спра върху насилието в детските приказки и върху това как да коригираме нежелателното поведение у малките. Също така е крайно време да се забрани боят със снежни топки в училищните дворове. Много е опасно, дори ако в топките няма подло скрити камъни. Българчетата трябва да се научат, че боят със снежни топки не е удоволствие, а крайно опасно занимание. В Канада е забранен. Знам, защото живея там, нищо, че съм родена тук.

06.02. Статията е написана, много ми харесва. Издирвам координати на някой от шефовете на СКГТ, за да му поставя въпроса за цивилизованото качване в превозните средства. Недопустимо е това тълпене пред вратите – хората трябва да бъдат научени, че правилният, западен и цивилизован начин е да се подредят на опашка по двама и така да се качват в автобуса/трамваяй/тролея.

07.02. – Редакторът от “Бебе” ми се обади да ми каже, че статията е много хубава (разбира се!) и да ме попита какво точно влагам в израза “нежелателно поведение”. Тъй като лингвистиката ми е хоби, ѝ обясних подробно какво значи това. Понякога съм на косъм да се отчая колко са назад българите, да не знаят елементарни неща. Предложих да напиша втора статия, фокусирана именно върху нежелателното поведение и правилните, признати от Запада, начини за справяне с него – време за размисъл върху простъпката, търсене на корените на това поведение от страна на учителката/възпитателката и оправдаване на поведението когато тези корени бъдат намерени. Редакторът каза, че ще пита шефа си.

08.02. – Говорих с някакъв шеф от СКГТ по телефона. Изслуша ме само донякъде, после ме прекъсна с оправданието, че има спешна работа и ми затвори без да дочака да му обясня всичко за добрите западни практики и колко жизненоважно е те да бъдат възприети в България.

10.02. – Днес си заминавам. Не ми стигна времето за всичко, но нищо, следващият път ще дойда за по-дълго. Вече обмислям темите, върху които да се спра. Като начало, ще лобирам в задължителната детска литература да се включат образци на толерантността като “Хедър има две мами” и модернизираният вариант на “Спящата красавица”, в която принцът се влюбва в друг принц и двамата заживяват щастливо. Нетърпима е тази нетолерантност, но аз съм сигурна, че хубавите западни практики ще бъдат възприети в България, за да се цивилизова тая държава най-сетне.

Бел. авт. – Вдъхновителят на горенаписаното е напълно реална личност, на която изказвам задочни благодарности за вдъхновението.

Advertisements

Tags: , , , ,

4 responses to “Из записките на един Западен Консултант”

  1. Пуци says :

    Сигурно, сигурно. Жал да ти стане…

  2. Gradskata Samodiva says :

    То модерен вариант на Спящата красавица вече има, ама не е за деца:) Принцът се влюбва в друг принц, още две принцеси, Кралицата майка и половината расови коне в обора. Ей това вече е толерантност.

    Да не би някой канадски гражданин да е раздавал цивилизованост? Да не ги зомбират нещо в тази цивилизована държава?

    • Пуци says :

      О, да, пропуснала си лекциите, явно. 😀 А приказката за принца и принца някой беше разказвал, че се четяла нейде из Щатите. Родителите протестирали, но безрезултатно.

      • Gradskata Samodiva says :

        А, не, чели са ми такива канадски лекции от типа, “ама как може така в България!”

        Затова си мисля, че са типични.

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: